Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 24 февруари 2017 г.

Кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли?



На страницата на Даниела Горчева, известната ни журналистка, живееща вече от години в Холандия, се отпочна (по повод на нейна провокираща към обсъждане кратка реплика) дискусия по важен проблем, именно за "истинската роля на истинските интелектуалци", за ролята им в нашия български живот, доколко те си изпълняват ролята и пр., ето какво до този момент си казаха участниците, публикувам дискусията и тук, ако искате, можете да се включите и вие:

Даниела Горчева: Безнадеждна България. И не заради друго. А заради интелектуалците си...

Gospodin Nikolaev Vylchev: По-скоро заради тяхната липса.

Ружа Братанова: Заради всички, Дани.

Даниела Горчева: Заради тия, които се мислят за такива. И които не успяха да се обединят за обща смислена кауза.

Ружа Братанова: Толкоз могат.

Vasilka Mircheva: Къде видя интелектуалци в политиката? Там са "кандидатите на славата" и тук-там някой самотен Дон Кихот! Между тях, под прикритие винаги има и някой червен провокатор! Баш интелектуалците странят от политиката, а и не са особено желани!

Даниела Горчева: По твоето определение само Васко Кръпката е интелектуалец. И вероятно е така.

Vasilka Mircheva: Ами май така излиза! Жалкото е, че огромна енергия е натрупана в народа, а няма водачи да го поведат за нещо добро! Гадовете са си създали всякакви пара-формирования, които се готвят да използват за узурпиране на властта на всяка цена! Под лозунга "Отечеството е в опасност" ще се мъчат да увлекат и неориентирани, колебаещи се, за да реализират поставените им задачи! Иначе защо е тази мода на генерали и адмирали в политиката? За военна хунта ли се готвим? Пази Боже!

Peter Stamatov: Браво, Дани! Този път се подписвам и аз под думите ти.

Елица Маринова: А когато посредственост и некомпетентност са в комплект със самочувствие до небесата (а те обикновено са) положението е хептен безнадеждно! Не знам дали имаш предвид някой конкретно, но аз се сещам за няколко - един вече бивш шеф на НИМ и един бивш "културен министър" - главен мултак на републиката...

Plamen Tchernev: Де да бяха само тези двамата, но съм съгласен съгласен с твърдението Ви. :)

Iv Vasilev: Дяволски вярно...

Plamen Tchernev: Мъка, мъка!

Ружа Братанова: Самонастанили се в Парламента и управлението няма. Всички са избрани по волята на народа, и изборни фалшификации.

Mono Petra: България проблем няма, вземете го разберете най-накрая! :)

Plamen Tchernev: Mono Petra, на "колко" си? :)

Mono Petra: Наздраве! :)

Ружа Братанова: Mono Petra, аз откога им викам "Наздраве!", а те ми викат, че съм алкохоличка! :)

Nova Godina: Интелектуалци в България??????!!!!!!!!!!!!!...

Валентина Михайлова: Все така.

Iliana Terzieva: Не зная в Румъния кои им са интелектуалците и дали те са причината да са толкова единни и многобройни по площадите, но доказаха, че са по-достоен народ от българския!

Разбрали са, че за демокрация, свобода се бори човек всеки ден и не може да чака някой да го поведе или да му подари тези права наготово!

Владимир Иванов: Лесно е да се каже. От Холандия, например.

Даниела Горчева: Напротив. На никого не му е лесно. Но на хората в България никой нито им е длъжен, нито пък им е виновен.

Ангел Грънчаров: Интересна тема поставя г-жа Горчева: за интелектуалците ни, как се държат - доколкото изобщо ги имаме, щот имаме и менте-интелектуалци, ний иначе сме си страна на ментетата. Имаме и менте-политици, а пък доколкото имаме политици, те не са особено добре приети (Костов е пример за това какво става с политик от класа у Нашенско). Но тук думата е за интелектуалците. Твърди се, че България е безнадеждна заради интелектуалците си. Не заради менте-интелектуалците си, а именно заради интелектуалците си.

Как се държат интелектуалците ни та са породили тази безнадеждност за България? - ето този проблем ми е интересно да обсъдим, да разнищим. Моля, помогнете. С отделни примери едва ли ще може да схванем същината на проблема и тенденцията. Как се държи типично българският интелектуалец в нашенските родни условия, та толкова много вреди на страната и на нацията си, пораждайки, предизвиквайки въпросната безнадеждност? - ето по този въпрос е много хубаво да помислим заедно. Аз лично имам свое мнение по него, ала предпочитам най-напред да разбера как мислят по въпроса други хора. Ще кажа, разбира се, своето разбиране и аз.

Peter Dyakov: Ами държи се като примадона, г-н Грънчаров, ето как се държи. Ние сме най-хубавите, умните и способните. Ама едва изпълваме жълтите павета, дето ни го рече един уж съмишленик. И което си е много вярно. Дори да е истина, че сме били еди-какви си, то не се твърди така явно. Щото хората (особено пък българския избирател, това е нещо като национална черта) реагират така: да те видим колко си убав, щом те нема никъде, освен по студиата. Като искаш народа да ти вярва, ще отидеш при него - и при хамалина, и при селянина, и при миньора - и то дори повече, отколкото при естествения си електорат. Ще го питаш какви са му кривиците, ще му кажеш (на език, който разбира) и как може да ги изправи. Иначе приказка безкрай до самия й край... Това за интелектуалците-политици. За интелектуалците, които не са политици - те трудно могат да се обединят зад обща кауза, която не засяга собствените им интереси. 45 плюс още 25 като следствие на тия 45 ни научиха как да мразим и да се делим, вместо да се обединяваме за общи каузи...

Ангел Грънчаров: Добре де, ще кажа нещичко. По определение кои са интелектуалци? Занимаващите се с "интелектуална" или с творческа дейност, нали така? Дейци на науката, културата, изкуството, философията, нали за тях става дума? Артисти, учени, писатели, музикални дейци, художници и пр., нали за тях става дума? Сега се опитайте да си представите как се държат най-видните, най-изявените от тях у Нашенско. За кого се сещате? За Стефан Данаилов, примерно, се сещате, нали така? Или за Стефан Цанев се сещате, нали така? Или за Георги Господинов, нали? Или за Теди Москов, режисьора, за него сещате ли се? За Калин Янакиев, философа, нали и за него се сещате в момента? Или за Цочо Бояджиев, пак философ, и той е пример за един истински интелектуалец от съвсем рядка, за нашите условия, порода. Говоря за най-изявените истински интелектуалци, да не се занимаваме в момента с менте-интелектуалците, с пишман-интелектуалците. Та какво значи правят те, истинските интелектуалци?

Ами тия, най-изявените истински интелектуалци, от време навреме (някои и по-често) дават интервюта по медиите и казват какво мислят. Тяхната позиция е интересна, те имат известно влияние. Какъв им е кусурът в това отношение? Че много рядко дават интервюта ли? Защо от тази тяхна активност да се поражда безнадеждност? И то за България?! Ами какво да правят, да мълчи ли подобава интелектуалецът, който се държи правилно и достойно?! Аз лично не мога да разбера защо тази тяхна активност, даването на интервюта за медиите, да поражда безнадеждност.

Някои интелектуалци се месят активно в политиката, изказват се, заемат ярка гражданска позиция. Калин Янакиев примерно е доста активен в политиката или пък Стефан Данаилов, който си е направо политик, и то вечен, несменяем, комунистите си го възприемат за нещо като свои идол или като червен патриарх (без да искам написах "партиарх", май по-правилна е в случая тази дума?), знам ли как точно възприемат комунистите своя тъй любим "Ламбо" (който се обезсмърти пред "Партията" щото изигра тъй милия на комунистическото сърце образ на комунистическия терорист и също така на "борещия се за България" агент от ДС: тук перверзията си я бива де, няма спор!) Та безнадеждността, произтичаща от интелектуалците, иде от това, че много се месят в политиката - или щото малко се месят в нея?! Как подобава да се държи в туй отношение истински добрият интелектуалец, който не поражда безнадеждност? Някаква мяра ли трябва да спазва в това отношение?! Или изобщо трябва да страни от политиката, трябва да не се вре в нея, кое е правилното, помогнете ми де, не разбирам кое е правилното, кое е вярното, каква е тук нашата претенция към интелектуалците ни?

Истински добрият интелектуалец, чието поведение не поражда безнадежност за страната му, трябва просто да си върши добре работата, тогава няма да има безнадежност, така ли трябва да разбирам нещата? Нашите интелектуалци не си гледат съвестно работата, там ли е проблемът? Е, нали рисуват, пишат, пеят и прочие (и чат-пат дават дълбокомислени интервюта по медиите), защо тук точно трябва да им е кусурът? Или пък те, ако искат активността им да поражда не безнадеждност, а надежда, трябва съвсем да си изоставят пряката интелектуална работа, да я зарежат и да се посветят изцяло на обществени, на граждански активности?! Тогава ли ще се породи надежда за България, а не безнадеждност?! Ами тогава те вече пък няма да са интелектуалци, тогава ще станат някакви други, ала ще си загубят интелектуалната същина, ето че пак не мога да разбера къде точно е проблемът?

Nadejda Aleksandrova: Абсолютно поддържам казаното от Илияна Терзиева, че за всичко си е виновен българинът. Румънците и другите нации успяват защото не са българи.

Ангел Грънчаров: А че проблем има, има, да, обаче къде е по-точно? Някои нашенски интелектуалци се врат в партийните листи, стават депутати, ето, примерно, психиатърът-богослов д-р Н.Михайлов, днес се подвизава като "твърде изискана интелектуална медийна звезда", знаете, той стана любимец на медиите откакто почна да плюе по Костов, навремето беше, ако си спомняте, депутат от партията ДСБ. Той точно ли е пример на интелектуалец, който си изпълнява мисията? Напоследък е станал пропагандист на руснаците, знам ли, може и рубладжия да е станал, не вярвам тази негова трескава медийна активност в защита на путинизма да е от чиста глупост - или от морална нечистоплътност? Васко Кръпката пък отказа да влиза в листите (ако изобщо са му предложили де, не зная точно какво е станало), докато Евгений Михайлов, кинорежисьорът, влезе, и то в листа на... ДОСТ, с лидер агента от ДС "Павел" (Местан)! Кой е постъпил истински интелектуално и проявата му да е породила надежда за България?! Или може би "истински интелектуално" се държи един друг нашенски "изявен интелектуалец", имам предвид "професор" Иво Христов, дето се навря в листите на БСП? (Той също е върл защитник на "путинската правда", не мога да кажа за рубли ли го прави или просто от умствено скудоумие, от умствена или ценностна недостатъчност го прави, но е факт, че прави точно това!) Та как трябва да се държи истинският интелектуалец, за да можем с право да кажем, че активността му поражда надежда за България?

Мен лично много ме вълнува този въпрос, виждате, разсъждавам, мъча се да разбера, ала още не успявам да схвана, помогнете ако можете? Щото и аз самият, бидейки философ, май спадам към категорията на интелектуалците, та затова много ме вълнува това, ще ми се да си изпълнявам мисията отговорно и достойно, така, че България да има надежда, а да не продължава да затъва в безнадеждността.

(Аз самият, в скобки казано, какво правя? Ами боря се за промяна в образователната сфера, но не само като "теоретик", а съвсем практически, правя това в своята непосредствена дейност като учител по философия, пробвам разни промени, инициативи, новости в своето отношение към учениците, в самото обучение; в резултат станах трън в очите на властващата директорска и министерска образователна бюрокрация, гонят ме като империалист, уволняваха ме, тормозят ме, подлагат ме на административен терор, отмъщават ми, ползвайки се от властта си, абе изобщо много пострадах; пиша съвсем открито в блога си за случващото се, документирам как реално тече "образователната реформа" в свидното ни отечество, става дума за цели поредици от есета, в които най-пълно представям нещата, конфликтите, проблемите, за които спорим и т.н. Е, тази моя активност, тази моя борба протича в... пълно мълчание, рядкост са моите събратя, интелектуалци, които да са проявили известна съпричастност към борбата ми, да са ми протегнали ръка, да са ме насърчили с дума на съпричастност, не, ако изключим двама-трима бивши образователни дейци, сега вече пенсионери, всички други се правят, че изобщо не забелязват какви главоболия се стовариха на главата ми, нищо чудно така да постъпват щото не искат да си "оцапат" тъй светлия "интелектуален имидж", проявявайки съпричастност към борбата на някакъв си там провинциален даскал по философия, затуй упорито мълчат; ето, по тази причина се чувствам като някой Дон Кихот, пък и обществото около мен здравата мълчи, мълчат родителите на моите ученици, вероятно от страх, мълчат учителите около мен, моите колеги, те положително мълчат от страх, е, вярно, срещам известна подкрепа единствено от страна на учениците си, повечето ме разбират и подкрепят, ала и тяхното положение е тежко, я някой открито заяви съпричастност, мигновено се нахвърлят бодри класни ръководителки, които почват да му се карат, да го мъмрят и пр. Такива работи, простете, че ви занимах, знам, че с това заслужих презрително да свиете устенца, по интелектуалному де, тоя пък, видите ли, за какъв се мисли, представя се най-нагло за "интелектуалец" - и при това има наглостта да ни занимава със своите "чисто лични проблеми"?!)

Та от оптиката ма преживяното лично от мен мога да кажа съвсем определено: безнадеждността за България иде от това, че ний, българите, не умеем никак да подкрепяме ония малцина наши интелектуалци, които "там, нейде в низините", т.е. далеч от светлините на прожекторите, в ужасно тежките условия на реалния нашенски живот се мъчат да правят нещо истински важно и добро за България, ето тук ни е проблемът, оттук се поражда истинската безнадеждност. Ний се така изродени, че даже не умеем да разпознаваме истинските си интелектуалци, а какво остава пък да ги ценим подобаващо. Или, опази Боже, да ги подкрепяме и насърчаваме, това пък съвсем не го умеем. Ний си оставяме интелектуалците да мрат съвсем непознати и непризнати, да се борят с последни сили в ужасно тежките условия, а като умрат, като ние самите им помогнем да умрат колкото се по-скоро (безразличието как убива, ох, как убива безразличието - поне това можете ли да си го представите?!), тогава може и да почнем да ги славим, ала това посмъртно славене е още по-жестоко от униженията, на които сме ги подложили приживе. 

Та ний нима така не постъпихме даже с Ботев, с Левски, с кой ли не друг наш истински интелектуалец (Левски е бил духовник, бил е монах, и то истински, освен другото, значи е бил по тази линия и интелектуалец, да, но какво правят днешните ни истински духовници, ний знаем ли ги изобщо, познаваме ли ги, подкрепяме ли ги в борбите им, не, разбира се, а сигурно има такива, живеещи обаче в пълна неизвестност и в пълна немилост, удавени в тресавището на нашето безразличие!) Да, ето я ключовата дума ако искаме да разберем същината на проблема: нашето безразличие е тази дума! Значи кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, самите наши интелектуалци ли? А не сме ли виновни ний самите, дето нито си знаем кои са ни истинските интелектуалци, нито сме наясно в това какви условия са поставени, нито пък нещичко правим, за да покажем, че не нехаем напълно за техните борби и мъки, значи, излиза, сме обладани от пълно безразличие към тях, пък после се оказва, че като капак на всичко точно тях, интелектуалците ни, ще ги обявим че са и виновни за безнадеждността на България, дотук ли я докарахме в своята тъй ужасна несправедливост спрямо тях?!

Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че ви изнервих и подразних толкова със своето тъй "прекалено словоблудство". Просто дръзнах да кажа нещичко по проблема. И понеже съм "проклет интелектуалец" си позволих да кажа каквото мисля, как аз виждам проблема, е, по тази причина сигурно и аз съм спомогнал за засилване на... безнадеждността на България, знам ли?! Надежда за България едва ли има ако интелектуалците, чиято мисия е да мислят, не се ползват от правото си свободно да казват каквото мислят, с това поне ще се съгласим ли всички?! Интелектуалците като смело казват каквото мислят, с това надеждата за България ли подсилват - или насърчават нейната безнадеждност?! Или не трябва да мислят, не трябва гласно да заявяват мислите си, не знам, почнах да се обърквам, помагайте ако искате?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

9 коментара:

Анонимен каза...

Безплодна и безсмислена дискусия, пълна с празни народопсихологизми, недостигаща до същността на проблема. Има огромно неразбиране на процесите в света особено след 1989 и колкото и да обяснявам, полза няма.

Първо, не само България, а целият свят е безнадежден, и то не само и не толкова заради някакви там интелектуалци, а защото упадъкът на цивилизацията е нещо като социален закон, както въобще аз мисля, че обществото се развива циклично и сега сме в упадъчна фаза.

Второ, колкото конкретно до посткомунистическите общества, те никога няма да станат автентични демокрации, защото промяната 1989 беше инициирана и инсценирана от самите комунисти. Само че промените не бяха започнати спонтанно, а след 30 години щателна подготовка. Рисковете са изчислени и комунистическите стратези смятат, че могат да водят народите си без загуба на контрол дори без открито диктаторски методи както преди 1989 и както виждаме, засега успяват. Така че привидният плурализъм с нищо не застрашава позициите на комунистите и никакви интелектуалци или колоездачи или пианисти тук не могат да променят нищо. Фасадната демокрация заблуждава хората да мислят, че ако се появи някои велик лидер или партия, те някак ще могат да спечелят избори и да сложат край на господството на посткомунистите, но това не е така. Също както преди 1989, такъв лидер и такава партия не могат да се появяват, останалото е пожелателно мислене. Затова тези страни не са демокрации И НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ ТАКИВА.
Паралелно с този процес тече обаче и един друг, а именно този на деградация и разпад на старите демокрации в Западна Европа и Америка и именно това беше целта на промяната – ЧРЕЗ ФАЛШИВА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНА АВТЕНТИЧНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В ЗАПАДНА ЕВРОПА И АМЕРИКА. Това е грандиозен план и измама без аналог в световната история.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , с малки изключения в България след 1944 бе избит интелектуалният елит на нацията. Останалите бяха пратени по лагери, затвори, изселвани. Някои успяха да емигрират. Малцина бяха тези, които не пострадаха, но бяха смразени от страх и принудени да оцеляват някак.
Бе създаден псевдо-интелектуален елит - конформистки, безвреден за властта и вреден за обществото. Циничен, безогледен, корумпиран. С малко знания, но с големи претенции.
Малцина от хората, образовани и възпитани по европейски стандарти до 1944 оцеляха след 1980. Днес вече и тях ги няма.
За какви интелектуалци говорим? За хора, на които липсва елементарна правно-историческа култура, западно образование, най-вече морал и способност да разсъждават самостоятелно, критично, логично, принципно? За мен интелектуалец е човек, който отговаря на високи критерии - който има безспорна ерудиция, но и морал. Който притежава ИНТЕЛЕКТИАЛНА почтеност, а не партийна или друга пристрастност. Хайде, кажете ми какъв процент от българските интелектуалци отговарят на критериите на един Цветан Тодоров, да речем?

Даниела Горчева

Ангел Грънчаров каза...

Права сте, много са малко тия, които отговарят на критериите за истински интелектуалец. Има, но са твърде малко. А има и такива, които просто не ги знаем, не знаем имената им, нямаме представа къде са, възможно е да има и доста такива. Деморализацията на обществото ни, обездуховяването на общност, неизбежна последица от комунизма, се изразява най-вече и в това. Нацията ни няма духовни водачи. Така е. Нацията обаче не си ги е отгледала. Примерно, калпавото образование е причина ние още да нямаме истински духовен елит на нацията си. И други причина има, но тази е най-главната сякаш. А най-лошото е, че дори и българските интелектуалци са разделени примерно на приятелски и други кръгове, които воюват помежду си и не могат да си обединят силите за някаква значима кауза. Ето това е особено лошо и тежко. Всеки се смята за велик, има по пет обожателя и предпочита да бъде убит, но не да протегне ръка на свой събрат и да започнат заедно да работят за нещо значимо. Това вече е същинска трагедия.

Анонимен каза...

псевдоинтелектуалците си, псевдо журналисти, професори...

Анна Заимова

Анонимен каза...

Но аз даже не вдигам летвата толкова високо. Искам елементарно приличие и чувство за ОТГОВОРНОСТ. И не го виждам. Кажете ми, ако Вие или някой друг го вижда. Защото това, което аз виждам е доста неприятна гледка: повърхностни познания и обща култура, съмнителен професионализъм и нежелание за самообразоване, липса на култура на водене на дискусия, но самочувствие, егоизъм, интригантство, злоба, завист, удари под кръста - в изобилие.

И тук не става дума, че в България все още се намират 30-на или ако щете даже 100-на интелектуалци, които заслужават да бъдат наричани такива. Въпросът е за тези, които имат претенциите, че са част от интелектуалния елит на България и не могат и не могат да преодолеят собствената си дребнавост в името на България, да се обединят и да свършат нещо полезно. Какво е това чудо на тези избори? На кого да си дам гласа? На коя от двете или трите партии да помогна да постигне заветния 1 % на тази избори? Хич не ме интересува кой е крив и кой е прав! Те бяха длъжни да се обединят!

Даниела Горчева

Анонимен каза...

Това е точно - длъжни бяха!

Galina Spassova

Анонимен каза...

Не трябва бълхарите да се самобичуваме кат маймуни, ОК?... Ама тука идва темата за комплексите на бълхарина, овчаря който по руска милост получил държава и не знае кво да праи с нея, ОК?...

Ето, виж я тая, права е, ама кво това помага със смахнатото племе BG, а?...

http://www.bitelevision.com/mariya-atanasova-si-spomnya-za-rabotata-si-v-glasa-na-amerika/

Те са си те, ако утре ги изтрият от картата нема да кажат и дума, а ако сега искаш нещо от тех - пак същото, нема да кажат и дума...

Това е робско племе, рефлексите са му такива, чудо на 21 век е, че теа маймуни BG влязоха в Европа, но им стискаме палци (немски израз, на английски е: кръстосани пръсти)...

Та теа индианци на Балканите, бълхарите, имат своите права...

Забелязвате ли как хитрата Сърбия въобще не участва в болните ви дискусии?... Не се чудете утре когато тя пак ще бъде над вас, просто в BG е пълно с умствено маломерни индивиди които постоянно вземат властта, а след това осират всичко...

Сърбия е умна, а вие сте глупави изроди... Тука остава разбира се помощта от Русия, щото без нея след 2 часа София нема да я има и ще учите турски всичките кат маймуни...

Нема ли да кажете THANK YOU на Русия, неблагодарни чукундури богомилски педофилски? Тя ви гледа простотиите снизходително, така се гледа по-малкия луд брат, ОК?...

Щатите ще ви запазят от Турция, скоро, скоро... Колкото Северен Кипър запазиха... Благодарете се, че има Русия и ще фърчат чалми кат маймуни, ала 1878...

http://www.bitelevision.com/mariya-atanasova-si-spomnya-za-rabotata-si-v-glasa-na-amerika/

Пука им на Щатите за вас, те дори не знаят че ви има, мислят ви за Русия, а за жалост не сте...

Но когато осерете всичко, както ви е в манталитета, тогава Русия ще се намеси и не я интересува, че той го пълне, пълне... Ще има рит по задника турци и натрапници, ще е 15-та война между Русия и Турция между другото, ама кво да те праа кат не разбираш руски и не ги четеш, турски идиот... Това се изживя 1913, а сега е 2017, ОК?...

https://www.youtube.com/watch?v=MYJI4ubiiZY


А. от Австралия

Анонимен каза...

Турция си играе с руската мощ, застреля им посланика, тоя завеян руснак който искаше да им покаже пейзажи от своята красива Русия... На турци ще показваш Русия ли??...

На турци ли ще показваш това, ти знаеш ли кво е турчин, би му казал Вазов…

Но Русия знае своята мощ, само си мълчи, а ако утре турците скочат и решат че са някой, тогава ще има много западно-източен удар по кратуната им - и ще станат наполовина, точно както немците, които с празната си глава решиха, че ще се борят с Катюша... И понеже с тъпия си мозък това име им е трудно, го нарекоха Органа на Сталин...

https://www.youtube.com/watch?v=VduZuCsqL00

Маршал Конев ви каза: Ми огън е, a, я подвивайте опашка, тъпи тевтонци, докато ви има още, ОК?... Че после скоро ще ви нема, ОК?...

После тea лицемери немски кривоглави капитулираха… пред Америка, а то май беше Русия, дет ги би кат маче от дирек, а?... После учиха английски кат човекоподобни маймуни докато стигнаха до израза: Турай детската количка у хеликоптеро, ОК?...

Има се предвид жалката им кола Фолксваген, забелязвам че в БG благоговеят пред тая марка, а японците с перфектните си коли им се смеят яко, но разбира ли маргиналния панелноблоков бай Ганьо тва, а?...

Сега и на тъпоумните турци ли да пращам това еликтронну съобщение, мола тъ, дай ми адреса на Ердоган, ще го уча да яде свинско (или да умре кат свиня), избора е негов, ОК?...

Искаш ли “Запорожци пишат писмо на султана”, а?...

Че за лошата Русия тва (Turkey) е една нагла мижитурка, но се чудя той (Erdogan) разбира ли това? Едва ли, абе турчин, прос кат столипиновски циганин, ще ми разбирал той... Ще разбира там горе при Алаха, тоa маймун, между нас казано, аз не съм бълхарин, знам Русия както и капацитета й...

А вие маайте там, на ти песен за жена ти генерал, то с бълхарин за кво ли важно моеш да говориш въобще, а?...

Той си знае изневери и кефове, кеф = keyif , турска дума...


https://www.youtube.com/watch?v=gnM8CHlex-o


A. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

Я провери "простите турци" какъв брутен продукт имат и го сравни с продукта на "умните руснаци"...