Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 31 март 2017 г.

Да си учител означава да имаш кауза - останалите са просто бездушни служители на Системата

НЯКОЛКО ПРИЧИНИ ДА СМЕ ЗАЕДНО В ЧАС(ОВЕТЕ), КОИТО НОСЯТ ПРОМЯНА В СВЕТА

Няма добри или лоши учители - има хора, които живеят с тази кауза

  • 13.02.2017
  • от Пам Велидис
През целия си живот съм се опитвала да се сближавам с хората, които ми преподават. Не с някаква користна цел, а защото учителите са толкова изящни хора. И да, започвала съм да не харесвам предмети, защото учителят се е заяждал с мен, не съм била изрядна ученичка, но пък съм имала и зубърски периоди. Като цяло обичах училището, както и всяко учебно заведение, защото то малко или много беше моето семейство за ужас на всички, които казват, че тази институция не трябва да заменя семейството.

Понякога обаче училището заедно с хората, които срещаш там, ти помагат да се спасиш дори от собственото си семейство, ако ти вреди.

Този текст ще е за това, как един идеалист, реалист и егоист влезли в една класна стая и сътворили чудеса. Не сипвайте на егоизма, защото той е нужен на човека. Нищо не се получава, когато само даваш, а не получаваш. Промяната е двустранен процес, че и многостранен дори.

Винаги съм искала да знам причината някой да избере да преподава толкова отдадено, истински и честно. Повечето от хората пропускат да научат нещо ново, а някои от моите преподаватели сякаш дишаха за следващото знание, което може да се придобие и да бъде предадено нататък след това. Един от най-страхотните ми учители веднъж каза, че

НЯМА ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ УЧИТЕЛИ - ИМА ХОРА, КОИТО ЖИВЕЯТ С ТАЗИ КАУЗА И СА УЧИТЕЛИ, А ОСТАНАЛИТЕ ПРОСТО ХОДЯТ НА РАБОТА, ЧАКАТ ДА ПРИКЛЮЧАТ ЗАНЯТИЯТА И ДА ЖИВЕЯТ СЛЕД ТОВА ЖИВОТА СИ СПОКОЙНО.

За щастие се сблъсках с хора от първия тип, които не приемат преподаването като задължение, а могат да живеят спокойно единствено когато са полезни. Владеят великото изкуство да вярват, че ще научат много и винаги ще се чувстват така, сякаш знаят малко. Няма да се откажат да дават повече, да се борят за повече.

ФИГУРАТА НА УЧИТЕЛЯ ВСЯВА РЕСПЕКТ И МОТИВАЦИЯ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ В КОЕ ПО СТЕПЕН УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ПРЕПОДАВА.

Завършила съм средното си образование в малък град и бях випуск, на който предстояха първите матури. Целият ни клас трепереше, защото ясно осъзнавахме разликата между това, което се е случвало в нашите класни стаи, и нивото, което имат децата в големия град. Това е причината да изпитвам гордост, че в държавата се появи програма като „Заедно в час“ с ясната цел да се бори срещу образователното неравенство. Примерите на учители с кауза, които съм срещала от програмата, ме поведоха в един мисловен експеримент за най-добрите причини да станеш Учител. Разделих ги на три вида, защото дори учителят е човешко същество и съдържа разнообразни компоненти в себе си.
Идеалистични причини: „Знанията са по-скъпи от парите“
Ако трябва да бъда честна, като един идеалист в конкретния случай бих смесила идеализма с реализъм, защото, за да си наистина висококачествен в преподаването на знание, трябва да вярваш, че може да донесеш промяната, и то в такава степен, че поне част от идеалните ти представи да се случват реално. Българският учител идеалист знае, че неравенството в образованието се появява не само според населено място, а и поради подготовката, която получават децата вкъщи. Резултатите, които постигат децата, живеещи във финансово по-нестабилни семейства, са по-ниски. Постоянно сме облъчвани с идеята, че материалното богатство (само и единствено то) ще те направи щастлив, но един идеалист би се изсмял. Той най-добре знае, че колкото и пари да имаш, ще ги изхабиш за глупости, ако нямаш знанието как да разполагаш с тях. Само знанието е това богатство, което, ако придобиеш, трудно ще пропилееш напразно, раздавайки го.

ИДЕАЛИСТЪТ Е ИДЕАЛИСТ, ЗАЩОТО ВЯРВА В СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ И ЧЕ Е СПОСОБЕН ДА ГО ОСИГУРИ НА ВСЕКИ.

Ролята на идеалиста е да покаже дори на едно дете, че средствата не са всичко, че ограниченията на средата не предопределят живота.

Има хора, които имат ум само за да печелят пари, а това, което едно дете в неравностойно положение трябва да знае, е, че благодарение на знанието то може да открехне вратата към успеха си за пълноценен живот. Идеалистът няма да се откаже да го показва на своите ученици, защото това потвърждава неговата истина и това е толкова красиво. Да се сблъскаш с най-големите пречки, за да сбъднеш идеалите си дори наполовина, означава, че ти вече си ги осъществил.
Реалистични причини: „Не е срамно да не знаеш, срамно е да не учиш“
Учителят реалист до голяма степен има дни, в които учениците му го смайват и поне за няколко часа се впуска или към идеализма, или към негативизма. След това бързо се връща в трезвата си позиция. Причините подобен тип хора да изберат преподаването е, че не понасят всеобщия негативизъм, която се лее, не понасят бездействието и вярват в положителната промяна.

РЕАЛИСТЪТ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ДОРИ ДА НЕ Е В ГРАНДИОЗЕН МАЩАБ, ТАЗИ ПРОМЯНА Е СЪЩЕСТВЕНА И НЕ ЗАПОЧВА ОТ ВЪРХА, А В ПОСОКА ОТДОЛУ НАГОРЕ.

Реалистите в учебните стаи са тези активни хора, осъзнали нуждата и важността на качественото образование, което в по-дългосрочен план ще доведе до промяна не само при отделните деца като индивиди, а ще донесе успех на цялото общество. Ако всеки път, когато някой се подиграва на деца, които не могат да четат добре, не могат да напишат дори едно изречение без правописна грешка, сърцето ти гори и изпитваш неприязън към нападащите тези деца, то ти си реалист. Знаеш, че обидите и нападките няма да помогнат на тези деца да се подобрят, а е нужна реална и градивна помощ. Знаеш ли, че класните стаи, изпълнени с деца без реална представа за възможностите си, чакат точно някой като теб?
Егоистични причини: „Тайната на вечната младост е да  се учи всеки ден нещо ново“
Истината е, че една позната замина да преподава, защото се раздели с приятеля си. Тя се превърна в страхотен учител и децата я обожават дори днес. Няколко пъти сме си говорили защо взе това решение и то не е било заради нейния идеализъм или реализъм на първо място, а защото бягството с хубава цел винаги те спасява. Да преодолееш тъгата понякога означава да се превърнеш в никой.

ДОКАТО СИ НЕИЗВЕСТЕН НА НОВОТО МЯСТО, КЪДЕТО СИ ОТИШЪЛ, СИ СПОСОБЕН ДА ПРЕВРЪЩАШ ДЕЦАТА СРЕЩУ ТЕБ В НЯКОИ.

Тези някои, които вярваш, че ще станат достатъчно силни, за да се справят безупречно с промените в живота си. Да станеш учител, заминавайки на ново място, е лично изпитание и проба за това, колко си устойчив извън оптималната си среда. Изглежда повече себично, защото наблюдаваш своята промяна наравно с тази, която носиш в света.

ОСВЕН ТОВА ТАЙНАТА НА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ НИКОГА НЕ СЕ Е КРИЕЛА ВЪВ ВИСЕНЕТО ПО ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ САЛОНИ, А КОГАТО ПОДДЪРЖАШ МИСЛИТЕ СИ МЛАДИ И ГИ ТРЕНИРАШ ВСЕКИ ДЕН ЧРЕЗ ОБЛИВАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА НОВА ИНФОРМАЦИЯ.

Заедно поне за час с идеалите, реализма и личната промяна е повече от добра формула за щастие и вероятно най-съществената причина да се каже, че водиш смислен начин на живот.

Независимо какви са твоите причини, защо и ти да не станеш учител? "Заедно в час" ти дават тази възможност, дори и да нямаш педагогическа правоспособност, и ще те подкрепят в първите стъпки в класната стая.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: