Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 13 август 2017 г.

Две статии, поставящи много проблеми


ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ, автор: Гергана Лабова

Може би не сте чували за Боб Морхед, който дълги години бил пастор в една църква в Сиатъл? Но със сигурност сте чували известната фраза, че "Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." Негова е. Тези думи всъщност са част от есето му, озаглавено "Парадоксът на нашето време". Текстът е публикуван през 1995 г. в сборника му Words Aptly Spoken. "Парадоксът на нашето време" (The Paradox of Our Age) ще ви накара да се замислите за начина, по който живеем, за идеалите, които преследваме и ценностите, в които вярваме...

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултати. Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безразсъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


МОЖЕ ЛИ ДО ВЛИЯЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ ВЪРХУ ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ?

Образователните експерти често обичат да се хвалят с това, че в проучването PIRLS на уменията за четене на четвъртокласниците през 2001 и 2006 г. българчетата, посещавали по-дълго време детска градина, имат по-добри постижения от тези, които са били в детска градина една година или по-малко време. С това специалистите искат да оправдаят едно безумие – въвеждането на задължително предучилищно образование от 4 г., което според тях ще влияе върху подобряване на постиженията в училище и загубата на интерес, отпадането от училище. Предучилищното образование, според тях, допринася за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата. Но те не казват, че в същото това време се наблюдава и спад в постиженията на четвъртокласниците. Авторитетното проучване на АИДЗЧ доказва, че децата, които се отглеждат от родителите си, се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично. Те имат по-малко проблеми с поведението си, по-добри езикови умения и по-добра подготовка за училище от останалите деца. А при прекаралите повече време в забавачка се наблюдават по-ниски резултати в лексикалната подготовка в 5 клас. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: