Защо никой не емигрира в Русия, Автор: Николай Флоров
Защо българите не емигрират в Русия? Въпросът по-скоро трябва да бъде: защо никой не емигрира в Русия?
Ако използваме метода на социалистическия реализъм, за българите Русия е бедна, чужда и негостоприемна страна и само лицемерието предпазва българския десарски комунизъм от признание на тази истина.
За повече яснота обаче, климатът на Русия изобщо не пасва със средиземноморската природа на българите – зимите там са жестоки и дълги.
Животът в Русия е мъчителен и труден във всяко отношение. Да повторим – във всяко отношение. Икономически тя никога не е била развита страна и досега няма развита инфраструктура. Пътищата са лоши, жилищата са примитивни, а система за поддръжка на живота не съществува. Става дума за граждански обединения, хуманитарни организации, гилдии, клубове, издателства, преса и свобода за асоцииране. Термина "държава на социалното благоденствие" там никога не е съществувал. Надеждата в такава страна за просперитет са равни на нула.
Животът на българите в България е оформен в живописна природа с планински характер и култ към слънцето от древни времена, с богати традиции и оригинална история, докато Русия представлява една скучна, убийствено равна и гола, брулена от ветровете земя с тежък печат върху мисленето на населението й.
Въпреки турското владичество, нито българите, нито който и да е друг балкански народ не са загубили своето чувство за индивидуалност и личностна стойност. Руснаците, от друга страна, са изградени като нация върху стадност и подчинение. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар