Приятно гледане, приятни размисли!
Темата от днес, 23 февруари, пък е: Как се отнасяме към новаторите?, очаквайте и видеозаписа на днешното предаване.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Тръмп не е политик и затова на моменти стои комично и нелепо, но той е американски патриот и независимо от някои противоречия в позициите като цяло е налучкал много вярно някои тенденции, неслучайно плановете и действията му се натъкват на огромна, крайно ожесточена съпротива от страна на левите и либералите в Америка и по целия свят.
Проблем обаче за Европа е неговата изолациониостка нагласа, понеже икономически мощна Европа във политическо и военно отношение е джудже и без Америка бързо ще попадне изцяло в руската сфера на влияние.
Много се спекулира с неговите връзки с Москва, но тук нещата не са толкова еднозначни. Москва на думи го подкрепя и приветства, но аз продължавам да мисля, че Обама и Хилари бяха много по-удобни за Кремъл и в някаква степен много по-зависими от Москва, въпреки показната си антируска позиция. От друга страна Русия винаги се опитва да контролира поне в някаква степен и двете страни в избори не само в старата си сфера на влияние в Източна Европа, но и в старите демокрации в Западна Европа и Америка. Така че би било много учудващо Кремъл да е сложил всичките яйца в една кошница и да е заложил сами на Клинтъновица. Възможно е Тръмп да има някакви (бизнес-?)връзки с Русия, но тъй като отказва да публикува данъчната си декларация, засега това са само спекулации. Но като цяло неговата програма и намерения не са особено изгодни за Кремъл. Москва обаче вербално да го подкрепя, понеже в Западна Европа залага не само на левицата, а и на популистката десница, която от своя страна има симпатии към Русия. Така че тук се води много сложна и тънка игра, и само времето ще покаже какво ще стане.
Най-важният въпрос обаче за мен остава дали с избирането на Тръмп неизбежната според мен голяма война наближава или поне временно се отдалечава.
Ти си за трепане бе, тъпанар с тъпанарите, ти чуваш ли се кви ги дрънкаш?
Ебаси тъпака, кой те пуска да плямпаш к`во ти дойде на малоумния акъл бе, тъпунгер?
Публикуване на коментар