Свързването на думата "уволнение" с думата "освобождаване" обаче е много показателно, то показва нещо крайно важно в нашенския манталитет: излиза че ако искаш да работиш, ако държиш да не те "освобождават", си длъжен непременно да си РОБ, нали така излиза?! :-)
Щото тия, които не са роби, тях ги "освобождават", уволняват ги...
Горното го написах във Фейсбук ЕТО ТУК. Интересува ме дискусията по проблема, вълнува ме това дали повече хора "ще зацепят" за какво точно става дума...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Хареса ми поста. Но не бих коментирал. Мразя еквилибристичните изблици.
Nikolay Shumkov
Когато един човек каже какво мисли, Вие това нещо го възприемате като "еквилибристичен изблик", правилно ли Ви разбрах?
Публикуване на коментар