Денят на независимостта всъщност е ден на свободата (ако изобщо разбираме що е независимост и що е свобода неизбежно ще стигнем до този извод). Видяхте ли вчера празнуващи, радостни хора? Е, какво ви показва това?
Този ден само формално е Ден на независимостта на държавата България от другите държави. (Разбира се, чудесно е една държава да е независима, да се ползва с достойнство пред другите държави!) Но истински свободна държава е държавата, населена с истински свободни индивиди - дали сме станали такава държава?!
Масовият българин обаче, за жалост, не разбира що е свобода, не обича свободата, нещо повече - плаши се от нея, смята я за страшно, за опасно, дори за вредно нещо. По тази начин верният смисъл на Деня на независимостта е: тепърва трябва да правим нужното да постигнем свободата и независимостта си - като сами станем свободни, като се реализираме като свободни индивиди, като осъзнаем, че свободата е най-великото благо на човека.
Този истински дълбок вътрешен поврат за повечето от българите тепърва предстои. Ние сега сме част от една велика общност на свободни индивиди и нации - Европейският съюз, но за жалост не сме заживели с тъй свободолюбивата и жизнелюбива европейска виталност, която е възможна само на почвата на автентичната свобода.
От което произлизат всичките ни беди. Нашите зложелатели твърдят, че европейският дух на свободата ни бил чужд, че сме били "уникални" по отношение на цялото човечество и че заедно с руснаците и арабите трябвало да живеем в свят без свобода, тиранията и робуването, видите ли, били изконната българска съдба и участ. Не е истина това.
Всяко човешко същество е достойно за свободата. В противен случай, ако се откажем от свободата, ще загубим и човечността си - и ще станем зверове, ще станем животни (прочее, и някои животни сякаш обичат повече свободата от мнозина българи, примерно птиците!). Между другото напоследък все повече осъзнавам, че масовата българска добродетел (освен инатът и завистта) е и страхът (и подлостта, неотделима от него): пълно е с малодушни страхливци сред нас, които нищичко не правят за свободата си. Представяте ли си каква отвратителна участ чака страхливците, недостойните за свободата малодушници?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар