сряда, 26 октомври 2016 г.

Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!



Вчера нищичко не съм писал относно борбите ни в нашата тъй авангардно мислеща и иновативна (а това, в нашето разбиране, значи най-напред... философска, а след това и демократична!) гимназия, последното ми писане по тази тема беше в понеделник: виж Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ-Пловдив. Но това, че вчера нищо не съм писал не значи, че животът в училищната ни общност е спрял, че няма нови и нови инициативи, не, напротив, това означава, че от какви ли не съдържателни дейности ний просто не сме имали време да пишем, да отразим подобаващо случващото се. Всъщност вчера, вторник, аз отново... бях проверен, този път проверка ми направи титулярната директорка, ведно със заместничката си по учебната част, а също така и синдикална лидерка инж. Камелия Стоянова, с тях беше и техният спътник педагогическия съветник. Посетиха пак напълно внезапно, без предупреждение, един от единадесетите класове, които учат философия. А пък после, в късната вечер, правихме... конфериране, директорката вече беше подготвила (в любимата й диалогична форма, естесвено!) поредния "констативен протокол", иначе казано, фабриката за произвеждане на... компромати се движи с пълна скорост, очевидно, подготвяйки новото ми поредно опраскване, е необходимо да има нужния "матр`ьял" за доказване след това на неговата "основателност".

Все се питам не е ли време да отправя жалба до Комисията за защита от дискриминация, щото този постоянен интерес на администрацията само към моята особа, към моя предмет, към моите часове и прочие започна да ми дотяга, през ден проверки, а в същото време останалите, т.е. тия, дето се ползват с благоразположението на директорката, си живеят живот, ех, какъв живот си живеят те! Но, от друга страна погледнато, това, че администрацията по този начин демонстрира толкова жив интерес само към философията, по някакъв начин ме ласкае и затова май е неуместно да протестирам или да се оплаквам: та нали по тази начин ръководството неуморно работи за превръщането на нашето училище в първата... философска гимназия, неговият неотслабващ интерес към философията може да се възприема и така, е, вярно, в нашето професионално и техническо училище най-вероятно всички други проблеми вече са решени, и то на световно ниво, остана само философията да издигнем на световно ниво - и тогава вече ще можем да кандидатстваме за... Нобелова награда по литература, примерно, щото покрай тия кампании бидоха произведени... няколко камиона крайно напредничава административна белетристика и поезия, ех, каква чудесна административна белетристика и поезия се произвежда в нашето техническо, професионално и философско като капак на всичко друго училище!

Та такива работи, виждате, има за какво да се пише и днес, възникват сума ти въпроси за обсъждане, абе вкратце казано, борбата за превръщането на нашето училище в първата в света авангардна, чисто философска и най-вече демократична общност продължава, и то с неотслабваща, а направо всекидневно повишаваща се сила. Та за мен е голям комплимент, че така или иначе стоя в центъра на тия борби, на тоя несрещан досега интелектуален и духовен подем. Един ден дали ще ми признаят заслугата за това?

Едва ли, но на мен ми стига само всекидневното удоволствие от участието в тия борби, вярно, на моменти натиска спрямо мен се отразява на здравословното ми състояние, на сърцето ми, но знайно е, че всеки прогрес на човечеството, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, се плаща страшна цена, ето, сега на пиедестала на световната история вероятно се налага да поднесем моята жертва! Какво от това, важното е, че прогресираме, че образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде, ето това е истински важното, ний в нашето училище работим неуморно в тази посока, а не се шматкаме и "уфлянкваме" като вас!

Аз няма да описвам как мина вчерашния час по философия, посетен от височайшото наше училищно ръководство, изпитващо такава светла и похвална духовна жажда за философия, за чиста и истински вдъхновяваща философия. Аз между другото отдавна съм обявил всички мои часове в това училище за напълно открити, тъй че заповядайте и вие, стига да имате някакво по-специално, по-особено отношение към философията. Няма аз да описвам нищо за това как мина този час, какво си говорихме с учениците, каква тема обсъждахме и прочие, защото всичкото това най-детайлно е описано, казахме, и то в платоническа диалогична форма от самата многоуважаема госпожа директорка, от нейната височайша ръка, което, така да се рече, е голяма чест: Сократ си е имал своя Платон, който е описал най-знаменитите му разговори и обсъждания, ето, аз си имам пък г-жа Анастасова, която играе ролята на мой неуморен Платон, който именно увековечава в писмен вид всичко, което сме си казали с учениците в моите часове.

Е, вярно, г-жа Анастасова, директорката на нашата професионална и техническа гимназия, е литераторка, умее да пише, но за жалост не е стенографка, не успява да запише всичко, тъй че тия диалози са свободен неин преразказ (с елементи на творчество, на разгръщане на потенциала на нейната поетична фантазия) на онова, за което действително се е говорило в часа, да, това все пак е един доста блед, схематичен, чисто административен (пре)разказ, вярно, с хилави елементи на драматургия, сиреч диалогичната форма не е същинска, а е смесица с преразказа, което на моменти води до впечатлението (ний не можем да подозираме, че то се цели умишлено, не, такава кощунствена мисъл не може да ни хрумне в никакъв случай!) преподавателят по философия да е представен на моменти като същински... дебил, той казва някакви нелепици, вярно, само в писменото им възпроизводство ги казва, е реално, в живота, е казал нещо подобно, но по съвършено друг начин, със съвършено друг смисъл; да, но като се изпусне верния и точния смисъл, с оглед по-съкратения писмен запис знаете, тогава съществува риска да се създаде една нелепица и понеже все пак това е, така да се каже, "диалог", претендиращ за достоверност, тогава читателят неизбежно ще си направи логичния извод, че в това училище преподавателят по философия е нещо като абсолютен... дебил!

Наистина това впечатление е неизбежно, а пък си представете как ще възприеме такъв един текст... съдията, да речем, който води едно бъдещо или ново епично съдебно дяло, на което ще се обсъжда тъй животрептящия за цялото прогресивно човечество въпрос "Дебил или пълен некадърник е учителят по философия в бившия ТЕТ-Ленин Ангел Грънчаров, или пък той е чисто и просто... психично болен човек, който живее с манията, че е, видите ли, философ?". Да, точно този въпрос ще се разглежда един ден по съдебен ред, той вече се разглежда, но делата, както знаете, приключиха с твърде неясен и двусмислен изход, тепърва изглежда ще се наложи нова серия от дела да обсъжда този толкова вълнуващ (поне най-вече администрацията на ТЕТ-Ленин) въпрос, която именно не прави друго, освен да трупа "доказателства" за тезата си, че въпросният Ангел Грънчаров е най-вече "пълен некадърник", иначе казано, дебил, но он също така е и болен, и повреден в главата, и так далее, и прочие, и тинтири-минтири, и ала-бала.

Таман стигнах до важен въпрос, но ще трябва да спирам писанието си, щото иначе ще закъснея за работа, имам първи час днес, ще ставам. През деня, живот и здраве да е - ех, знае ли човек какви вълнуващи преживелици днес ми е отредила тъй великодушната към мен специално съдба!? - ако намеря малко време, ще продължа записките си. Толкова засега. Бъдете здрави, а не като мен: болни и с увреден разсъдък! Това поне ви желая от цялото си сърце! Чао и до скоро!

Тъй, ето сега имам няколко минутки да продължа писанието си. И разсъждението си връз този толкова чудесен казус около диалогичната форма на пресъздаване на реално случилото се в моите часове по философия, което е така присърце на нашата забележителна директорка-литераторка. Използването на пряката реч означава, че що-годе точно се цитират думите на изказалия се, а, казахме, това е възможно само при стенографски пълния запис; когато се намеси елементът "преразказ" или "предаване със свои думи" на реално казаното, то тогава вече се примесва и нещо твърде неприятно, а именно изопачаването на смисъла, влагането на друг, неверен смисъл, на смисъл, несъотетстващ на действително казаното; иначе казано, намесва се лъжата. Да, неверен, лъжлив е този запис-преразказ-"диалог", фалшив, иначе казано, е този диалог. Да, ама той играе ролята на документ, претендиращ да носи в себе си самата истина, иначе казано, в случая, ако разсъждаваме що-годе трезво и логично, се оказва, че така се произвежда един компромат, целящ, примерно, да злепостави преподавателя. Съставянето на документ с невярно съдържание, чиято "вярност" след това се удостоверява с полагането на подписи на "свидетели", пък е подтикване от длъжностно лице на неговите подчинени да участват в съставянето на такъв един документ с невярно съдържание. Тия неща обаче в една правова държава са небезобидни, те са направо наказуеми, щото по този начин не само може да се накърни авторитета или достойнството на един човек, ами може и да бъде съсипана кариерата му, да ме се навреди по един недопустим начин. Ето обаче, че в приказната и чудна страна Мутроландия на тия неща ний не обръщаме кой знае какво голямо внимание, на тях обръща внимание единствено "този толкова странен, ах, толкова при това и неприятен субект!" Грънчаров; да, само той се впечатлява от такива "дреболии". От такива несъществени и направо излишни неща. Той пък го прави, разбира се, не за да защити достойнството си или правото, нито пък законността, той го прави само и само за да защити своя себичен интерес, включващ и това да навреди на толкова загрижената за високото ниво на преподаване на философия директорка на тази наша знаменита професионална гимназия. Виждате, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, че нещата се пределно ясни, тоя там Грънчаров просто се заяжда с уважаемата директорка, изпълняваща така съвестно своя служебен дълг, ерго, той е чисто и просто един лош човек, злобар, завистник или какъвто си искате още.

Абе той нека да си е какъвто иска, ала ний няма да му позволим повече да дискредитира не само нашата света институция (за малко да кажа "света... инквизиция"!), но и нейното върховно държавно ръководство, което вече е нетърпимо. Ето, въз основа на написаното по-горе някой може да си помисли, че Грънчаров де факто обвинява г-жа директорката, че под формата на "констативни протоколи" (в диалогична форма с елементи на творчески вдъхновен преразказ!) тя фактически произвежда образци на тъйя популярния в близкото минало литературен жанр, който простолюдието обозначава с тъй противно звучащата дума донос. Да, нима не се оказва точно така, един документ, целящ да навреди на реномето на даден човек, в случая да накърни достойнството на толкова неприятния субект Грънчаров, занимаващ се в страната Мутроландия с преподаване на философия, защо пък да не бъде възприет именно като донос, и при това "колективен донос", щото под него ще се подпише цала една авторитетна комисия, ще се наложи да се подпише и самия този субект Грънчаров, вярно, той ще пише, че не е съгласен, ще придиря някакви там дреболии, но факта си е факт, Грънчаров по тоззи начин ще бъде принуден сам да подпише документ, който го оклеветява, който очевидно е донос срещу него самия, т.е. бива принуждаван, фактически, сам срещу себе си да... доносници, да съучаства в узаконяването на доноса срещу него самия! Това ако не е превъзходна гавра, сполай му кажи, нали така излиза, а, моля ви, кажете нещо, толкова уважаеми, но при това е така мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?

Хм, лоша работа е тази, добре, че на нея никой не обръща никакво внимание, а този Грънчаров нека да си пише каквото иска, то кой ли пък обръща внимание на неговите нескончаеми писани, на неговите глупотевини, които ний наричаме "бълвочи" и прочие. Майната му на Грънчаров, важното е правдата в нашето училище да възтържествува, а правдата е една: тоя човек Грънчаров заслужава да бъде изритан отново с един великолепен шут от нашето училище, той друго не заслужава, а заслужава това, защо е вреден за учениците! И за институцията ни е вреден, без него нашата институция почва да цъфти и да вързва, а таман той се върне, и ето, почва да каля тъй светлия образ на нашата институция - с тия свои бълвочи, с тия свои писания, жалби, анализи и прочие идиотщини. Аман от него, ама тоя Грънчаров вече не се търпи бе, другарки и другари?! Как може толкова дълго да го търпите, я му свийте набързо сърмите, та да знае в каква страна живее, в кой свят пребивава и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири!

Преди малко една класна ръководителка, вероятно твърде много обезпокоена от ситуацията с преподаването на философия в нейния клас, ме извести, че по настояване на найните ученици тя искала да дойде в мой час и с очите си да види какви толкова скандални неща правя, как си позволявам да мъча учениците и прочие. Виждате, че почина на директорката да посещава редовно моите часове почна да се разпространява и сред най-обезпокоените класни ръководители, това е вече твърде похвално, ще дойде скоро и оня щастлив ден, в който в моите часове по философия, знаели се, ще идва и цяла тълпа интересуващи се от философия, което означава, че нищо чудно един ден да почна да се прославям наистина като някакъв... "съвременен пловдивски Сократ". Досега публиката в моите часове се е състояла предимно от директори, помощник-директори, от инспектори по философия, ето, почват и класните ръководители полека да набират кураж и да искат да влизат в моите часове, така постепенно публиката ми ще се увеличи дотам, че в един момент да се окаже, че класните стаи са тесни и не могат да поберат желаещите! Което е едно признание, все пак, това е отрадно, наистина много ме радва. Знаете, аз съм обявил, че всички мои часове са съвсем открити, няма даже нужда да се иска моето разрешение, всеки, който проявава интерес, да заповяда, той е добре дошъл. Ний, знайно е, сме хора, дето обичаме новостите, иновативни сме, правим каквото можем, ето, имаме вече и първите успехи в тази посока: пълна демократизация и философициране дори на отношенията в нашата училищна общност. Какво ознава този термин, дето го съчиних сега, термина философициране, ще се наложи да обясня, но не сега, а някой друг път.

Днес от 12 часа в интерактивната зала на училището ще се проведе представяне на хартиеното издание на моята нова книга, носеща заглавието "Реформа на НЕобразованието". Да видим дали някой ще дойде де, поканих всички свои колеги, да видим дали някой ще намери време и желание да дойде на представянето. Това е засега. Спирам дотук, щото пак ми се налага да влизам в час, ако днес намеря време, пак ще продължа, ако ли пък не, толкоз, за днес ще се задоволите само с това. И утре е ден, утре, живот и здраве да е, пак ще продължа. Само живот и здраве да е, защото на моменти имам твърде сериозни проблеми, най-вече със сърцето. Иначе психиката, слава Богу, ми е още наред, въпреки всекидневния тормоз и стрес, който ми се налага да понасям. Но това е, такъв е животът, в нашето славно отечество, носещо толкова вдъхновяващото име Мутроландия, нали така почнахме да го наричаме напоследък, е, приехме този риск, дано това не ви звучи обидно, щот некои се обиждат, зер, как така ще обиждате нашето свидно оточество с такива грозни думи?!

Аз не обиждам, аз просто, бидейки философ, си позволявам да... иронизирам. Иронията, ако разбирате какво означава това, е онази духовна сила, която ми позволява да оцелявам някак (засега) в крайно нелеките условия, в които съм принуден да съществувам. Но ето, сега имам час с един клас, с който ми е много приятно, това е Х Ж клас, там има ученици, с които се разбираме, и отивам с удоволствие да си поговоря, да си пофилософствам с тях. А после ще си представя книгата. Чао засега!

(Този текст е незавършен, продължава да се пише по него, така че не си мислете, че авторът му е чак толкова превъртял, той може да е превъртял, ама не чак толкова... е, какво ни пречи като му създаваме всекидневни главоболия да му помогнем да превърти още, нали така, хора сме все пак, ще му помогнем на човека?!)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

13 коментара:

Анонимен каза...

скучен и банален си

Анонимен каза...

Главата те боли теб .. По какъв начин преподаваш на учениците, че да привлечеш вниманието на цялата управа на училището? От това което прочетох мога да предположа, че си диагностициран не само със дърдечни проблеми, но и с шизофрения! Ти не влияеш добре дори на себе си, какво остава за всичките ученици на гимназията. По принцип едно нещо когато ти го кажат повече от двама човека е много вероятно да е истина. Обстановката ни е отражение на това, което сме, така че замисли се върху това.

Анонимен каза...

АIG, бълхарите много се плюят и мразят помежду си, те не знаят кво значи понятието съчувствие и солидарност... Но теа червени отрепки полека ще го научат в условията на капитализмо, ОК?...

Ангел Грънчаров каза...

На втората анонимна другарка, дето достанционно ме е диагностицирала, че съм бил болен от... шизофрения:

Другарко, Вие да нямате способности на екстрасенс та така лесно и при това дистанционно определихте диагнозата ми? :-) Между другото, готова ли сте да я защитите пред съда, щото Вашето айпи ми се отпечата тук в блога, така че бронята на аномността Ви не е чак толкова здрава както си въобразявате?

Анонимен каза...

Съдържанието от което "споделяш" снимката горе е лицензирано под Creative Commons и копиране и споделяне от там е забранено.

Ангел Грънчаров каза...

Защо да е забранено, другарко? Аз не съм взел снимката и не съм я качил в блога си, а ползвам нейното оригинално място. Това е същата същата снимка, която е там, понимаете? Ограмотете се първом и след това высказывайтесь...

Анонимен каза...

Аз съм от вашите ученици.Толкова сте заслепен да си вярвате ,че всичко знаете.Определено "Аз знам ,че нищо не знам" не важи за вас.Защо си мислите,че в една професионална гимназия като ПГЕЕ трябва някой да се интересува от философия.Учениците който са се записали да учат в нея ,нямат желание да учат философия.Те искат да хванат поялника и да разберат как се случват нещата.Защо сте тръгнали да говорите как философията била толкова важна(целият живот бил философията)...Не виждате ли обстановката около вас, че не се интересува от философия и единствено се излагате...Ядосвате се когато някой ви нарява "авторитета" ,а вие правиш същото с една много добра специална гимназия.Не заслужаваш да си учител там! Вие дори не знаеш как да преподаваш....Нека ви дам един пример който се случи в наш час .В предишният час вие ни казвате "Ученици помислите със свой мисли и отговорете на поставените от мен ученици" следващият част вдигате ученик който доста добре разказа свойте мисли (около 10 Мин) говори ,като защиватеше думите си ,но вие просто не бяхте съгласен и затова казахте не сте се подготвили "не сте чели от на други мислите" и след това един мой съученик ви попита "нали казахте миналият час с наши мисли"...вие замълчахте и накрая казахте "блафирах".....

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, признателен съм Ви, че и Вие все пак успяхте да хвърлите своя наръч съчки в кладата! :-) Сега тук не мога да Ви отговоря, но съм Ви отговорил на друго място, ето тук: https://aig-humanus.blogspot.bg/2016/10/blog-post_320.html

Ако искате, го прочетете за да разберете аз как мисля. Ако не, не четете, щот Вие очевидно си знаете как стоят нещата и без мен. Щом сте толкова напреднал в тази област, областта на философията, тогава наистина нямате нужна от още обучение....

Анонимен каза...

Не съм казал ,че съм напреднал в тази сфера ,но също така й смятам ,че нямам нужда да съм напреднал в тази сфера .Аз не искам да изучавам този предмет ,но се налага и го правя.Това ,че вие се пробвате да го наложите на учениците ,който са силно не заинтересовани от философия е проблема .Вече съм прочел какво пише там :)

Ангел Грънчаров каза...

Вас лично кой и как Ви упълномощи да говорите от името на "учениците"? Кои по-точно ученици имате предвид, колко са тия, от чието име си позволявате да говорите - без да сте ги питал? Или ги питахте? Правихте ли проучване (анкета) как мислят тия ученици, те упълномощиха ли ви изрично да говорите от тяхно име? Между другото на какви основания решихте, че нямате нужда от философия, ето това ми е твърде интересно да разбера, бихте ли се опитал да ми го обясните? Между другото, похвално е, че встъпвате в диалог (без да се държите грозно), това именно показва, че не сте малодушен (слаб) като някои други...

Анонимен каза...

Анкета не съм правил,но разпитах доста ученици.Защо вие смятате ,че ученици който искат да изучат неща свързани с техниката трябва да се интересуват от филосифия ? Аз лично за мен си смятам ,че нямам нужда от философия ,защото ако имах нужда от нея щях да започна да е изувачам и да се интересувам от нея.

Ангел Грънчаров каза...

Питам Ви нещо простичко: как разбрахте, че нямате нужда от философия, като не сте си дал труда да разберете що е това философия?! :-) Хем сам признавате, че не разбирате що е философия, хем заявявате, че нямате нужда от туй съвсем неизвестно Ви нещо, как се съчетават тия две твърдения, помислете малко, опитайте да обясните? :-)

А иначе е факт, че никой не Ви е упълномощавал да говорите от името на "учениците", щото има всякакви ученици, вие, учениците, не сте еднакви, сред вас има различни разбирания, различно отношение и към философията. Има много ученици, разбиращи що е философия, които по тази причина смятат, че философията им е много необходима. Но те вече знаят що е философия, а Вие, както сам признавате, не знаете това. И твърдението Ви, че нямате нужда от философия, е съвсем голословно. Това поне съзнавате ли го?

Ангел Грънчаров каза...

Между другото предлагам Ви да помислите и над ето това изказване на Стив Джобс, човек, който също като Вас много се интересувал именно от техника, при това, за разлика от Вас, има невероятни постижения в тази именно сфера, но също за разлика от Вас е смятал, че има огромна нужда от философия, ето какво е написал на едно място:

"Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед, прекаран със Сократ..."

Защо ли пък е мислел така този чудак Стив Джобс?! А, какво ще кажете? Имате ли някакво предположение?! Знаете ли вече кой е Сократ?

Опитайте сам да се ориентирате и да се отговорите на този превъзходен казус - и така ще проумеете има ли, аджеба, нужда да се учи философия - или няма? Желая Ви успех във Вашите размисли и проучвания...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ