сряда, 15 февруари 2017 г.

Ако сме граждани на място, ако милеем за достойното бъдеще на децата си, ще принудим държавата да направи истинска образователна реформа!



Получих писмо от една майка, която ми разказа своята - и на сина си - история и ме помоли за съвет. Става дума за типична училищна история, възможно е тази история да протича в училището, в което аз работя като учител по философия, възможно е да протича в някое друго училище, няма значение в кое точно училище протича тази толкова типична и дори банална история от тъй типичното българско училищно всекидневие. Важното е обаче как реагираме на случващите се в българските училища идиотщини и на леещата се в тях агресия. Ето, аз написах на тази майка отговор, в който си позволих да й дам необичаен съвет; сами можете да прецените всичко, кое е право и кое - криво. Сами решавайте за всичко. Ето сега и двете писма:

Здравейте, Ангел, Вие познавате добре директорите и учителите и се чудя дали не бихте ми дали съвет да си обясня някак това, което ми се случи - защото не мога!

Днес директорката на сина ми ни извика с мъжа ми на среща в дирекцията и в продължение на час и половина тя и двамата й заместници упражниха нещо като психически тормоз над нас. И аз не знам какво беше. След като излязохме аз не помнех почти нищо.

Накараха ни да повярваме, че синът ми няма и НИКОГА не е имал НИКАКВИ проблеми в училището и в класа си, и че ние НИКОГА няма да говорим дори помежду си или пред когото и да било друг, че нещо е имало - накараха ни да обещаем, че ще им СЪДЕЙСТВАМЕ по този начин.

Синът ми е тормозен още от 1 клас. Тази година беше много зле и по едно време с мъжа ми решихме, че ще го спрем от училище и ще стане домашен ученик.

Мъжът ми обаче предложи да говори с директорката и да го мести в друг клас. Премести го за 2 дена. На втория ден, днес, директорката (която се беше съгласила на преместването), внезапно ни извика по телефона със закани и ни принуди да го върнем в стария му клас, където той бил нямал НИКАКВИ проблеми!

Синът ми е тормозен ежедневно от сина на един психиатър, за когото съм сигурна, че лично му дава указания как да тормози сина ми.

Те дори НЕ ни обещаха да се промени нещо! И аз не знам защо ни извикаха.

След като излязох цял ден не помнех нищо - не помнех ЗАЩО сме искали да го местим.

НЕ ПОМНЕХ! Какво беше това, полицейски разпит? Как успяха да ме накарат да не помня, да мисля други неща? Не мога да си отговоря.

Не знам какво да правя. Не съм луда. Нямам документ, имаме и приятел психиатър и той не ми е казвал да съм луда.

Това ми пише толкова обърканата и заплела се в абсурдите на Светата Система майка. Ето какво й отговорих аз:

Госпожо, Системата е лудешка, в нея всички са принудени да се държат като луди, а такива като Вас, дето се възмущават от случващото се, изобщо не са луди! Съвсем нормална сте си щом виждате и съзнавате идиотщините и престъпленията, които се вършат в рамките на Системата. Питате ме за съвет. Ще Ви кажа аз как бих постъпил в такава една ситуация.

Много е тежко положението. Налага се всички ние, дето съзнаваме абсурдите на Системата, да се борим, всички: РОДИТЕЛИ, УЧИТЕЛИ, ГРАЖДАНИ, УЧЕНИЦИТЕ също могат най-много да помогнат за промяната. Вярно е обаче и това, че в началото ще бъдем малко тия, дето не ни е страх да започнем тази неравна и отчаяна борба. Вас страх ли Ви е от тъй могъщата директорка, дето си позволява да се разпорежда със съдбата на Вашето дете без да й мигне окото?! И на която изобщо не й пука, че Вашият син страда, че е малтретиран, тормозен и прочие?!

Налага се да влезете в спор и дебат с директорката и да се опитате да я принудите да признае истината - че в "нейното" училище нещата съвсем не са бляскави и безпроблемни. Знам, че тя упорито няма да признае това. Ще Ви обвини, че Вие нищо не разбирате, а че тя всичко разбира. Ще Ви обиди. Ще се опита да Ви накара да се почувствате виновна за всичко. А тя самата ще застане на величавия пиедестал на непогрешимостта.

Но... истината трябва да бъде защитена, а лъжата трябва да претърпи поражение. Само Вие можете да помогнете да стане това. Стига, разбира се, твърдо да сте решила повече да не живеете в лъжа. Тия, които решаваме да живеем с истината в общество като нашето, което е прогизнало от лъжа, много ще страдаме. С лъжата най-лесно се живее. Но се живее напълно безчестно. Аз лично за себе си в безчестие не ща да живея.

За истината следва да се воюва. Тя заслужава тази жертва: нашето спокойствие. Не е работата всеки някак да се уреди и мълчаливо, търпеливо да вегетира - както си мисли масовият "умник", масовият тарикат, масовият българин. Работата е да направим нещо за да променим ужасната обстановка, да я променим към добро. И това може да стане само с борба. И с известни рискове и жертви.

Госпожо, Вие като данъкоплатец сте собственикът на училището, в което учи Вашият син. Да, вие сте собственикът, вие сте господарят, директорката на училището, която си е въобразила, че е господарка, нещо крайно много се е заблудила. Е, налага се да й помогнете да си разсее заблуждението, да се освободи от илюзията си. Вие, госпожо, сте властта. Директорката има власт благодарение на Вашата милост и тя на Вас трябва да служи, а не Вие на нея. Нещата трябва някой ден да бъдат поставени на точното им място и в нашата страна, където всичко е объркано, където всичко е тъкмо наопаки, където всичко е с краката нагоре.

Ние, гражданите, родителите и всички други, които сме истински заинтересовани децата ни да имат качествено, т.е. истинско образование, трябва да направим нужното работите в училищата да бъдат поставени на вярната основа. В училище децата ни трябва да се занимават с учене в една спокойна, свободна, човечна обстановка, а не с идиотщини. Директорката е тази, която трябва да работи за да има такава обстановка, благоприятстваща ученето. Щом в училището няма такава обстановка, значи директорката не си е свършила работата. Тя носи цялата отговорност за случващото се в училището. Щом някой тормози Вашия син, за това е виновна директорката, която не е направила нужното за да има в училището обстановка, в която такива ексцесии като тормоза над Вашия син да са невъзможни. Трябва да й кажете това нещо право в очите.

И след това трябва да изисквате директорката да си върши работата. Ще й кажете, че и дума не вярвате на нейните лъжи, че в училището било нямало никакви проблеми. И прочие. Знам, че на нея ще й стане много неприятно от истината. Но Вие трябва да защитите истината. Имате ли този кураж? Ако проявите малодушие, ще страда синът Ви. Бъдещето на сина Ви ще бъде опропастено. Такава висока цена за малодушието си бихте ли могла да платите? Имате ли обаче правото да плащате с такава ужасна цена за своето спокойствие - с проваленото бъдеще на Вашия син?!

Така стоят нещата. Вероятно Ви изплаших като Ви пиша тия неща. Съберете целия си кураж и се опитайте в създалата си ситуация да се държите достойно. Ако искате, копирайте това мое писмо, принтирайте го и го дайте на директорката. Кажете, че го е писал Ваш фейсбук-приятел, който е учителствал цели 34 години. Кажете, че той е компетентен по въпросите на образованието не по-малко от самата нея. Кажете примерно, че вярвате на него, а не на нея. Така ще може да ме използвате като съюзник във Вашия нелек предстоящ дебат с директорката. Не се плашете от нищо. Знайте, Вие сте господарят, а директорката, бидейки държавна чиновничка, а Ваша слугиня. Тя получава заплатата си от парите, събрани от Вашите данъци. Това е. Просто е. За жалост обаче у нас са малцина, които разбират тия толкова прости неща. А още по-малко са тия, които могат да се държат що-годе достойно в ужасната обстановка.

Аз не бих Ви посъветвал да отпишете сина си от училище и да го направите домашен ученик. Щото това е несправедливо. Вие с данъците си плащате на държавата да се грижи за образованието на сина Ви. Тя прави това крайно калпаво и некадърно. Ваш дълг е да изисквате от държавата да си върши качествено работата. Длъжни сме да принудим държавата да си върши работата. Имам предвид всички нас, гражданите. Ако продължаваме на си мълчим и да търпим, арогантни властници като тази директорка ще продължават да си правят каквото им скимне. Пък цената да я плащаме ние. Така няма да позволим да продължава. Ако сме граждани на място, ще принудим държавата да направи истинска реформа на българското образование. Ние, гражданите, сме тези, които можем да помогнем най-много реформата да започне и да бъде осъществена в своята цялост. Това е наш дълг. Да си истински добър гражданин не е леко, налага се да се бориш - за да има ред в собствената ни държава и страна. За да има ред в нашия български дом.

Така мисля аз. В това аз вярвам. За това нещо аз работя и то не от вчера. Много съм страдал, но и много съм постигнал. Уверявам Ви, това е благородна и вдъхновяваща борба. Борба, която водят свободолюбивите, иначе казано достойните хора. Това не е борба за малодушници и за треперковци. Това е борба, която прави хората силни личности. Вие по този начин ще дадете пример и на Вашия син да стане силна личност. Ето заради това си струва да пожертвате презрения си комфорт на един типичен български търпеливец и мърморко.

Желая Ви успех в бъдещите изпитания! Бъдете смела и вярвайте в себе си! Само така много ще постигнете! Кураж!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров, учител по философия

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

ЛАИНАР ДОЛЕН УМРИ ,,,ГРЬМНИ СЕ ,,,ГАДИНА НЕ ДОУБИТА..........