Lydia Staikova: Когато някой се е посветил на кауза, би трябвало да има търпението да просвещава тези, които не са се посветили на каузата. Това значи да им говори на разбираем език, вместо да ги замеря с обиди и линкове.
Maria Donkova: Зависи. Просвещаването си е отделен вид работа и не всички посветили се на кауза искат и/или могат да я вършат. Но съм съгласна, че хората, посветили се на кауза, трябва да се уверят че сред тях има кой да грижи задачата по просвещаването и го върши добре и със сърце, така щото има къде да насочат непосветените в каузата за удобно и ефикасно асистирано или самостоятелно просвещаване
Ангел Грънчаров: Понякога се налага заспалото и изпаднало в пълно безразличие природонаселение (воглаве със самовлюбени суетни "ентелектуалци") да бъде не само обиждано и замеряно с линкове, но и бичувано - с крехката надежда ако не да се събуди и позамисли, то поне да почне да се прозява...
Lydia Staikova: Ангеле, наистина ли вярваш, че когато обиждаш някого, той има желание да те слуша?
Ангел Грънчаров: Lydia Staikova, аз никога не обиждам човешки същества. Аз бичувам човешки недостатъци, кусури и дефекти. Разликата е колосална!
Atanaska Dimova: Ех, никой не е съвършен!
Ангел Грънчаров: Atanaska Dimova, само глупаците, прочее, се обиждат когато им казваш някаква важна истина, т.е. когато им правиш добро, показвайки им някакъв техен кусур. Умните хора са ти благодарни за това, а пък глупаците почват да те мразят.
Ангел Грънчаров: Atanaska Dimova, апропо, Ботев, Вазов и прочее защо са наричали тогавашните българи роби? Защо, моля ви се, са ги "обиждали" толкова? То е било за тяхно добро, ала мнозина съвсем превратно са ги разбрали - и вместо да се погнусят от себе си, са започнали да се гордеят, че били, видите ли, роби (пълно е с идиоти, които и днес налитат на бой когато някой дръзне да каже, че е тъпо сами да се определяме като роби!).
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Може би, ако смекчите малко назидателния тон и покажете повече уважение към мнението на събеседниците си и те ще са склонни да уважават и зачитат Вашето мнение, а може и да се поучат от него. Според мен е важно, разговора да е равнопоставен, за да има смисъл да се води.
Atanaska Dimova
Atanaska Dimova Никаква "назидателност" няма в тона ми. Просто казвам каквото мисля без да го усуквам - за да се подмазвам някому и да печеля симпатии. Върша си работата. Като философ такава ми е работата. Ний, философите, служим само на истината и затова я казваме без спекулираме с глупавите емоции на суетните немислещи самовлюбени "приятели на народа" :-)
Публикуване на коментар