петък, 31 март 2017 г.

Решавам да се присъединя към Edumission, в нормалния свят ценят различните - у нас обикновено ги убиват!


Да, DIFFERENT IS BEAUTIFUL (Виж сайта Edumission), аз по начало принадлежа към една всъщност съвсем нормално мислеща световна образователна общност, която работи за по-добро, по-автентично съвременно образование. A GLOBAL CHALLENGE TO MAKE EDUCATION BETTER - не ми пука за това, че тук, в България, идиотите ме възприемат като "ненормален", като "черна овца", като "зъл народен враг" и как ли не още.

Включете се и вие в тази инициатива, която има чудесна цел: да даде шанс за изява на ония, които в образованието правят нещо ново и различно. Които имат по-широк хоризонт и не са "коне с капаци". Които не са банални, а са творчески настроени. Които имат кауза, за която им се налага да се борят. Които, респективно, точно затова са тормозени, обиждани, плюти, репресирани, обявявани за дисиденти - разбира се, това става най-вече в нашенските родни условия, в другите, по-нормалните страни, това не е така, тях дори ги ценят и ги уважават. Нищо де, и ний един ден ще станем нормална страна, но за това ни се налага да се борим.

Та значи аз решавам да се включа в тази инициатива, там искат да направиш едно клипче до две минути, в което да се представиш и да кажеш нещичко за своите иновации в образованието, за това в какво си по-различен. Има една особеност за мен - аз не мога това свое представяне да го направя на английски (просто не владея този език), но ще го направя на български, пък ще видим, на клипчето или ще сложим субтитри на английски, или пък някой в кадър ще превежда на английски, ще измислим нещо, няма страшно. Е, понеже аз съм философ и ми е трудно в две минути представяне да кажа истински важното, ми се налага да напиша това, което заслужава да бъде написано, тъкмо текста мога да го дам за превеждане на английски, за да направим субтитрите. Ето какво, чини ми се, трябва непременно да кажа в клипчето:

Здравейте! Аз съм Ангел Грънчаров - един по-различен учител по философия от България. Аз съм образователен дисидент, церберите на официалната недемократична система на държавно образование в моята страна ме обявиха за "народен враг". Моят главен грях е че обичам свободата. И че следвам завета на Христос: истината ни прави свободни. И също че се държа напълно човечно с учениците си, че уважавам тяхната личност. Че не ги уча, а само им помагам да учат. Че имам доверие на учениците си - вярвам, че те могат да се справят сами. Че насърчавам свободната, непринудена изява на техните таланти. Че за мен най-важното е те да развият у себе си способността да мислят самостоятелно, критично, творчески, новаторски. Вярвам, че моите ученици ще преуспеят в търсенето на истината. По тази причина нищо не им натрапвам, а ги оставям всичко да открият сами. Оставям ги да се увличат в изследването на проблемите. Аз съм последовател на Сократовия метод: истината следва да се роди в съзнанията на младите, а техните съзнания, като почнат да раждат мисли и истини, ще станат плодовити. А обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Всъщност в обучението на младите не правя друго освен това, което трябва. Изпълнявам своя дълг на учител и на духовен водач, стига това да не звучи прекалено претенциозно - нищо че е органична част от мисията на истинския учител. Правя нужното младите да станат пълноценно развити личности, иначе казано, да станат свободни личности. И също да бъдат добри граждани на своята страна. Ето тия неща стожерите на бюрократичната система ги възприеха като заплаха и ми обявиха безпощадна война. Аз обаче съм учител-борец за правото и не се плаша от тяхната така груба агресия.

Написах много книги, в които призовавам младите хора и техните родители, заедно с учителите на техните деца, да започнем една същинска духовна революция, т.е. да осъществим промяната в образованието. А иначе аз тази революция вече съм я направил на дело в обучението на моите ученици.


В часовете, които водя, моите ученици обсъждат въпроси, по които им се е наложило най-напред да мислят съвсем самостоятелно - изследвайки проблема както намерят за добре. Даже самите въпроси, които обсъждаме, заедно решаваме какви да бъдат, как да бъдат формулирани най-сполучливо. И след това всеки сам мисли и търси - у дома, обсъждайки ги, стига да желае, със своите приятели или родители. Или ровейки се в книги, в интернет, учениците ми имат правото да четат откъдето искат. В часа всеки съобщава изводите, до които е стигнал в своите търсения. Нашите часове не са нищо друго освен творческа лаборатория по философия, иначе казано - по свобода. По свободомислие. Всеки ученик има условията за свободна изява на своята мисъл, на своя талант. Всеки мой ученик привиква да се ползва свободно от собствения си ум. (Освен Сократ ние с учениците ми много уважаваме и Кант - наред с други велики философи.) Залагаме на творческото вдъхновение, без което нищо значимо не може да се роди. Нашият дух се нуждае от свобода така, както дробовете ни се нуждаят от въздух. Е, понеже моите часове са лаборатория по практикуване на свободата, мен Системата ме обяви за "престъпник". Уволняват ме, съдът ме връща, после пак ме уволняват. В България се води същинска война за едно ново, модерно, качествено, съвременно образование. Силите на инертността надвишават многократно силите, борещи се за промяна. Но ние, борците за промяна, сме силни - защото наш най-могъщ съюзник е истината.

Толкова. Май времето ми за представяне свърши. Мисля, че казах най-главното. Желая ви всичко най-добро - и успехи!

Представя си нямам дали това текстче може да се изчете точно за две минути. След малко ще опитам да го изчета колкото се може по-скоростно. Е, ако се наложи, ще съкратя излишните думи. Може да се каже същото по много начини. Ако сега не стане, ще опитам пак. Хайде, чао засега, нека да е хубав денят за вас!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ