събота, 6 май 2017 г.

Държавата ни по повод на властовата си хегемония в образователната сфера е в тежко нарушение на международните си ангажименти за защита на правата на човека




Това попитах стотината учители, дошли на Регионалния форум за иновации в образованието, който се проведе наскоро (4.05.2017) в кампуса на Американския университет в Благоевград. Събитието срещна петнадесет неправителствени организации, наречени “иноватори в образованието”, с учители, директори и експерти от областта, за да бъдат представени различни “иновации” в контекста на текущия процес по кандидатстване на училища за придобиване на статут на “иновативно училище”. Зер в България всичко, включително и иновациите в образованието, е възможно, стига да е одобрено от “съответните органи”. Ред трябва да има, и правила.

Повечето учители отговориха утвърдително. Правилата трябва да се спазват. В края на краищата, ако питате масовия учител, това е основният проблем в училище - правилата не се спазват, има усещане за безнаказаност, липсват строги наказания. И камери навсякъде, да.

Месец преди това бях на Международната конференция за демократично образование (IDEC), която се проведе в Пардес Хана, Израел. Близо седмица прекарах сред учители, родители, студенти, университетски преподаватели и ученици от 30 държави. Една от историите, които най-силно ме впечатлиха, беше разказът на един баща от Израел. Преди десетина години той и група семейства в техния град решават да основат демократично училище. Както на повечето места по света, училищата трябва да бъдат регистрани от държавата. В техният случай обаче държавата (може би в лицето на техния кмет), им казва - “Демократично училище? Да, но не вие. Не тук. Не сега”. При това в Израел демократичните училища са признати от държавата и изцяло финансирани от нея. Какво направили нашите родители? Наели адвокати, и съдили държавата си. Днес, благодарение на тях, в Израел има решение на Върховния съд, което гласи, че “никой няма право да пречи на група родители, които са решили да основат училище”.

Да се върнем обратно в България, при нашите учители. Продължих да задавам въпроси, следващите три бяха: “Бихте ли се възползвали, ако можехте да определяте различна продължителност на учебния час? А ако можехте да работите със смесени групи (от различни класове), съставени само от ученици, които искат да учат по Вашия предмет и групирани според нивото им? А ако можехте да определите различен брой учебни часове за различните ученици, според индивидуалната скорост на всеки (едни напредват по-бързо, други по-бавно)?” Почти без изключения, учителите казаха, че биха се възползвали.

Но не могат. Защото “има правила и правилата трябва да се спазват”. В частност, има закон, в който е определена продължителността на учебния час за всички, и в който е определено, че учениците се разпределят по паралелки в класове, и всички учат едни и същи одобрени неща, чрез едни и същи одобрени предмети, в еднакво за всички одобрено количество. Тези неща ги пише в чл. 78, 80 и 103. В същите членове има и алинеи, които допускат изключения от еднаквостта за иновативните училища. Изключенията не са произволни, за тях се кандидатства според написаното в Държавните образователни стандарти и по процедура, те биват одобрени според съответствието си на чл 38(7) точки 1-4 и в края на краищата за това сме се събрали на конференция. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: