вторник, 18 април 2017 г.

Нещо като интервю, дадено на един млад изследовател на философското консултиране


Вече писах (виж: Историите около ПГЕЕ в Пловдив и ситуацията в образованието, описвани в блога ми, са един значително по-голям по смисъла си експеримент по философско консултиране), че студент по философия от СУ "Св. Климент Охридски", пишещ дипломна работа за завършване на бакалавърска степен на тема върху философското консултиране и разбрал, че от години практикувам това нещо, именно философското консултиране, пожела да ми зададе няколко въпроса, щял да използва отговорите ми във връзка със своите изследвания по дипломната си работа; обещах да му отговоря, ето сега моите отговори, писани тази сутрин:

1) Откога бихте казал, че практикувате философско консултиране?

То тази моята с философското консултиране се получи точно както в оня случай от класическата френска литература, знаете, в „Буржоата благородник“ на Молиер неговият герой мосю Журден, като научил дефиницията за „проза“, възкликнал с изумление: „И като си помислиш: цял живот съм говорил в проза - без да го знам!“. Та и аз така, занимавайки се с моите ученици години наред с едно съвсем диалогично, практично, чисто човешко обучение, а не толкова с разпространеното, натруфено, прекалено наукообразно, самоцелно теоретизиране (моят подход в обучението е открит противник на това последното!), фактически съм правил все това нещо, консултирането на почвата на философията, без да съм си давал ясно сметка, че точно това именно съм правил. Но ясно осъзнах, че отношението ми към философията като нещо близко до човека и в този смисъл "полезно" и "практично" е възможно да бъде поставено тъкмо на тази плоскост, именно на плоскостта на помагащото на човека философско консултиране, когато в първите години на промяната (след 1989 г.) се запитах как да продължа живота и развитието си в новата ситуация на "безпределна свобода", тогава трябваше да реша с какво да се занимавам занапред, тогава именно ми се наложи да преоценя вече станалото в моето развитие, примерно осмислих направеното във ФИЛОСОФСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (който създадох заедно с група студенти и ученици, горещи ентусиасти по отношение на философията, тогава бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", този клуб съществуваше от 1987 до 1992 г.) и въз основа на този опит в 1994 г. създадох своя Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS. Тогава именно съвсем целенасочено и съзнателно, на основата на подхода, разработен в моята първа книга (тя излезе от печат в първото си издание през 1997 г., издателство ЛИК, оттогава досега книгата има общо пет издания), започнах да работя в обозначената практическа сфера на консултирането; тази моя книга по философска психология (нарича се ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, с подзаглавие ПСИХОЛОГИЯ) всъщност е основата, фундамента, върху който стъпих в непосредствената си работа като практически философски консултант.

В Центъра години наред провеждахме (с моите сътрудници) не само практически ориентирани курсове в различните области на философската психология, но и предлагахме именно консултиране не толкова, само и единствено на психологическа, но най-вече на философска основа. Всъщност когато философ провежда въпросното "психологическо консултиране", "психотренинг", "корекции в личностното развитие", "психоанализа" и пр. (независимо как то е популярно сред хората), то по необходимост това консултиране вече, няма как, става философско. Оказва се, и това е именно чудесно, че философът, като общува съвсем свободно с отделни човеци (или групи), но не си е сам надянал оковите на въпросното "чисто наукообразно теоретизиране", се държи именно като философски консултант, при това работата му, разбира се, не се свежда до това да дава някакви "съвети", а да стимулира оня така съкровен душевен и духовен процес, при който общуващият с философа човек да се почувства насърчен в опитите си да открие своя пределно личен и оригинален подход за обогатяване на душата и на личността си. Общувайки съвсем непринудено и свободно, философ и "консултиран" взаимно обогатяват душите си и преживяват в един момент тъй потребния им душевен поврат, разбира се, това може да става междуиндивидуално или в група, работата обаче става ефективна когато именно се изработи подобаващата не чисто теоретична, а практическа нагласа или настроение.

Тия неща съм ги разработил още в своята дисертация, носеща заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, тя е писана още по-рано, в периода 1985-1988 г., в нея именно развивам концепцията за трите чисти и коренни отношения на човека към нещата (и на самия човек към себе си), а именно познавателното, ценностното и практическото. Тази дисертация спомогна много за отърсването от догматиката на господстващото тогава, в ония години, изцяло извратено и по тази причина съвсем безплодно идеологическо и схоластично "философстване", логично е, че в ония условия тя не можеше да бъде защитена (а след това, в условията на свобода, аз самият в един момент прецених, че нямам особено желание да се развивам в чисто "академичната", така да се рече, и до голяма степен все още стерилна университетска сфера - именно защото за мен приоритет вече имаше практичната работа с конкретни човеци, в непосредствените условия на техния също така конкретен личен, душевен и духовен живот. Длъжен съм да спомена, че в ония именно първи и толкова интензивни години когато Центърът за развитие на личността функционираше най-пълноценно, да речем, разработих и цяла една поредица от все практично разработени учебни помагала, за които дори само заглавията говорят много, ето някои от тях: ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (Етика на достойнството), ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират), ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта), УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството), ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата) и т.н., те не се появиха в този ред, но е интересно, че бяха написани и излязоха от печат именно в тия години, от 1994 г., когато създадох своя Център, та до 2003-2005, когато всичките тия книги и помагала вече имаха поне по едно хартиено издание. Когато пък почнах да ползвам интернет (това стана малко преди началото на новото хилядолетие) въпросните книги имат и онлайн-издания, могат да се ползват съвсем свободно.

Длъжен съм да спомена и това, че за оформянето на моя възглед, на моето разбиране за философията като нещо съвсем човечно и при това практично, полезно за човека, именно за разгръщането на неговия душевен, духовен и личностен потенциал, голямо влияние ми оказаха и разговорите ми с проф. Иван Славов (Бог да го прости!), с когото имах щастието на общувам години наред, с проф. Сава Петров, с когото общувах през последните му години, със ст.н.с. Иванка Райнова, моя състудентка и др. А самият термин "философско консултиране" срещнах когато прочетох статия за такава една практика в Америка, не си спомням с точност кой беше нейният автор, нищо чудно да е бил текст и на доц. д-р Веселин Дафов. Това е било може би преди десетина години.

2) Какви методи, техники, подходи използвате и какво е за вас философското консултиране?

Аз отчасти вече отговорих на този въпрос. Философското консултиране е съвсем човечен начин за подпомагане на индивида в неговите търсения, насочени към раждането на една пълноценно живееща и богата в духовно отношение човешка личност. Тази е задачата, която стои пред всеки един търсещ истината за живота човек, който именно иска да живее пълноценно - а това значи свободно. Верният подход в т.н. философско консултиране е разговарянето, смисленият, богат на духовни преживявания диалог, благодарение на който се ражда смисълът, способен не просто да повлияе, но и да пренареди душевния строй на участващите. Благодарение на такива вдъхновени разговори се разчупва тясната рамка на обичайните, непремислени всекидневни представи - и неимоверно се разширява духовният хоризонт на човека; тази е същината на въпросното обогатяване и освобождаване, тези, по моя преценка, са думите, с които може да се обозначи същината на ставащото. Всички т.н. "техники" в консултирането са изцяло оригинални и специфични, имам предвид, че се изобретяват и раждат в непосредственото неповторимо практикуване, няма готови рецепти и предписания, които да могат да се налагат във всеки един конкретен случай. А методът е един: подпомагане на освобождаването на човечността у човека в нейното чисто духовно качество или естество; може да звучи прекалено общо, но тази е същината, този е верният смисъл.

3) Запознат ли сте с историята на философското консултиране и изобщо практикуването на философия в световен мащаб и как се отнасяте към световните движения?

Е, няма как, вероятно съм запознат с "практикуването на философия" и то именно в "световен мащаб", имам известна представа и за историята на философското консултиране, която, по моя възглед, съвпада с историята на самата философия: защото какво друго е правил философът когато разговарял с партньорите си в търсенето на истината освен да ги е подпомагал да разгърнат своя потенциал, да се изявят в най-добрата си светлина? Философията по начало е нещо крайно човеколюбиво и свободолюбиво, ето това е главното, което много често, за жалост, не се разбира и дооценява. Философията не е "боравене с абстракции" или "схоластично-наукообразно-чисто-теоретично безцелно спекулиране" за "най-общите предмети", такъв тип философстване на мен лично изобщо не ми е по вкуса - понеже долавям в него изневяра спрямо патоса на автентичната философия. Да, философията е човешко дело и има за задача да помага на човека в търсенето на самия себе си, на истината за себе си, тази именно истина и освобождава. Същността на човека е свобода, свободата е това, което прави човека човек. Ако философията се абстрахира от човешкото съгрешава спрямо призванието си, изменя на мисията си. Човекът при това е дух, Божията искра е онова, което ни прави човеци, ние сме богоподобни, ето, на тази основа и следва да се мисли автентичната задача и мисия на философията, която иска да остане вярна на своето призвание. Безчувствената, високомерна спрямо "страстите, стремежите и копнежите", а също така и коварните заблуди и илюзии на човеците е нещо по начало мъртво, нежизненоспособно. Щото се е откъснала от извора, който одухотворява всичко. Но това е голяма тема, съвпадаща с главното питане за това що е философия.

4) Какво е отношението на практиката Ви с психотерапията?

Т.н. психотерапия, лишена или дори скопена от философски дух, е нещо твърде непълноценно по моя преценка. Щото човекът е нещо цялостно, интегрално, духът на философията единствен може да постигне тази пълнота и цялост, това богатство, докато отказването от него продуцира само една куха и при това прекалено позитивна ограничена представа. Т.н. психотерапия се гордее със своята научност, което пък е илюстрация за този неотстраним дефект, с която тя се кичи, макар че би следвало да се срамува от него: чисто познавателното или научно отношение към човека обикновено ни дава само... трохи, понеже само се е отказало от онова, което именно задава цялото многообразие, онази възхитителна многоликост на духа на човека. Е, имало е психотерапевти, които са имали, така или иначе, известен философски дух, пример за това за, да речем, Фройд и Юнг, а и останалите по-значими имена; тук даже може да се установи една такава многозначителна закономерност: колкото по-богат на философски интенции е духът на психотерапевта, на оня, който иска да практикува някаква психотерапия, толкова по-адекватен е неговият подход, адекватен в смисъл на покриващ се със същината на човешкото, за която, както казах, не е безотносителна на свободата, напротив, съдържа я като свое средоточие. А науката, а научният позитивизъм бяга от свободата както дяволът бяга от тамяна, правете си сметка колко качествена може да е терапията, която сама си е, да го кажа така, избола очите, опитвайки се да вижда по-добре! Човешката душа може да се лекува ефикасно само ако душата не бива рязана на "части", както това е свойствено на наукообразната и теоретизираща, едноизмерно познавателната психологическа, а на тази база и псехотерапевтична ориентация. Душата на човека е постижима в нейната истина именно като нещо цяло, интегрално, неделимо на части. Това го може само философията, тя има несъмнени предимства, има непостижимо до друг начин превъзходство. Тя в този смисъл няма и конкурент, който може с нещо смислено да й съперничи.

5) Какво е за вас философското в подобно консултиране?


В психотерапевтичното консултиране доколкото има нещо философско, то има смисъл и оправдание, останалото е само баласт, е само парадиране с "несъмнените предимства" на тъй възхваляваната, ала за сметка на това така безплодна наука, която по отношение на човека, на душевния свят на човека, може принципно да ни даде само някакви трохи. Съвсем умишлено съм толкова "краен" и предизвикателен, ето, предизвиквам апологетите на "научния подход" на дебат, от който те така усърдно бягат. Бягат от този дебат неслучайно, което е признание за слабост. От само себе си се разбира, че в моето разбиране философията не е наука, доколкото е тя наука, дотолкова не е философия, дотолкова изменя на задачата и на мисията си. Тия неща, тия твърдения, доколкото се възприемат за спорни, свидетелстват за това колко ограничени и бедни са ширещите се представи за това що е философия. А иначе са нещо, по което разбиращите изобщо нямат намерение да спорят, за толкова прости истини ако почнем да спорим, това показва, че сме твърде заблудени и то за най-главното!

6) Каква е ролята на проблема за Вас по време на консултиране?

Да, по време на "сеансите по философско консултиране", ако ми позволите да се изразя така претенциозно-научно, не се прави друго освен да се разнищват някакви проблеми - човешки, лични, психични, свързани с отношението личност-общност или каквито си искате други. Щом проблемът бъде осъзнат като такъв, на тази база се почват обсъждания с оглед проблематизирането и проблематичността, така да се рече, да бъдат "консумирани", т.е. да се извлекат от тях ония така потребни ни изводи, от които жизнено и съдбовно се нуждаем. Обикновено човек, като не е мислил за нещо, си втълпява, че то си е пределно ясно и ненуждаещо се от обсъждане, това е именно оня блокаж на съзнанията, който е така коварен - именно защото е толкова много разпространен особено в наше време. В което немисленето е станало нещо, с което масовият човек се хвали, с което той се гордее: колкото си по-прост и немислещ, толкова си по-авторитетен! Е, това е основното в най-масовото и така пагубно за човечността ни заболяване, което тресе големите, пък и по-малките общности, в които сме поставени. Живеем в болно общество, а обществото е болно дотолкова, доколкото са болни душите на живеещите в него хора. Хората днес страдат от крайно тежки заболявания, толкова по-тежки, колкото са по-неосъзнати: безпочвената вяра във фикции, миражи и илюзии, самонадеяната, ала толкова по-куха претециозна горделивост, при която пълните нещастници се самооценяват едва ли не за велики, една ли не се мислят, че са "богчета", тъй пагубната отдаденост на толкова ефимерни неща като пари, слава, власт, вещи, секс и прочие, тия убийствени за човещината като чиста духовност фикции на съвременността, показващи колко голямо е заслепението, безпросветността, тъмнината, в която пребивават милиони човешки същества. Съвременният човек в огромното си мнозинство е станал роб на какви ли не и коя от коя по-пагубни суетности, той изнемогва от една тежка бездуховност, която прави съществуването подобно на кошмар - толкова по-ужасен колкото по-неосъзнат е. И така нататък, проблеми колкото щеш, човешката непълноценност е така повсеместна и "богата", че за философско консултиране (разбирано като подкрепа на човечността в опитите й да намери своите автентично дълбоки, субстанциални извори и основи) има огромна неразорана, некултивирана нива - и невероятни перспективи. Ето че философията, погледната от този ъгъл, съвсем не е осъдена да умре, напротив, с нея свързваме надеждите за възможното възкръсване на човещината в един все по-обезчовечаващ се свят.

7) Бихте ли споделил 1-3 случая, успешни или не, заедно с коментар за тях?

Този въпрос е за мен може би най-интересният, но остана накрая, когато вече съм се изморил, а аз обичам, като правя нещо, да го доведа докрай, ето, не ми се ще да оставя отговора си на този въпрос за друг път - щото тогава пък ще ми се наложи, ако реша да отговоря по възможност по-пълно, кажи-речи цяла една книга. Но хубавото е, че сега вече ми се уби охотата да приказвам (да пиша), което ще ме принуди да бъда пределно кратък.

Консултиране на индивиди, а също така и на групи (примерно учебни класове) е нещо, което правя всеки ден, аз фактически само това правя години наред, бидейки също така и учител по философия, имащ някакви все пак значително по-различни разбирания за начина, по който учениците ми следва да бъдат обучавани. Този е моят първи пример: моята лична реформа в едно съвсем живо "преподаване", по-скоро обучение в часовете по философия, този е големият ми "случай", големият експеримент, за който комай посветих живота си. ще кажа вкратце същината, белким ме разберат най-сетне и бюрократите от образователното ведомство, които за това, което правя, вместо да ме похвалят, както се очаква, не само ме репресираха както можаха, но и дори ме опраскаха, уволниха ме от училище, и то така, че фактически ме лишиха и от преподавателски права, което е страшна гротеска, ужасна метафора на това, което става в образователната система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ - или, ако щете, АБСУРДИСТАН.

В училищното образование по философия шаманите от МОН изискват младите "да поназнайват" нещичко ЗА или ОКОЛО философията, за мен такова едно подценяване и на учениците, и на самата философия е крайно недопустимо: аз им предложих да влезем ВЪТРЕ в самата философия. Е, моите ученици биват поставени в ситуация, в която непосредствено да практикуват философията и философстването, а именно да развият у себе си тъй потребните им за живота качества като самостоятелност в мисленето, умение да защитиш позицията си, да разговаряш с другия човек съвсем човечно, зачитайки неговото право да мисли иначе и т.н. Учениците ми са поставени в ситуация да практикуват тия така богати и интензивни духовни преживявания, без които философията ще си остане навеки нещо крайно скучно, неприятно, досадно. Вярно, трудно е да се процедира в часовете по философия така (и то в тежката ситуация, която са отредили за изучаването на философия ония същите толкова вредни за образованието на нашите деца министерски шамани), знаем, в нашите родни условия бездуховността триумфира, но ето, аз се заех с нещо по начало сякаш безнадеждно - и за моя дори изненада постигнах забележителни резултати. Е, голяма работа, че разни там директорки и инспекторки ме обявиха за "еретик", за "зъл народен враг", който само "вреди" на образованието на младите, обявиха ме за "престъпник" и дори за "абсолютен некадърник", подлежащ на безжалостно опраскване. Е, наложи ми се заедно с учениците си да поведа същинска борба за безусловното ни право да бъдем пълноценно общуващи личности или човешки същества. Моят проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност, общността на училището, в което съм учител по философия вече 17 години, доведе до наистина бляскави резултати, сред които двукратното ми опраскване от разбеснелите се цербери на антихуманната и мразеща свободата командно-административна система заема най-почетно място. Подобно на Сократ ми се налага да участвам и в съдебни процеси за правото ми да бъда човек и философ, да бъда човешка личност, което е нов безценен експеримент по философско консултиране (този път не само на училищни директори и инспектори, но и на български съдии!), безкрайно важен най-вече за моите ученици (те получиха своите съвсем практически уроци по свобода и по гражданско достойнство), но и за упоменатите и толкова трудно възприемащи истината администратори.

Целия този най-богат материал го описах и представих подобно на увлечен в откритието си изследовател - най-напред в блога си, където почти всеки ден пиша своите поредици от есета, репортажи, документални разследвания, диалози и какво ли не още, а след това и в цяла една поредица от книги, в които събрах и подредих цялото това богатство. Изобщо не ми пука от това, че за стореното от мен обществеността общо взето предимно нехае, да не говорим за занимаващите се предимно с глупости родни медии. Важното е, че аз все пак имах сили да направя това, което направих, за което най-вече благодаря на така щедрия и великодушен Бог.

Толкова засега. Ако имам време и настроение ще Ви представя и други случаи, щото подозирам, че сте разочарован от примера, който Ви дадох. (А впечатлява ли Ви това, че вече всеки ден (и то години наред!) по съвсем философски начин консултирам по какви ли не въпроси хиляди читатели на мой блог, с някои от които вече постигнахме забележителен напредък: те получиха по този начин мощни стимули за своето личностно и гражданско развитие, мога тук да Ви изброя имената на много хора, стига да Ви интересува такава конкретика? Такава разновидност на философското консултиране като масово философско онлайн-консултиране, осъществявано чрез моите блогове, интересува ли Ви повече? И още много примери мога да Ви дам, но тук акцентирам на най-мащабните си постижения.) Желая Ви успех във Вашата изследователска работа, а и в личния Ви и професионален живот!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ