Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 19 юни 2016 г.

Две весели истории от старо време, разказани ми току-що



Седим си ние с майка ми на сянка и си разказваме разни истории в дългия, сякаш несвършващ летен ден - и съвременни истории си разказваме (тук аз съм предимно специалистът), и по-древни истории, тук майка ми е незаменима разказвачка. Все весели истории си разказваме днес, е, предимно весели де, защото често осъзнаваме, че в нашите (и особено нейните) истории участниците са все мъртви, са все в гробищата; и като се сетим за това, ни става тъжно. Но ни минава дълго и след това се увличаме в някаква друга история. И така времето ни минава по-бързо, минава ни в раздумка. Ето преди малко майка ми разказа две истории, ще ви ги разкажа веднага, съвсем пресни-пресни и дори свежи. Тя си полегна да си почине, а пък аз взех лаптопа и сега пиша тук долу, под нейния прозорец, под лозницата, на сянка.

Първата история е някъде от войната, от времето преди 9-ти септември, преди още властта да са грабнали комунистите. Идва кметът на селото с полския стражар у дядо ми, обикалял селото да описва животните, знайно е, че по това време за всяко животно (овца, крава, коза и пр.) се полагала някаква реквизиция за държавата; кметът бил близък на дядо ми, сигурно го е предупредил за описването на "стоката" (така наричат по нашия край животните), та дядо ми предвидливо скрил няколко овце на тъмно в килера; за да не блеят, им сложил сено, зоб, и те си кротували. Кметът обходил, проверил всичко, водел си записки, пък после по едно време седнали на една пейка да съставят документа. А вуйчо ми Мито (той сега е жив, да е жив и здрав, Бог да му дава здраве!) бил хлапе и замислен обикалял наоколо; майка ми, два годинки по-голяма от него, била свидетелка на тази случка, така че нейният разказ е, тъй да се рече, от първа ръка. Та значи детето обикаляло, очевидно го мъчел някакъв въпрос, и по едно време набрало кураж и почнало да повтаря:

- Тате, тате, абе тия овце дето...

Баща му го погледнал така, че детето се сепнало нещо, но понеже е малко, не може да се усети за какво става дума, и пак след малко взело да повтаря:

- Тате бе, тате, кажи, абе тия овце на тъмното у килера...

Баща му го стрелнал още по-строго, детето замлъкнало на половин дума, ала понеже е малко изобщо не може да се усети и след малко пак събрало кураж и най-после успяло да каже ето какво:

- Тате, да те попитам нещо, абе тия овце, дето са у килера, на тъмно, дали ги е страх?!

В тоя момент баща му вече не издържал и му изкрещял:

- Абе като зема да те плясна по устата ще видиш ти едни овци, какви овци са ти се наврели у главата?! - рекъл това и погледнал към кмета, който пък, от своя страна, следял сценката благо усмихнат. Добре че, както казах, кметът бил братовчед на дядо ми, та откровението на малкото дете относно тъй развълнувалия го въпрос за овцете в килера, разбира се, не можело да повлияе на точния опис, който иначе строгият държавен чиновник трябвало да направи, за да изчисли реквизицията, която нашия дядо е дължал на Царство България по време на световната война.

Тази история ми разказа преди малко майка ми и се посмяхме, тя и друг път ми я е разказвала, не вярвам обаче да съм я описвал в моите книги. А ето сега една друга история, която е не по-малко весела и приятна.

Бащата на моя дядо Васил, дядо Арангел, бил много строг, но справедлив човек, и той преди 9-ти септември е бил кмет на селото (село Марица, Самоковско или по-скоро Долнобанско, на няколко километра от Долна баня е, по пътя за Боровец). По тази причина той не бил много-много обичан от селяните; бил също много работлив човек, рядко се заседявал в кръчмата, веднъж минал оттам, рекъл да пийне нещо, ала на крак, опрян о тезгяха, тогава някакъв зевзек, като го видял там, се извикал:

- О, бай Арангеле, какво си се опрял о тезгяха като някаква паянта?! - и край, тази проклета дума мигновено станала прякор на прадядо ми, от този момент той за всички селяни станал Арангел Паянтата, Арангел Паянтов, родът му станал "Паянтови", и днес да отидеш и да попиташ за някой от моя род, никой няма да се сети за кой питаш ако не споменеш думата "Паянтови"; разбира се, дядо Арангел бил проклет човек и много мразел прякора си, никой не смеел в негово присъствие да спомене тази противна дума (сега се сещам, че съм писал за тази история нейде нещо в книгите си, но затова сега ще бъда пределно кратък, щото ще разкажа нещо ново, съвсем свежо, което научих преди 15 минутки от устата на майка си).

Веднъж на гости на дядо Арангел дошли роднини, които имали малко дете, съвсем малко, което в момента таман се учело да говори. И точно този мой вуйчо, Мито де, за който ви разказах историята за овцете, пак е основен герой и в тази история; той бил този път малко по-голям и му хрумнала идеята да си направи майтап: тайно започнал да учи малкото дете да вика на дядо му "Паянта", казал му тази дума и го подтикнал да иде да я каже на дядото, а пък той сам, заедно с приятели, зачакал за да види ефекта когато дядото чуе въпросната проклета дума. И ето, детето отишло при строгия дядо, който си работел нещо в двора и почнало да му говори:

- Пянта, пянта... пянта!

- Какво, какво?! - викнал дядото, усмихнат, щото не се усещал какво толкова иска да му каже съвсем малко дете, едва-едва проходило; у него очевидно се е породил истински интерес към неговото умствено и словесно усилие; а детето продължило да повтаря:

- Пянта, пянта... пянта, пянта!

Дядото в един момент се усъмнил дали няма нещо нередно в тази дума, започнал май-май да се усеща накъде бие кърмачето, едва-едва проходило, но душа не му давала да приеме, че детето може да каже онази същата противна дума; затуй, още по-усмихнат, му рекъл:

- Кажи, дедовото, кажи какво искаш да ми кажеш, кажи де, опитай пак, че не те разбирам!

Детото, насърчено толкова добре от винаги намръщения дядка, в един момент събрало въздух в дробчетата си и кой знае как налучкало правилната дума, която изревало с пълен глас:

- Паянта, паянта...

Дядото обаче този път не се ядосал истински, щото пък го напушил и смях, смесили се у него двете емоции и ето какво той изобретил в този миг, щото, казахме, бил умен и талантлив, духовит човек, каквито, прочее, сме в целия ни род (тия истории, които ви разказвам, добре илюстрират това, нали така, не че се хваля, но това си е самата истина!): та значи дядото се навел и попитал бебето:

- Кажи, кой те научи да казваш тази дума?

Детето мигновено посочило бате си Мито, който в този момент съвсем загубил охотата си да се смее. Тогава дядо му, като видял, че на двора има пресни лайна от овцете, взел едно, хванал бунтарски настроеното си внуче, което обучавало на такива опасни мисли невръстното кърмаче, намазал му хубаво устата с лайно и рекъл:

- На ти сега на тебе наказанието за това, което направи, калпазанино неден!

Не го бил, а само му намазал устата с прясно овчо лайно! Та да забрави проклетата дума. Едва ли я е забравил де, но ето ви пример за това каква хубава педагогика е имал моя прадядо Арангел, когото аз не съм виждал, нямам спомен за него, само го зная как изглежда от снимките, намръщен, със навъсени вежди и със завити нагоре мустаки, както се и полага за истински българин от Старо време.

Толкова. Засега спирам с историите си, щото ме мързи да пиша. Днес се скъсах да пиша един доклад до министъра на образованието, та изобщо не ми се пише повече. Хубав неделен следобед ви желая! Хайде чао, а аз отивам да си полегна малко на хладина. Писна ми да пиша. Бъдете здрави!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

12 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря ти, за приятните, за автентичните и за познавателно-забавните истории Лъчо! Да ти е жива и да здавее и да оздравява майка ти!Дано и Господ да ви следи и пази! И двамата, и семейството ти!

2016.06.19г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Благодаря ти, за приятните, за автентичните и за познавателно-забавните истории Лъчо! Да ти е жива и да здравее, и да оздравява майка ти!Дано и Господ да ви следи и пази! И двамата, и семейството ти!

2016.06.19г. Владимир Петков-Трашов

Кот Василий каза...

Абе, Грънчаров, да те питам две неща:
1. Защо на Царство България му се е налагало да реквизира добитъка на населението си?
2. Защо гласоподавателите на Царството са недолюбвали кмета си?
А?

Ангел Грънчаров каза...

Нямаш морално право да питаш, комунистическа гнидо...

Кот Василий каза...

Кажи бе, тъпунгер, кажи сега, изложи някоя нова философия и стратегия за реквизиране на добитък, кажи си сега що на великото, свободно и демократично Царство му се е налагало да реквизира добитък?
Американците, чел съм някъде, не претендирам да е 100% вярно, имат закон, кой казва, че в случай на нужда държавата (Федералният резерв) може да им реквизира златото. При нас да не е същото, ма с овце и крави?
Па кажи, като си толко своболюбив и демократичноскроен, как се чувстваш като потомък на такъв Андрешко - лъжем държавата, крием добитъка, а?
Па кажи що не са обичали кмета силяните бе, да не им е щипал булките по сватбите?
Кажи си, Ангеле, ние ще те разберем!
Кажи си, и ще ти олекне!

Ангел Грънчаров каза...

Цървена другарко, немаш морално право да задаваш въпроси. Иди на партийно събрание и там си излей мъката. Тук нивото е значително по-високо... Понимаешь, гнидо?!

Кот Василий каза...

Нивото ти било по-високо?!!!
Ти чуваш ли се бе, смешнико, с твоите вечни стратегии и дискусии, дето и пет пари не струват, ти ли държиш по-високо ниво, Андрешко?
Ходи крий овцете, смешник със смешниците, цялата ти рода сте такива, очевидно, тъпанар завършен!

Ангел Грънчаров каза...

Мерси за високата оценка, комунно-съветска гнидо! :-) В твоите уста подобни думи са същински суперлативи. Ама просто немаше нужда да ме фалиш чак толкова...

Кот Василий каза...

Значи ти, внук на селски хитрец, който лъже държавата, си седнал да се оплакваш от комунистите, че много крадяли, така ли?

Ангел Грънчаров каза...

Виж сега какво ще ти кажа, червена гнидо, приявявам извънредно прекалено великодушие, щото с гниди като теб по принцип не разговарям: по-добре внук на "селски хитрец", отколкото внук на селски калпазанин и голтак, който няма нищо и по тази начин чака възцаряването на комунизма, за да да почне да краде и да убива такива заможни хора като дядо ми. Такъв ли е бил твоят дядо, гнидо? Нали познах? А сега се зарий в земята и млъкни навеки!

Кот Василий каза...

Моят прадядо, тъпунгер с тъпунгерите, е бил кмет на селото си по време на изборите през 1946 г. От всички села в околията само в неговото село е спечелила опозицията. Иначе в деня на изборите, като са дошли да броят резултатите видели прадядо да води хорото, щото избори е направил, хората са гласували свободно.
И така, свободно, свободно, спечелила опозицията. После си е платил де, не е бил повече кмет.
Но тъпунгер като теб не ги разбира тия работи, ти си професионален тъпанар, ако те пуснем на състезание за тъпанари, ще спечелиш първо, второ и трето място едновременно и наградата на публиката.
Така че добре си се ориентирал, овчиците в мазето,на тъмно, да ги не знае държавата, царщината, па ония голтаци от края на селото да му мислят, дето имат една-две овце на кръст и няма как да излъжат царщината.
А жалкото е, че като са почнали да убиват "заможните хора като дядо ти" не са я свършили тая работа както трябва, та след това чак в Московията са те пратили да учиш, на държавата парите да трошиш, от прост чобанин философ да правят и пак не сколасаха!

Ангел Грънчаров каза...

Другарю комунистически дебил, не е нужно да лъжеш за дядо си, щото си личат лъжите ти. А иначе вий, комунистите, добре се постарахте с убиването, десетки хиляди хора избихте, сума ти народ пребихте в концлагерите, но ето, бащата на моя дядо сте пропуснали да го убиете, и дядо ми не сте убили, но се вижда, че ти си напълно готов да довършиш пропуснатото, нали така? Ами какво чакаш, почвай, убивай де, защо се мориш да пишеш и да мислиш, фащай калъчката и почвай да убиваш, това сигурно повече ще ти се удаде от скалъпването на тъпизмите с думи, които произвеждаш така, че отвсякъде си личи, че си просто един дебил, един комуноиден умствен инвалид...