петък, 1 април 2016 г.

Моля ви, откъснете се за малко от глупостите и дреболиите, с които се занимавате, освободете съзнанията си за истински важното!



Малък откъс от днешното ми есе за образованието (виж: Съдбовно необходими са ни хора, всецяло предани на каузата на свободата, нужни са ни и личности, отдадени на тайнството на живота), съдържа важен възлов по моя преценка въпрос, моля, обърнете му внимание, намерете пет минутки от скъпоценното си време да изчетете този абзац, ало, откъснете се за малко от глупостите и дреболиите, с които се занимавате обикновено, освободете съзнанието си за истински важното:

... Нужна ни е "шокова терапия" в образователната сфера, при която всичко да се постави на новата основа, според изискванията на парадигмата на свободата. Нужна ни е приватизация на образователната сфера, а тази същностна приватизация ("раздържавяване") може да бъде ефективна ако бъде направена именно по революционен, шоков, но затова пък съвсем демократичен път, именно по пътя на шоковата терапия. Ние много мъчително правихме и другата приватизация, когато комунистическата номенклатура години наред яростно се съпротивляваше да не се раздържавяват икономическите активи в страната, знаете другарите тогава правеха всичко за да окрадат тия активи, да направят така, че държавната собственост да се оттече в техните частни фирми; този грабеж продължи цели 10 памятни разбойнически, бандитски и мутренски години.

Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години - и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт, тук наистина става дума за самото съществуване на тази същата противочовешка и антинародна сила: направи ли се същностна революция, промяна, поврат, смяна на системата, установи ли се господство на парадигмата на свободата, въпросната бюрокрация просто ще стане излишна, ще трябва да си намери друго занимание, ще дойде краят на паразитирането й, на смученето на жизнена сила от изнемощелия и болен обществен организъм; щом този организъм обаче надмогне болестта, паразитите просто ще бъдат изгонени, ще бъдат изчистени, ще им се наложи да престанат повече да смучат, да паразитират.

Сега разбирате ли защо в българското образование цели 27 години няма никаква същностна промяна, а социализмът в тази система още си цъфти ли цъфти - и продължава да дава отровните си плодове? Ето защо. Казах ви го вече. Затова именно, да. Силата, която пречи, е въпросната министерска образователна бюрокрация. Заради своя частен егоистичен интерес тази сила закопава цялото общество с едно нефелно, не ставащо, в корена си сгрешено, неефективно, некачествено и пр. "образование", т.е. ощастливява нацията с въпросното НЕ-образование, НЕ-възпитание, ощастливява ни с въпросната цялостна личностна ДЕГРАДАЦИЯ на нацията ни. Ощастливява ни с въпросното менте-чалга-образование и менте-чалга-възпитание, но деградацията обаче е съвсем истинска - ох, колко истинска е тази повсеместна деградация, дето тресе от години нацията и страната ни!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

«Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години - и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт,» - това е абсолютно необяснимо, ако през 1989 комунизмът наистина падна и на власт дойдоха нови хора с нови ценности и идеи. Затова като философ трябва да вникнете фундаментално в проблема, иначе ще продължите до безкрайност да пишете дълги памфлети по отношение ситуацията в българското образование, но полза от това няма да има. А фундаменталната констатация е, че политическата промяна през 1989 беше псевдопромяна и докато в България не се стигне до решителна реална политическа промяна, не може да има и решителна промяна в образованието, т.е. политическата промяна трябва да предшества образователната. Последната не може да се се осъществи изолирано от коренен обрат в политиката.