събота, 6 май 2017 г.

Личностен или политически е конфликтът на един демократ със самозабравила се пазителка на авторитарно-социалистическото държавно образование?


Вчера също така разговарях и с лидера на ДСБ в Пловдив Й.Иванов, той ми звънна по телефона; той, както и очаквах, е единственият партиен лидер, който (до момента) е реагирал на моето писмо до градските лидери на всички партии в Пловдив (останалите оглушително мълчат вече трети ден). Поговорихме, обясних му ситуацията. Изслуша ме внимателно и заяви, че иска да поговорим още, не по телефона, а иначе. Каза ми, че четял блога ми и знаел за историята в ПГЕЕ в Пловдив. Имал обаче опасение да не излезе, че историята е "предимно личностна", един вид конфликтът ми с директорката да е "само личностен".

Казах му, че по същество конфликтът е чисто политически, сблъсъкът ми с директорката е на политическа основа - ако приемем, че борбата ми за промяна, за реформиране, за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в училищната ни общност е ПОЛИТИЧЕСКА БОРБА по същество. Проблемът, виждате, е интересен и дискусионен: ако сблъсъкът ми с директорката е на политическа основа, то нейното повторно мое опраскване-уволнение на каква основа в такъв случай е?

Има и други интересни въпроси. Може ли правенето на реформа вътре в самата образователна система да бъде НЕПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС? Да работим за реалното демократизиране на отношенията в училищните общности НЕ Е политически по естеството си процес, така ли? В такъв случай даваме ли си сметка какво по същество е ПОЛИТИКА?! Как така да изнесем политиката от образованието щом като съществува образователна политика, щом директорите, разполагащи с неограничена власт, провеждат някаква своя политика, а пък ний, управляваните в училищата, изглежда следва да сме нещо като роби или слуги (на властващите), следва само да мълчим, щото иначе, ако почнем нещо да правим или дори само почнем да говорим, сакън, ще ни обвинят, че се занимаваме с политика, а това, видите ли, било забранено да се прави в училище?! Ами по тази логика нека официално да забранят в училище изобщо да се говори: щото всяко говорене може да придобие нежелани политически отенъци?! :-)

Та значи лидерът на ДСБ Йордан Иванов, млад, разбиращ, умен човек се страхува да не би да е "ЧИСТО ЛИЧНОСТЕН" моят конфликт (а аз съм откровен демократ) с не по-малко откровената привърженичка на авторитарно-бюрократичния (социалистически) подход в управлението на образованието, имам предвид директорката на ПГЕЕ?

Вие, драги мои приятели, как мислите: личностен или политически по същество е конфликтът на един изявен демократ със самозабравила се в авторитаризма си привърженичка на социалистическото по естеството си държавно образование у нас?

Ще ми е интересно да разбера вашата позиция по този прелюбопитен казус!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Bacho Кольо каза...

Тази директорка можеш да я победиш в съдебната зала с аргументи от административно-правно естество.
Тръгнеш ли да доказваш политически мотиви в действията и, спукана ти е работата!

Анонимен каза...

При желание всичко и всяко може да се политизира - както впрочем в България специално се прави постоянно. А иначе спорът може да е и „личностен” – ако има някаква личностна, психологическа непоносимост и несъвместимост между страните – или, така да се каже, „концептуален”, ако те изповядват различни виждания по същество, или комбинация от двете. Интересен въпрос е дали две личности може да се харесват в личен план, но иначе да са несъвместими като светоглед например или обратното – да имат еднакъв светоглед, но да не се понасят психологически и т.н.
Ето Ви материал за размишления.

Анонимен каза...

Личностен елемент има, но конфликтът е най-вече административно-професионален. Работодателят ви просто смята, че не ставате за длъжността.

Анонимен каза...

Ами ако работодателят не става за длъжността си? Тогава какво правим? Може ли негоден за длъжността директор човек да съди обективно за това става или не става някой друг за своята длъжност? Самият факт, че този работодател разсъждава по този начин, именно си присвоява правото да съди кой учител става и кой не свата за длъжността си показва колко е акъла на този работодател.....

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ