Важен документ, който внесох в съда по съдебното дяло, което водя срещу заповедта за неправомерното ми опраскване или уволнение

До Районен съд – гр. Пловдив

Гражданска колегия, I-ви състав

ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 7330/2017 г.

по описа на РС – Пловдив, Гражданска колегия, I-ви състав

Уважаема госпожо Съдия,

Във връзка със случилото се по време на предишното заседание (и най-вече разпитването на свидетелите на ответната страна) и отразяването му в Протокола се чувствам длъжен да заявя следното, което по моя преценка е изключително важно за изясняването на истината и недопускането на подвеждане на уважаемия Съд:

1.) Съдът не уважи искането ми за допускане на двама свидетели за опровергаване на изложените в оспорваната заповед за уволнение обстоятелства; за да се запълни тази празнина, която може да доведе до крайно едностранчиво и необективно представяне на реалната ситуация и до подвеждане на Съда предлагам на уважаемия Съд да приеме като писмено доказателство Протокол от 4 декември 2014 г. на заседанието по абсолютно аналогичното на настоящето Гражданско дело № 11190, водено в Пловдивски районен съд, XV-ти Граждански състав, където именно са разпитани свидетелите на ищеца Ангел И. Грънчаров, а именно ВЕНЕЛИН ПАУНОВ АЛЕКСАНДРОВ (бивш директор на пловдивската ПГЕЕ, сега, за жалост, вече покойник), МАРИН ПЕТКОВ ЧУШКОВ (бивш мой ученик, завършил право в СУ „Св. Кл. Охридски”, сега адвокат) и КАЛИН АТАНАСОВ ХРИСТОВ (бивш учител в ПГЕЕ, кандидат в конкурса за директор на същото това училище, уволнен от своята конкурентка за директорския пост малко след като тя победи на конкурса!). В показанията на тези авторитетни лица се съдържат важни свидетелства, които могат да подпомогнат уважаемия Съд – с оглед постигането на обективната истина по това дело. (СПРАВКА: Гражданско дело № 11190, водено в Пловдивски Районен съд, XV-ти Граждански състав, беше по абсолютно същия казус, а именно уволнението ми от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ, и то по същия чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в крайна сметка, след дълъг и тежък съдебен процес Върховният Касационен съд отмени обжалваната от мен заповед за уволнението ми.)

2.) По показанията на свидетелите на ответната страна, както и по отразяването на разпита им в Протокола съм длъжен да изтъкна следното:

А.) Разпитът и казаното от свидетелите породи риска да се отклони делото от същината на настоящия съдебен спор, което, повтарям, следва да установи истината, иначе казано – да отговори убедително на следните въпроси:

• Доколко е правомерен и законен приложеният от директорката на ПГЕЕ начин за установяване на „непригодността” („липсата на качества”) на един опитен и висококвалифициран учител, занимаващ се десетилетия наред с учителска и преподавателска дейност в сферата на държавното образование в България?

• Може ли изобщо един директор на училище своеволно да лиши един учител от възможността да упражнява законно придобитите и притежавани от него преподавателски права?

• Има ли изобщо някаква законна (регламентирана от съответните наредби, правилници и други подзаконови регулиращи актове) процедура за уволняване на учител по този именно чл. 328, ал. 1, т. 5 („липса на качества”);

• По какъв начин може правомерно и обективно да се установява как и кога, по какъв начин се получава въпросната хипотетична и така съмнителна във всякакво отношение „пълна липса на качества” на едно лице, имащо съвсем законни права да бъде учител, след като наличието на тези качества се установява от съвършено други институции и органи и по един утвърден законов ред;

• Дали директорката на ПГЕЕ, обявявайки ме за „непълно непригоден” да бъда учител (с което фактически ме лиши от преподавателски права!) не си присвои незаконно някаква сякаш мистична и при това крещящо неправомерна свръхкомпетентност и свръхоправомощеност (всевластие) – с което която тя един вид обезсили (потъпка по недопустим начин) права и компетенции на съвършено други държавни институции и органи (университети, научни съвети, атестационни комисии и какво ли не още), които по закон са оправомощени да решават кой и как получава преподавателски права, по какъв законов и правов ред става това и т.н.;

• Без изнамирането на разумен, аргументиран и основателен отговор на тия неизбежни въпроси е невъзможно изясняването на истината и разумното, законосъобразно, правомерно, съобразено и с правото и справедливостта решаване на образувалия се крайно интересен и заплетен юридически казус (който се усложнява от това, че моя милост и директорката на ПГЕЕ сме привърженици на два алтернативни и коренно и същностно различни преподавателски и управленски подхода, аз съм привърженик на реформирането на образователната система по чисто демократичен път, чрез непосредствена и практическа либерализация, декомунизация и демократизация на отношенията в самите училищни общности, а пък бившата ми работодателка е привърженичка на авторитарния, административно-команден и казармен модел на образование, който обезправява учителите, учениците и родителите – понеже, по логиката на този модел, министерската и директорска бюрокрация „има пълната власт” да се разпорежда и да решава абсолютно всичко!)

• С оглед да се реши така поставеният казус предлагам да се изясни и следното: дали уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ представлява дисциплинарно уволнение и ако е така тогава защо на мен не ми беше дадена възможността (предвидена по закон) писмено да отговоря на отправените ми обвинения още преди връчването ми на заповедта за уволнение; не е ли това такова сериозно нарушение на процедурата, поради което въпросната заповед би следвало да бъде отменена от уважаемия Съд само и единствено на това основание;

• Следва също така да се изясни защо отправените във въпросната заповед поредица от пределно общи (абстрактни) обвинения не ми бяха предявени поотделно, конкретно и обосновано, защо, стига те да бяха действителни, при установяването на съответното нарушение, аз не бях наказан дисциплинарно за съответното вече наистина доказано нарушение, каква е истинската причина директорката на ПГЕЕ да се откаже от този обичаен механизъм за наказване на провинилите се „недисциплинирани” учители, интересно е да се разбере какво я принуди да се откаже от този най-естествен, ефективен и разумен начин за решаване на проблеми от такова естество и за санкциониране на евентуално провинилите се учители;

• Работодателят ми, следователно, следваше да посочи и да докаже по несъмнен начин какви точно качества ми липсват за да изпълнявам ефективно възложената ми работа, като тези качества следваше да бъдат съобразени с длъжностната ми характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Видимо от заповедта е, че това не е направено, поради което уволнението ми е незаконно;

• Оказва се, че Заповедта за уволнение № 640 от 23.03.2017 г. е незаконосъобразна тъй като в нея липсват задължителни реквизити – не е посочена дата и час на извършеното нарушение, а липсват и мотиви за налагане на наказанието. Също така преди налагане на наказанието работодателят, както посочих, не ме изслуша и не прие писмените ми обяснения, които исках да депозирам понеже имам законова право да сторя това в деня, в който разбрах за вече изготвената заповед. Неизпълнението на посоченото законово изискване от страна на работодателя е отделно и напълно достатъчно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказанието именно като незаконосъобразна;

• На основание чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на незаконосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши Съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 КТ (в този смисъл – решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр. дело № 408/1999 г., решение № 23 от 13.04.2001 г., ВКС, III ГО). Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. В този смисъл процесната заповед изобщо не отговаря на тези изисквания.

• В заповедта не е посочено времето на извършване на визираните нарушения, както и изобщо не са посочени обстоятелствата, при които са извършени визираните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си задължение, работодателят е необходимо да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил дисциплинарно наказание. В тежест на ответника съобразно чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже, че е изпълнил задължението си да поиска от мен в качеството ми на ищец обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, което не е направено. На това основание заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което само на него следва да се отмени процесната заповед без дори да се разглежда спора по същество;

• Без решаването на тия същностно важни и принципни въпроси, касаещи процедурата, т.е. имащи основополагащ технологично-процедурен характер, е невъзможно да се реши това дело на сигурна, законна и правомерна основа;

• В светлината на казаното с лекота се установява преднамерения, крайно субективен, тенденциозен, злонамерен смисъл на отправените в заповедта ми крайно общи, пределно абстрактни обвинения, които на това основание само придобиват характера на клевета; смятам, че следва да се установи от уважаемия Съд по какъв съдебен ред аз бих могъл да си защитя достойнството и да потърся компенсация за нанесените ми по този начин морални вреди, а също така и за предизвиканата по този начин увреда на здравето ми (здравословното ми състояние – заболяване на сърцето – се влоши рязко именно след отпочването на злостната компроматна война срещу мен (съзнателно, злонамерено водена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и компрометиране), целяща събирането на организирано предизвикани „факти” с оглед планираното уволнение, явяващо се по този начин недопустимо от гледна точка на морала и на правото отмъщение (под формата на недопустима злоупотреба с власт) и то именно заради моята принципна и идейно-ценностно обоснована демократична и либерална позиция по най-важните проблеми на училищния живот.

• Изтъкнатото в предния пункт достатъчно ясно обосновава недопустимия от каквато и да било гледна точка чисто политически характер на моето уволнение, настоявам този водещ момент да не бъде пренебрегван – защото тогава рискуваме да се занимаваме с псевдопроблеми и то именно породени в руслото на крайно тенденциозната и клеветническа, накърняваща достойнството ми интерпретация на случилото се, която си позволява моята бивша работодателка – с оглед да се оневини за собствените й крещящи по характера си нарушения не само на правото и на закона, но и на приличието, на морала, на човечността даже в крайна сметка.

Б.) По показанията на свидетелите съм длъжен да запозная уважаемия Съд със следните важни за разумното решаване на делото неизбежни констатации:

• И четиримата свидетели на ответната страна са пряко служебно подчинени на директорката, респективно те нямат възможността да кажат нещо, което няма субективно да й се хареса, а това хвърля сянка именно върху обективността на техните показания, които, на това основание, се оказаха крайно тенденциозни, пристрастни, подвеждащи, пределно негативистични и като такива клеветнически спрямо ищеца, в крайна сметка те чертаят една напълно невярна картина на реалната ситуация в училището и по-специално в моите часове;

• И четиримата свидетели не са специалисти по философия, двама от тях, именно заместник-директорките, са инженери, едната, класната ръководителка, е филолог, педагогическия съветник е психолог; тяхната некомпетентност по отношение на преподаването на философия е очебийна, което, разбира се, не им попречи да изказват пределно „меродавни”, ала твърде уязвими откъм истинност „общи мнения”, имащи при това и установим непосредствено клеветнически характер;

• Бие на очи това, че свидетелите бяха инструктирани да разказват внимателно подбрани, но преиначени компрометиращи ищеца „факти” и „случки”, като други факти бяха още по-старателно премълчавани, с което умишлено или неумишлено те правеха очебийни опити да подвеждат, да заблуждават Съда; в това отношение особено се отличи свидетелката Камелия Стоянова, разказала по напълно неверен начин какво се е случило на един инструктаж за изпит от Националното външно оценяване, цитирам думите й по протокол:

„… той стана и призова колегията да провали изпита, защото това е държавно образователно изискване и това пречи на децата да се развиват нормално…”

Цитираното изказване е откровена лъжа и клевета, моето изказване на този инструктаж беше в съвършено друг смисъл: аз тогава обявих, че понеже този изпит се провежда в учебно време много от колегите хем са квестори, хем имат часове в късния следобед, това е  непосилно и изтощително, по тази причина призовах колегията да обсъдим това недоглеждане на администрацията (нормално е квестори да са лица, които нямат учебни часове в този ден!) и с оглед на това да дадем знак, че толкова неуважително към нас, учителите, администрацията не бива да се отнася, призовах да бойкотираме провеждането на изпита; вижда се, че съвършено различна е реалната причина за моя призив за бойкот; а „грешката” на свидетелката Стоянова е обяснима предвид това, че тя освен заместник-директор е и лидер на… синдикалната организация, тя тогава явно се е засегнала най-вече от това, че аз вместо нея изпълних задължението й като синдикалист да се бори за защита на трудовите права на учителите.

• И свидетелката Стоянова, и свидетелката Милева, и свидетелят Маринчешки са посещавали мои часове в един-два проблемни класа, което обаче пред Съда не им попречи да правят обобщаващи и като такива съвсем неверни квалификации за начина, по който протичат всички мои часове (а аз провеждах часове в 15 паралелки!), по този начин те си позволиха да ме оклеветят (с изключение най-вече на проблемния 11 Ж клас в останалите класове моите часове си протичаха съвсем нормално, на едно напълно приемливо ниво!);

• Свидетелите бяха инструктирани (от ответницата, от директорката) да твърдят, че в моите часове били нарушавани „държавните образователни изисквания”, тази мантра те повтаряха със завидно усърдие, но предвид това, че не са компетентни в областта на философията техните твърдения не само са неоснователни и голословни, но са и лъжливи, клеветнически;

• По абсолютно същия начин и на същото основание увисват във въздуха и не отговарящите на истината твърдения на свидетелите, че разработените от мен учебни помагала не били отговаряли на същите тия прословути „държавни образователни стандарти” (интересно е да се разбере след като не са специалисти в тази област как изобщо можаха да установят такова „несъвпадение”!); нещо повече, с оглед да бъда представен в крайно негативна светлина пред Съда свидетелите внушаваха, че съм бил „налагал” на учениците да ползват само моите помагала, а не официалните учебници по философия, което отново е лъжа и клевета, на никой нищо не съм налагал, моята позиция е, че учениците имат пълното право да използват който си искат учебник, имат правото да се подготвят за час откъдето сами решат; не е истина злонамереното и компрометиращо ме умишлено и злонамерено внушение, че съм бил „задължавал” учениците да си купуват моите учебни помагала за да се облагодетелствам финансово; доколко е несъстоятелно това клеветническо внушение може да се разбере като се вземе предвид, че моите учебни помагала са напълно достъпни в интернет и могат да се ползват напълно безплатно (да не говорим за това, че на всеки клас съм подарявал и хартиени копия на въпросните помагала);

• Свидетелите (особено заместник-директорките) усърдно повтаряха, че „често” или „много пъти” (думи на свидетелката Милева) били викани от моя милост „за да въдворяват ред” в моите часове (този пункт очевидно влизаше в „урока”, който те, трябва да признаем, доста добре си го бяха научили и със завидно усърдие го повтаряха пред Съда!), което пак е злонамерена лъжа и клевета, съвсем умишлено целяща дискредитирането ми като учител; под това „често викане-извикване” се крие следния неопровержим факт: през учебната 2015-2016 г. не съм викал заместник-директорките нито веднъж, а през учебната 2016-2017 г., в месеците, в които работих, когато кампанията на ръководството по моето личностно и професионално дискредитиране стана особено интензивна, ми се е налагало да извикам заместник-директор два-три пъти най-много (е, разбира се, те си идваха в часовете ми в компания с директорката – и то без нито веднъж да са ме предупредили за визитата си, какъвто е редът, както също така изискват и елементарното уважение, и колегиалността!);

• Интересното е, че свидетелите съвсем съзнателно скриха истината от Съда, а тя е: безброй пъти устно и писмено съм предлагал (това лесно може да се установи от моите писмени доклади до ПС и до директора, съдържащи се в трудовото ми досие) реалните и наистина тежки проблеми и по отношение на осъвременяването на начините на преподаване (и също нелесното отказване от традиционните, укоренили се преподавателски стереотипи!), и по отношение на дисциплината в часовете по всички учебни предмети следва да бъдат обсъждани съвсем открито, пределно честно и то по напълно демократичен начин, в едни разгорещени и откровени демократични дебати с участието и на самите ученици и родители, щото това не са проблеми нито само на учителя Грънчаров, нито на който и да било друг учител, а това са тежки проблеми на самата институция, на самата образователна система (все пак не… учителят Грънчаров е отговорен за тежкото състояние на образователната ни система!); да, но тази моя позиция съвсем не се харесваше на директорката, целяща единствено разчистването на своите сметки с неудобните й учители, т.е. отстраняването от училището на непослушните, творчески и новаторски мислещите учители; ето по тази причина администрацията на училището съзнателно години наред пречеше на предлагания от мен демократичен дебат; разбира се, знаейки това, останалите учители предпочитаха да не дават гласност на проблемите в своите часове; единствен аз, с оглед да спомогна за преодоляването, за освобождаването на колегите си от този позорен и гибелен страх, непрекъснато алармирах Педагогическия съвет за случващото се в моите часове, давайки по този начин пример, че по тия реални проблеми не само че трябва да се говори, но и те трябва да бъдат обсъждани до момента, в който се открие разумното решение; предлагах да работим за изнамирането на работеща и ефективна технология за решаване на конфликти от каквото и да било естество, вместо да оцени подобаващо моето новаторско и така добронамерена инициатива, директорката се впусна да ми организира компромати, да ме „излавя” в режисирани „нарушения” и пр.; да, но ето че злонамерената, лъжлива и субективистка интерпретация на ситуацията в училище от страна на директорката (в смисъл, че „единствено в часовете на лошия Грънчаров” няма „ред и дисциплина”, което, разбира се, е лъжа и клевета!) беше защитена от подведомствените и изцяло зависими от директорката свидетели даже и пред уважаемия Съд; ала истината по този пункт може да се установи като се проследят моите доклади до Педагогическия съвет и лично до директора, които се съдържат в личното ми трудово досие (да се надяваме, че то в своята пълнота ще бъде предоставено на Съда, както беше разпоредено на предишното заседание!).

3.) Имам важна процедурна забележка по воденето на Протокола: в него не са отразени зададените от уважаемия Съд, от адв. Давчев и от мен като ищец въпроси на свидетелите, техните отговори на нашите въпроси са представени в единен, в слят текст, което не спомага за разбирането на точния смисъл на обсъжданията, този смисъл по такъв начин се размива и на места съвсем се губи, поради което именно ми се налага сега да правя тия обяснения и пояснения. По този начин воденият протокол непременно ще подведе и съдебните състави на следващите инстанции, с оглед на това ми се и наложи като контрапункт да дам тия пояснения, воден от единствено от желанието си да допринеса истината да бъде изявена, а не скрита, изопачена или потулена.

4.) С оглед на казаното по-горе си позволявам да внеса в уважаемия Съд следните писмени документи, които ще спомогнат за образувалата се празнина и за откриването и илюстрирането на очертаната по този начин реална картина (истината) по това наистина нелеко и крайно заплетено (заради изтъкнатите обстоятелства) съдебно дело:

А.) Моето представяне в два раздела (УЧИЛИЩА и също така ОБУЧЕНИЯ) на авторитетната Национална Класация НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО 2017, от които е видно как моят преподавателски подход и моите иновации и инициативи за промяна в образователната област са оценени от самата професионална (учителска) общност в страната и от медиите;

Б.) Представям също така текста на ПЕТИЦИЯТА ЗА ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив, под която бяха събирани подписи по време на продължилия 77 дни мой граждански протест за свобода в образованието, за реално демократизиране на образователната система и срещу административния произвол, терор и беззаконията на представители на самозабравилата се образователна бюрокрация, този протест го проведох в седмиците непосредствено след уволнението ми, протестът се състоя на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив, там протестирах всеки ден, отчаяно надявайки се с протеста си да помогна на директорката на ПГЕЕ сама да осъзнае грешката си, дадох й също така шанс да осмисли случилото се и да промени управленското си поведение, което е в крещящо противоречие с българския и с европейския СТАНДАРТ ЗА ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ (в документа се показва по кои именно пунктове бившата ми работодателка е в противоречие с този правен и законов еталон за поведението на управленците в такава деликатна сфера на живота на обществото – каквато е образователната); за сетен път директорката на ПГЕЕ не прояви никаква готовност за диалог и проигра своя шанс да си извлече поука от собствените си грешки;

В.) Незаверено копие на Протокол от 4 декември 2014 г. на заседанието по абсолютно аналогичното на настоящето Гражданско дело № 11190, водено в Пловдивски районен съд, XV-ти Граждански състав, където именно са разпитани свидетелите на ищеца Ангел И. Грънчаров, а именно ВЕНЕЛИН ПАУНОВ АЛЕКСАНДРОВ (бивш директор на пловдивската ПГЕЕ, сега покойник), МАРИН ПЕТКОВ ЧУШКОВ (бивш мой ученик) и КАЛИН АТАНАСОВ ХРИСТОВ (бивш учител в ПГЕЕ и кандидат в конкурса за директор на същото това училище, уволнен преди мен от директорката на пловдивската ПГЕЕ).

Г.) ЖАЛБА до Районна Прокуратура гр. Пловдив, до проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката, до г-жа Мая Манолова, омбудсман на република България от 24 март 2017 г.

Д.) СИГНАЛ до РАЙОННА ПРОКУРАТУРА в гр. Пловдив, до г-жа Мая Манолова, омбудсман на България, ЗА СВЕДЕНИЕ до проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката, София от 6 март 2017 г.

Е.) Моля уважаемият Съд да се разпореди и да изиска от Районна Прокуратура цялата събрана от следователите информация по тези прокурорски проверки, убеден съм, че в нея се съдържат безценни сведения, които неимоверно много ще улеснят Съда в търсенето и обосноваването на истината по настоящето дело.

Ж.) Моля уважаемият Съд да изиска цялата документация, събрана от районна Прокуратура по мой по-раншен сигнал за документна измама от страна на директорката на пловдивската ПГЕЕ, въпросната документация също така много ще спомогне за установяването на тъй потребната ни истина по настоящото съдебно дело.

5.) Внасям исканата от уважаемия Съд СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА от АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА в Пловдив, в която се удостоверява, че от уволнението ми до този момент съм безработен.

С внасянето на настоящите документ, който нарекох ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ (внасям го в два екземпляра, ведно с приложените към него други документи) се надявам да спомогна за ефикасна работа на уважаемия Съд по изпълнение на тъй важната и толкова възвишена, дори свята негова роля да бъде незаменим с нищо друго блюстител на правдата, правото, правосъдието, закона и справедливостта.

11 окт. 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo