Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 19 юни 2016 г.

Без свобода, без демокрация, без свободни личности няма просперитет - кога някои глави ще проумеят тази толкова проста зависимост?!



Аз вече писах по този казус преди време (виж: Страхотен шанс да се отприщи началото на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност!) и сега дойде момента да разкажа има ли някакво развитие по случая. Тогава описах интересната, многозначителната ситуация под формата на "Отворено писмо", което изпратих до съответните длъжностни лица на образователното ведомство, копие от документа даже изпратих до т.н. "Национален учителски събор", който, между другото, ще заседава днес. Ето какво се случи - или, по-вярно казано, не се случи - като реакция от страна на въпросните длъжностни лица след като са получили документа.

Писмото ми е адресирано до Педагогическия съвет на училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив и поради естеството на описания в него случай съветът трябваше да се събере екстрено, което, разбира се, не се случи; нещо повече, писмото ми до момента се крие от адресата, директорката на училището нищичко не е направила за да уведоми Съвета за съществуването на такъв документ, адресиран неслучайно директно до него. Съветът е демократичен орган, а пък аз съм привърженик на демокрацията и също така съм борец срещу самозабравилата се бюрокрация (и най-вече самозабравилите се властници и администратори!), ето, по тази причина адресирах писмото си до Съвета; непредоставянето му на Съвета пък е повече от красноречива илюстрация за отношението към демокрацията от страна на въпросната властваща особа. Най-малкото, което можеше или трябваше да бъде направено като адекватна реакция, е, да речем, този документ да беше принтиран и сложен в папка с примерен гриф "На вниманието на членовете на Педагогическия съвет", та всеки интересуващ се да можеше да го прочете и да си определи позицията спрямо представения в документа немаловажен казус. Вместо да стори това, директорката или нищичко не е сторила, или е сторила нещо, което не ми е известно; само подочух, че на един главен учител и на педагогическия съветник е било възложено да изчетат документа, да се запознаят с него - и толкоз. Е, тя фактически е сторила нещо, което обаче по моя преценка е неправомерно: крие документа от членовете на Съвета; да, виждате, че нещата са пределно ясни, като документът не е предоставен на членовете на Съвета, това означава, че бива крит от тях. Така, разбира се, не бива да се прави, така е неправомерно и неправилно да се прави.

А какво самата директорка е направила по разнищването на описания в Писмото казус на мен също не ми е известно. След като тя не е счела до момента за нужно да ме извести какво е направила по представения от мен толкова важен казус, то тогава аз съм в правото си да считам, че тя или нищо не е направила по него (което все нещо значи!), или пък е направила нещо, което дотолкова не е правомерно, че по тази причина се е видяла принудена да крие стореното от мен, аз все пак съм инициаторът за обсъждането на този прелюбопитен казус. И двата варианта издават едно укоримо поведение на въпросния администратор. Който, сами забелязвате, си позволява лукса да пренебрегва законно установени демократични процедури, което пък означава, че живее със съзнанието, че властта, която притежава, го освобождава от задължението да спазва правилата или закона. Аз пък, бидейки привърженик на демокрацията и на правовия ред, сами виждате, съм поставен в ситуацията да съм длъжен (доста чепато се изразявам, вероятно това се дължи на опита ми да пиша с един административен стил) да се обърна към висшестоящата инстанция, която да се намеси, та да въведе длъжния правов и демократичен порядък.

По-висшата инстанция е Началникът на РИО-Пловдив, от г-жа Киркова, която курира (ръководи) образователното учреждение на територията на Пловдив, от нея също нямам никакъв отзив. Което пък ме принуждава да се обърна към най-висшата инстанция, именно към госпожа М. Кунева, Министър на образованието и науката; е, на нея до този момент не съм писал никакво писмо или жалба, въздържах се до този момент да го правя, но самият живот ме принуждава да го сторя; тия почивни дни май ще ми отидат в писането на такова едно писмо. Разбира се, по моя стародавна традиция ще ми се наложи да адресирам същото това писмо и до омбудсмана на републиката, който вече се нарича Мая Манолова; не крия, много ми е интересна реакцията на новата "социално-ангажирана", сиреч "лява" ръководителка на институцията омбудсман, на която до този момент също не съм писал. До предишния омбудсман г-н К.Пенчев съм писал много често, той с нескриван следеше тъй вълнуващата административно-съдебна и правна сага около ръководителката на ПГЕЕ-Пловдив и много често се намесваше, в предела на пълномощията си, за да защити донякъде правото, правдата и справедливостта. Не мога да скрия, че ми е безкрайно интересно да разбера как новата ръководителка на това учреждение ще реагира по повод на същата тази очертаваща се да бъде безкрайна административно-правна и психологическо-нравствена сага или одисея (да не употребя думата "сеирище", която май е по-подходяща за случая!).

Така. Какво междувременно направиха учениците от въпросния клас докато администрацията мълчеше и умуваше ще ви кажа след малко. Продължавам по-нататък. Битката за непосредствена и практическа реална демократизация в нашето училище, както забелязвате, продължава, тя не е спирала за миг в последните няколко години. И тази битка има всички шансове да стане епична, а пък аз да се превърна в нещо като неин... Омир (ако приемем, че въпросната битка има шансове да стане нещо като илиада или поне одисея)...

Писах, уведомих ви и за това, че изпратих заявление до директора - виж Една интригуваща административна загадка - в продължаващата велика административна одисея - по повод на това, че същата директорка на ПГЕЕ-Пловдив преди време ме уведоми, че срещу мен като преподавател по философия в това училище било имало "цели 11 жалби на възмутени ученици и родители"; та в тази връзка поисках с нарочно заявление, че желая да бъда запознат с естеството на отправените претенции, също така пожелах да разбера какво администрацията е направила по този повод, с оглед да реши по адекватен начин възникналия проблем; не крия, че много ме интересува каква е технологията на администрацията на това училище за решаването на такива конфликти, искам да се даде яснота по този въпрос, той да бъде подложен на дебат, с оглед да се коригират нередностите. Онзи ден, в петък, г-жа директорката Анастасова ме повика в кабинета за да ми прочете "избрани откъси" от въпросните жалби, с което един вид да ме запознае с тях, което е моето първо искане, изложено в написания от мен документ, наречен "заявление". Понеже в предишни случаи въпросните жалби бяха написани на компютър и разпечатани на принтер (аз тогава заявих, че повечето бяха изработени по механизма "копи-пейст" и просто бяха раздадени на "жалващите се" за подпис!), сега забелязах, че директорката държеше листа, изписани все на ръка, което, както и да го погледнем, беше достойно за висока оценка старание по повод на правдоподобността. Тя, разбира се, не ми даде да се докосна до тия тъй загадъчни листа, които държеше като нещо най-драгоценно и скъпо; не ми стана известно защо не ми позволи да ги прочета сам, доколкото разбрах, авторите на тия жалби се били опасявали от... "репресии от моя страна", а пък самата директорка явно държеше да покаже своята извънредна своеобразна етичност, щото неинформирането на обекта на жалбите за тяхното естество мигновено и автоматично преобразяваше тия жалби в нещо като доноси или компромати, имащи съвсем друго предназначение, а именно продължаването на незавършилата още административна атака срещу моята тъй неудобна, очевидно, особа. Да, този въпрос е интересен за обсъждане с оглед по-задълбочено вникване: как следва да се реагира в съвременните условия на такива жалби, кога те стават компромати или доноси, кой е верният подход за процедиране след като такива жалби-компромати вече са били произведени, и то в удивително, както е в случая, доста изобличаващо изобилие. Както и да е, ето в тази връзка и по повод на не по-малко изразителния случай с бунта срещу... свободата на Х Ж клас (по който е моето обръщение до Педагогическия съвет на училището, така и не стигнало още до него), на мен ми се наложи да напиша нов документ, в който да отразя позицията си, ето какво написах по този повод:

До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаеми дами и господа членове на Съвета,

Позволявам си да Ви информирам за един много интересен и показателен административен, правен, психологически и нравствен казус, свързан с течащата "там долу, в низините" борба за реформиране на отношенията в една конкретна образователно-възпитателна или училищна общност - каквато е нашето знаменито училище. От тази история, вярвам в това, ще почерпите безценна информация, която по никакъв друг начин не бихте могли да получите. Самата история е направо епична, тя не може да се разкаже лесно, тя продължава няколко години и има главоломни превратности, благодарение на които може да бъде сравнена с пиеса на Шекспир - или по-скоро с роман на Джордж Оруел или на Франц Кафка. Ще се опитам да Ви въведа в сюжета и смисъла колкото се може по-немногословно. Уверявам Ви, няма да съжалявате, че сте отделили време за прочитането на този тъй необичаен все пак документ.

Аз съм преподавател по философия и гражданско образование с 33 годишен стаж, работил съм и в сферата на университетското образование, и в сферата на средното: когато философията беше прокудена от университетите аз бях принуден да тръгна след нея и така и двамата получихме убежище в гимназиите. Бидейки философ, държа да Ви уведомя, че съм горещ почитател на свободата и на демокрацията - до степен да се възприемам като влюбен в тях. Свободолюбието и свободомислието, впрочем, са неотменни признаци за разграничаване на автентичния философ. Във всичките тия години, в които съм работил като преподавател по философия и гражданско образование, няма да скрия, съм си имал твърде много неприятности - в отношенията ми най-вече с разни представители на образователната властваща директорско-инспекторска бюрокрация, което е съвсем естествено. Естествено е, щото аз, бидейки свободолюбец, съм и новатор, за мен е непосилно да бъда "типов учител", т.е. малодушен и покорен, вечно унизен изпълнител на тъй перверзната бюрократично-административна воля, на която, прочее, съвсем не й пука за същностните, истински важните потребности и интереси на младите хора от качествено образование и най-вече от пълноценно личностно-духовно израстване; на мен обаче много ми пука точно за тия неща, което е също пределно естествено и неизбежно. Ето, сега дойде изглежда най-сетне времето за "перестройка" или за "реформиране", да, ама се оказа, че чешит като мен няма защо толкова да се преустройва, защото във всичките тия години съм се старал да работя както трябва: бил съм и продължавам да бъда горещ привърженик на личностно-освобождаващите, разгръщащите духовното качество на личността подходи в общуването с младите, привърженик съм на свободолюбивото и човеколюбиво образование и училище, привърженик съм също на истинските, на класическите методи на автентично учене, познание и личностно разгръщане, които са познати от Сократ насам, но в последните няколко века и особено в последните 5-6-7 десетилетия са изцяло игнорирани от установилата се в страната ни административно-командна и социалистическа по естеството си система на (не)образование, т.е. система на фабрикуване на безличния типов продукт, който ний днес с основание наричаме "лош човешки матр`ьял" (ако все пак ми е позволено да използвам израза на нашия любим премиер). Давам един пример, за не си помислите, че тия твърдения от моя страна са съвсем голословни: сега вече и министрите на образованието и науката открито признават, че учебниците, по които учат нашите деца, са твърде лоши, е, аз това нещо съм го осъзнал още преди... 20 години (!) и по тази причина съм разработил и издал свои авторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети; разработил съм тия свои помагала според изискванията на една авангардна за нашите условия и съвременна образователна технология, опираща се на принципа, че младите, че учещите следва да бъдат активен субект на самото учене или познание, че те трябва да бъдат поставени в условия, в които да могат да разгърнат колкото се може по-пълно своя интелектуален, душевен и личностен потенциал, своята оригинална или индивидуална човечност. (Няма тук да съобщавам кои са заглавията на тия мои учебни помагала, те са широко известни, в моя блог можете дори да ги намерите и разлистите онлайн, те са издавани многократно и в хартиен вариант от най-авторитетни български издателства, някои от тях, като, примерно, моето помагало по психология, имат вече пет издания!) Разбира се, поради това, че съм дръзнал да отправя такива жестоки предизвикателства към административно-командната система на (не)образование и то още от преди повече от 20 години (!), аз съвсем закономерно станах нещо като трън в очите на разни ревностни нейни крепители, цензори, цербери, пазванти и прочие.

Интересно е обаче и това, че едва в последните "реформаторски години" за нашето тъй многострадално българско образование тия въпросните цербери ми обявиха открита и безогледна война, която беше увенчана с организирането на старателно проведена кампания по моето тотално професионално и личностно дискредитиране и оплюване, а пък апотеоз на тази кампания беше опраскването (уволнението) ми от системата, да, аз бях уволнен от училището, в което работя в последните 16 години, и то със смехотворния мотив... "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител", "абсолютна некадърност", "изцяло негоден за системата" и прочие. Разбира се, спечелих заведеното от мен съдебно дяло и на трите инстанции и ето, сега отново работя в същото училище, изминаха вече близо шест месеца от завръщането ми. Цялата тази административна епопея съм я отразил в поредица от жалби и доклади до Вашите предшественици на поста, уважаема госпожо Кунева, като се почне от Сергей Игнатов и се стигне по Тодор Танев, интересното е, че всичките те не благоволиха да си мръднат и малкото пръстче за да озаптят по някакъв начин самозабравилата се администраторка (която, прочее, беше назначена на директорския пост тъкмо от тъй славния министър Игнатов, който, както знаем, има и други такива не по-малки или незначителни провали - в иначе толкова славното си министерстване!). Ще завърша представянето си с това, че своите възгледи за едно модерно и отговарящо на съвременните потребности на младите хора образование и личностно израстване съм представил в една поредица от книги, всяка от тия книги също може да се намери в блога ми, те имат и хартиени издания, тъй че ако проявите интерес, бихте могли да се информирате по-подробно.

Не написах тия неща за да се правя на "голяма работа", а защото искам да Ви обърна вниманието върху един съдбовен проблем; не става дума за моя конкретен случай, а за нещо принципно важно, което ще се опитам да формулирам като въпрос: възможно ли е в сферата на българското образование да се прави смислена и същностна реформа и промяна при запазването на тиранията на директорите, т.е. при запазването на принципа, върху който тираничната административна система се крепи? Очевидно не. Дошъл е момента, в който образователните общности в страната следва да бъдат поставени на съвършено друг, същностно алтернативен принцип: принципа на реалната и на действената демокрация. Без задвижването на механизмите на демокрацията никаква реформа в българското образование няма и не може да има, а ще има само агония, т.е. катастрофата ще продължи във все по-уродливи изражения. Тези мои убеждения са не само теоретически, напротив, аз непосредствено ги прилагам в живота, практикувам ги, живея с тях, т.е. присвоил съм си лукса да се държа като един автентично свободен човек в условията на тираничната и човеконенавистническа (личностно-ненавистническа) система. Да, аз правя това, което мисля, при мен няма различие между мисли, думи и дела, т.е. като учител се старая да бъда примерен ученик на учителя на всички автентични философи Сократ. Който, между другото, е писал, че обучението или ученето може да се уподоби със запалване на пламък, а не с пълнене на съд. Моят "непростим грях" спрямо абсурдната система, моля Ви се, е че съм дръзнал да си изпълнявам извечната мисия на философ, т.е. че си изпълнявам най-съвестно дълга. Оказа се, че в рамките на абсурдната система да бъде един учител автентичен човек, т.е. философ или свободен дух, е строго забранено, е не само грях, но и нещо като "престъпление", правете си извода какво в такъв случай системата толерира и насърчава - не само у учениците, не само у младите, но и у техните учители. Е, аз станах по необходимост в тази връзка и "трън в очите", и "черна овца", и "бяла врана", и какво ли не още, нещо повече, въпросната администраторка не пропусна възможността, ужасно престаравайки се, да ме определи писмено, в официален документ, изцяло в духа на добрите брежневски времена, и за... "страдащ от непрекъснати нервно-психически разстройства", т.е. позволи си да ми сложи една по същество психиатрична диагноза (!!!), поради което е подсъдима в друго едно съдебно дяло, заведено от моя милост, съдът я призна за виновна в извършването на престъплението "клевета". Изглежда много от представителите на директорския корпус, както си личи от този сюблимен случай, живеят с тъй илюзорното съзнание за всепозволеност, а някои от тях не считат за нужно да крият пристрастността си към толкова паметния девиз на непрежалимия таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!" (няма да ви го превеждам, грехота е да не знаете руски език, който, по същество, е старобългарски!).

И ето сега конкретния изразителен повод, заради който всъщност Ви пиша, и поради който се надявам да реагирате в пределите на своята власт и пълномощия - с оглед да се отстранят абсурдите и да възтържествуват правдата, правото и справедливостта.

Още с връщането си в училище по силата на съдебно решение на Върховния Касационен съд (това стана на 4 януари тази година) аз заявих публично чрез блога си две неща: че в своите учебни часове ще следвам една авангардна (за нашите условия) образователна технология, чиято цел е да се спомогне за разгръщането на адекватна основа на личностния потенциал на младите, на учениците (и по тази причина обявих, че всички мои часове ще бъдат изцяло открити - включително и за родители, за други учители, дори за интересуващи се от проблемите на образованието граждани!) и, на второ място, че обявявам началото на един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (такова е пълното и утвърдило се вече наименование на този проект), като призовах най-вече учениците, но също така и учителите за включване, за работа по съдържащите се в него иновации, инициативи и пр. Не крия, че ми беше изключително любопитно да разбера каква ще бъде реакцията на членовете на нашата училищна общност, защото, няма да си позволя да скрия, по моето възприятие психологическата и нравствената ситуация в нея е изключително тежка - откакто в това училище има нов директор, т.е. от пет години, положението в училището рязко се влоши в това отношение. За тази цел възобнових дейността на създадения от мен от преди повече от 10 години Дискусионен клуб, който след опраскването (уволнението) ми беше прекратил, както може да се очаква, своята дейност.

Ето вкратце какво се случи до момента, тия неща са много показателни. Принуден съм да бъда крайно лаконичен. Между другото по развитието на тези казуси можете да почерпите цялата информация ако разлистите моя блог, аз в него редовно отразявам развитието на случая, пиша поредица от есета по всичките тия проблеми, което тук ме освобождава от нуждата да правя по-подробен анализ; който се интересува повече, може да разлисти блога ми. Та за краткост ще прибягна до изброяването на пунктове или точки:

● Написах цяла една поредица от доклади до директора и до Педагогическия съвет на училището, съдържащи предложенията ми за започване на демократични дебати по всички най-важни и горещи въпроси на училищния живот; излишно е да споменавам, че директорката "замете под килима", сякаш са "боклук", всички тези мои предложения, а нищо чудно да ги хвърли направо в коша за боклук; във всеки случаи най-реално е да се очаква, че тези мои предложения отлежават под слой прах, бидейки захвърлени в най-отдалеченото чекмедже на луксозното директорско бюро;

● В рамките на Дискусионния клуб организирах поредица от обсъждания или дискусии на най-важните въпроси; излишно е да споменавам, че тази моя инициатива биде успешно блокирана от директорката, знаейки нейното нескривано отношение към моите инициативи нито един член на учителската колегия (!!!) не се осмели да дойде на сбирка на Клуба, което също много говори и показва; много от учителите, мои колеги, на четири очи ми споделиха, че въпреки интереса си не смеят да дойдат в Клуба за да си нямат проблеми след това с директорката;

● В моите учебни часове проведох доста инициативи по същностна промяна на модела на общуване, учене, познание и отношения; заложих на изследователската част, дадох възможността на учениците да разгърнат своята активност, изцяло сами да избират поведението си в часовете, поемайки пълната отговорност за това; поставих учениците в необичайна, несрещана от тях нова ситуация, в която те не са привикнали, т.е. наложи им се да преживеят едно полезно личностно-формиращо изпитание, от което могат да си извлекат безценни изводи; тия мои ученици фактически участваха в нещо като "практически урок по демокрация", получиха непонятната им свобода да практикуват демокрацията и свободата; този чудесен експеримент и на мен лично, и на тях им даде наистина безценна информация относно реалната психологическа ситуация, в която живеят нашите ученици - и потребностите, от които те съдбовно се нуждаят (простете за чепатия даскалски израз, но се опитвам да изразя трудно изразими и фини нюанси и затова така се получава!); излишно е да споменавам, че администрацията в лицето на директорката не само че не направи и опит да вникне и да постигне верния смисъл на тия мои иновации и инициативи, напротив, позволи си да ги изтълкува по все оня същия глупав начин, а именно "тоя там дразнител Грънчаров понеже очевидно е некадърник и не може да преподава правилно, по тази причина вреди, разваля идилията ни, руши успехите ни и прочие, и така нататък, и так далее, и тому подобное, и ала-бала!";

● Оказва се, че за цялото това време директорката на училището не се е била отказала от старанията си да подготви този път по-внимателно тъй жадувания реванш, което, както и можете да предположите, се изразява в това, че правила нужното да спомага да бъдат произведени, в добре познатия ни стар стил купища... "доноси-жалби на възмутени родители и ученици", които са били трупани с оглед събирането на компромати с оглед подготвянето на... ново опраскване (уволнение) на тъй непонятния на ръководството на училището и толкова странен, предполагам, в очите им, "субект Грънчаров";

● Както и можеше да се очаква, за да бъде колкото се може по-убедителна версията на мислещото в такива ретроградни категории и затова така превратно възприемащо всичко случващо се училищно ръководство беше спретнат и един възхитителен по характера си... "бунт срещу толкова неприятната свобода и срещу тъй нетърпимо проклетата демокрация" в един-единствен засега клас (аз преподавам на 16 класа обаче!); когато се получи този инцидент (между другото някои ученици в присъствието на мило усмихнатата представителка на училищното ръководство, именно инж. Милева, се държаха безобразно спрямо преподавателя по философия!), който аз възприемам като симптом, чудесен повод за отпочване на тъй дълго отлагания дебат по толкова важните и горещи проблеми на училищния живот, директорката обаче благоволи да скрие от членовете на Педагогическия съвет нарочно написания и адресиран специално до тях (!!!) доклад, което вече е акт на недопустимо административно своеволие или произвол;

● Директорката Анастасова, както изглежда, е привърженичка на толкова разпространения в наше време популизъм (гърците имат една друга не по-малко подходяща за случая дума, думата демагогия!), свеждащ се до разбирането, че "народът никога не греши", има се предвид ученически народ, и то не самия ученически народ в своята съвкупност (учениците ни, слава Богу, са различни!), а най-агресивните и в този смисъл полезни за ръководството ученици, упражняващи се в безогледно оплюване на преподавателя си по философия; самият факт, че директорката не реагира никак на моя доклад по повод инцидента, че стопира по неправомерен начин моята инициатива за започване на дебат по толкова благодатния случай, показва и илюстрира, че тя фактически застана на страната на хулиганстващите, на арогантно държащите се и позволяващите си да хулят преподавателя ученици, което, както и да го погледнем, е най-малкото неколегиално, да не говорим за това че е също така неетично;

● В училището синдикатите (и към "Подкрепа", и към СБУ) са се отказали от функцията си да бъдат коректив на ръководството, синдикатът особено на "Подкрепа", ръководен от помощник-директорката Стоянова (!!!), често заместваща директорката Анастасова, та този значи синдикат се е превърнал не просто в синдикална патерица на ръководството, но и в нещо като синдикална бухалка, с която се размахва, а понякога и удря по главата ония учители, които са дръзнали с нещо да не зачетат свещената воля на директорката; в това училище имаме рецидив на учебно и образователно-възпитателно учреждение, което, както забелязваме, се управлява по начин, много наподобяващ стереотипа, характерен за мафията, за мутренските братства-другарства;

● Моето дълбоко убеждение е, че България няма да стане демократична страна докато не бъде демократизирана образователно-възпитателната система, в която именно се подготвя човешкия потенциал на нацията ни; по тази причина не можем, нямаме правото да смятаме, че живеем в демократична или пък европейска държава докато в много, да не кажа във всичките образователно-възпитателни общности на страната има обезпокоителни рецидиви, възпроизвеждащи, както казах, манталитета, характерен за мутренските и мафиотските организации; по тази причина смятам, че битката за истинска, същностна демократизация на училищните общности, която едва сега започва, може да стане мотор на тъй дълго отлаганата образователна реформа; без демократизация на училищните общности няма да има никаква реформа, а ще има само имитация на реформа; крайно време е да бъде приключено със самовластието на директорите, превърнали се в училищни тирани и деспоти - защото пораженията от този авторитаризъм, както, надявам се, забелязвате, са изключително тежки;

Може още много да пиша и по конкретния казус, и по принципната, същностната, идейната, ценностната страна, но не ми се повтаря това, за което отдавна съм писал в книгите си, посветени на разработването на една нова философия и стратегия на образованието в България. Тези книги си стоят издадени, подарил съм ги на своята ръководителка дори и в хартиен вариант, но тя очевидно няма желанието да разбере как аз мисля, как аз виждам нещата. (Да не говорим за това някой пък министър на образованието и науката да се е развълнувал по този повод, да е поискал да прочете някоя моя книга, не, моля ви се, това е невъзможно, как така министър ще се вълнува от истински важното, значимото, същественото?! Не, напротив, по-добре да направим едно страхотно шоу, наречено "национален учителски събор"!) Това е поразителен пример за това как овладяното от коварните стереотипи на старото мислене съзнание просто не е способно да вникне в толкова прости на пръв поглед иновации, които самият живот изисква от нас, без спазването на които ние ще продължим да ставаме все по-абсурдни в опитите си да живеем по един отречен от самия живот, от историята и от само време начин.

Уважаема госпожо Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,

Моля да сторите предвиденото от закона в предела на пълномощията си с оглед да предотвратите новата поредна административна разправа (да го наречем с тъй умилително звучащия и толкова нашумял в нашата публичност премиерски термин опраскване!), моля да проучите случая и да се намесите с оглед да спрете произвола и тормоза над моята личност. Вярвам, че и в нашите родни български условия в крайна сметка ще се окаже, че да си свободна и мислеща личност, милееща за демокрацията и просперитета (без свобода, без демокрация, без свободни личности няма просперитет - кога някои глави ще проумеят тази толкова проста зависимост?!) не чак такова голямо престъпление, заради което трябва да бъдеш наказван безброй пъти от самозабравили се властници - които при това си позволяват да работят усърдно срещу коренния и истински интерес и на нацията, и на страната, и на държавата ни.

19 юни 2016 г.
Долна баня, Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Ще те съдим до дупка, ти си позволи да обидиш нашия сплотен колектив! Госпожо Анастасова докога ще търпите този самозванец да уронва имиджа на нашето училище, уволненете го заради нелоялността му спрямо учреждението в което работи!!!!!!

Анонимен каза...

Не, този път анонимната подмазвачка, работещата за да се намира...обществено абсурдно и напразно на работа...:-) пенсионерка плътно е уцелила с удивителните си знаци шестицата, т.е. - Златното сечение! Бравос!Макар... можеше поне двойно по-дълга и гадна да бъде змийската й плюнчица тука...

2016.06.19г. Владимир Петков-Трашов