Получих следното любопитно писмо от Австрия, ето какво ми пише една наша сънародничка, отишла да живее там, по-долу можете да прочетете и моя отговор до нея:
Уважаеми господин Грънчаров,
Малко е да се каже за Иван Костов, че е компетентен, знаещ и можещ политик. И според мен той е точно политикът, който ни трябваше в онзи момент и жалко за България, че този момент беше толкова къс. Защото Костов не можа да си свърши работата, с която се беше захванал най-сериозно и отговорно.
И понеже напуснах България точно годината преди да стане министър-председател - знам го от времето до 1996 година - досега не можех да се ориентирам в обстановката на лъжи и клевети по негов адрес – нещо, което изобщо не отговаря на представите ми за него и начинът, по който той започна работата си като лидер на демократичните сили у нас.
Не съм успяла да прочета книгата Ви, но материалът „Какво направи Иван Костов за България“, който прочетох в Свободна виртуална академия, изключително точно, систематично и целево представя ИСТИНАТА по въпроса. И толкова по-зле, че „народът в кавички“ (както и за си го наричам, с извинение, и именно поради този факт никога няма да се върна - за да остана в Родината) не притежаваше мъдростта да оцени тази истина. А се поддаде (вкл. много от моите приятели) на елементарната практика с повтарянето на неистините, които се превръщат в „истини“ и се включи в нечистоплътния хор на оплюването на политика и човека Костов.
Статията Ви е много талантливо написана – на мен лично ми напомня за любимия Алеко и аз мислено си я нарекох „Бай Ганьо се върна и в 21 век...“
Съвсем скоро видях и последното интервю на Иван Костов с журналиста Св.Ив. (във ФВ, затова не се постарах да науча цялото му име), което интервю г-н Костов прекъсна (вероятно едностранно?) веднага след нахалната провокация на самонадеяния млад човек, който се осмели да го сравни с „велики личности“ като Доган и Първанов...
Толкова по-високо ценя труда Ви на летописец, представящ във вярна светлина тогавашните и по-късни политически събития пред младите!
Коригирам мнението си, че в България не са останали честни хора и Ви благодаря от сърце за труда - за да има как да излезе наяве святата, „милата“ ИСТИНА относно дейността и личността на забележителния човек и политик Иван Костов!
С приятелски поздрави, Лилия Пенчева, 68 год., живееща в Австрия
Моят отговор до г-жа Пенчева:
Здравейте, уважаема госпожо Пенчева!
Благодаря Ви за писмото и за добрите думи във връзка с това, което съм правил във връзка с моята лична борба с медийно-ченгесарските лъжи по адрес на Иван Костов! Правил съм го по една причина: като личност и като философ не мога да понасям лъжите и лъжльовците. Много се радвам, че има трезвомислещи и честни хора като Вас, които сами са стигнали до изводите, до които съм стигнал и аз. Това е показателно: щом като много хора, вървейки по различни пътища, са стигнали до едни и същи изводи, то това е гаранция, че изводите им са в синхрон с истината. При лъженето ситуацията е значително по-трудна. Желая Ви всичко най-добро! Поздрави от мен на Австрия, страна на свободни, достойно живеещи хора! Дай Бог един ден и България да стане страна също на такива хора!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар