неделя, 7 май 2017 г.

У нас беше извършен държавен преврат, драги поспаланковци: освен президентът и правителството на България е изцяло вярно на Кремъл!




Това са фактите. Нека обсъждаме тях

Добре, де, да последваме призива на колегата Минчев и да се изказваме за правителството в рамките на приличието, с трезви, обективни, доказуеми с факти констатации. (коментарът на Евгений Дайнов е по повод коментара на Огнян Минчев "Ругаете правителството? Какви са ви алтернативите?" - б.р.)

Ето ви мой опит: това е правителство, съставено от мутри, агенти на организираната престъпност, съюзници на Цацаров, прононсирани агенти на Кремъл, нацисти, чиновници с мутро-нацистки мераци; и поне една-трета от министрите са преки назначения на Пеевски и Цеко Минев.

Това са фактите. А те (за разлика от мненията) са свещени. Някой нещо?

Благодаря за вниманието и моля да обсъждате изброените фактически констатации, а не - наша скромност!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

7 коментара:

Анонимен каза...

Имаше си избори. Който ги е спечелил, той ще управлява. Недей хленчи, таваришч, срещу демократичните процедури! Няма да се върне любимият ти камунизъм!

Ангел Грънчаров каза...

Откога вий, ченге-милиционерите, обиждате вече на "таваришч" и на "камунизъм"?! :-) Откога вий, ченге-милиционерите, се представяте за "демократи"?!

Анонимен каза...

Имаше ли избори? Имаше. Айде млък.

Анонимен каза...

Този призив на Огнян Минчев е по-скоро акт на отчаяние, защото в посткомунистическите страни независимо от формално свободните избори НЕ УПРАВЛЯВАТ ПУБЛИЧНИТЕ ПОЛИТИЦИ И ПРАВИТЕЛСТВОТО. Комунистическите стратези намериха нов начин да контролират обществото, заменяйки господството на компартията с нова “некомунистическа” структура. Те успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функционални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”. Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.” В Русия и Източна Европа, комунистическата партия решава резултата от изборите. Тя запазва властовия си монопол чрез контролирани „реформатори” и „консерватори” и чрез контролираната „многопартийна система”. В случая под „комунистическа партия” разбирам това понятие в буквално, не като метафора в смисъл, че повечето политици произхождат от БКП. БСП е само едно от крилата на БКП, но България продължава да се управлява не от БСП, а от БКП! Тя запазва монопола си върху политическата власт чрез контролираната “многопартийна система”, в която всички участници без изключение са прикрити комунисти, маскирани под привидни западни, “некомунистически” етикети - или открити (пост)комунисти под своя собствен етикет.


Ето защо няма никакво основание да се дава на каквото и да било посткомунистическо правителство какъвто и да било кредит на доверие.

Анонимен каза...

Колкото до алтернативата и нейната липса: да, това е така, няма алтернатива. След последните избори в България последните останки от такава най-вече в лицето на ДСБ бяха напълно маргинализирани, така че монополът на компартията върху властта е тотален и незастрашен от нищо. В посткомунистическата „демокрация” и без това няма автентична, организирана политическа опозиция и не съществува реална възможност такава опозиция да се появи. Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенънмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България – или чрез концентрирана атака на посткомунистическата олигархия, както стана с ДСБ.


Също така не може да се говори за някакъв „преврат” в България, понеже силите, които стоят за сегашното правителство, НИКОГА НЕСА ГУБЕЛИ ВЛАСТТА СЛЕД 1989! (Дори при Костов тяхното влияние в най-добрия случай беше в някаква степен отслабено, но не и прекратено.)


Може би също така не е съвсем правилно терминологически да се каже, че правителството на България е вярно на Кремъл. Командният център наистина е в Москва, но се пита на какво тогава са верни от своя страна руските правителства? Отговорът „на себе си” не изчерпва въпроса, понеже всички правителства в посткомунистическите страни са верни най-вече на КОМУНИСТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ (или „генералната линия на партията”, както се казваше някога) и работят заедно за нея. Това е най-важният свързващ елемент между комунистите днес по цял свят. А главната цел на комунистическата стратегия не е просто да се удържи властта в спечелените вече за комунизма страни като България, а много по-амбициозна: да се разширят промените отвъд границите на (пост)комунистическия свят и да се постигне световна победа на комунизма чрез “конвергенция” със Запада, но под диктата на комунистите! Именно това е дълбокият смисъл на промените след 1989, но това за съжаление не се разбира нито в посткомунистическите страни, нито в старите демокрации и вече е почти късно, понеже комунистите преодоляха със Западна помощ своите нарочно преувеличени икономически трудности и вече се обръщат срещу Запада. А за какво използваха комунистите най-вече в Русия и Китай щедро отпуснатите помощи и кредити от страна на Запада след 1989? Не само и не толкова за обогатяване на олигархията, тя си имаше достатъчно средства, а най-вече ЗА (ПРЕ)ВЪОРЪЖАВАНЕ. И затова сега Западът за своя изненада изведнъж се изправя пред напълно превъоръжените Русия и Китай!

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч кагебисткий пропагандист, благодарим за това, че ни напомнихте всички опорни точки на кагебистката пропаганда! Няма смисъл да спорим, понеже Вие живеете в един фантастичен конспиративистки свят, в който "крайната победа" на комунизма е гарантирана досущ по същия начин, както и преди 50-100 години!

Искам само да Ви кажа, че много прибързано обявявате за "маргинализирани" автентичните десни и антикомунистически (проевропейски) сили, именно ДСБ и останалите, пак приемате желаното за действително, което си е извечен дефект на комунизмо-кагебизма.

Анонимен каза...

Престанете с тези КГБ-инсинуации, това е смешно, КГБ никога няма да се саморазобличи по подобен начин, я направете едно търсене в интернет на тези според Вас „опорни точки”. Никъде, повтарям, НИКЪДЕ няма да откриете такъв анализ. Ако това беше пропаганда на КГБ, интернет трябваше да е наводнен от нея, но тя не може да се прочете НИКЪДЕ и това не е чудно, понеже това са най-зорко пазените тайни на КГБ! Така че това е анти-КГБ-анализ par excellence, само че в него липсва наивният дежурен оптимизъм, затова Ви се струва, че някак трябва да е свързан с КГБ.

Вие сте оптимист за бъдещето на свободата и демокрацията и това е Ваше право, но какви основания виждате за това? Къде е алтернативата на сегашното положение, какъв е изходът? Сериозно ли вярвате, че например ДСБ не е окончателно маргинализирана и че по някакъв начин би могла да вземе властта и да управлява България? Сложете ръка на сърцето и отговорете: ако през 1990 Ви бяха попитали как виждате България през 2017, щяхте ли да отговорите: твърдо под контрола на мафията и Москва? - Едва ли, но това е факт. Новата система за съжаление е установена по начин, че никой не може да промени нищо.

Ето защо перифразирайки един американски политически анализатор, ще кажа: опитът да се създаде оптимистично заключение за България (и света) в тази ситуация би бил фалшификация на посланието. Един от проблемите на съвременната култура е задължителното щастливо лице накрая на всичко, което е обект на масов маркетинг. Ако обаче направим това, ще участваме в нещо, срещу което предупреждаваме. Съжалявам, че трябва да прозвуча негативно, но ние трябва да сме възрастни хора и да казваме истината.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ