Главните въпроси, касаещи същината на воденото от мен съдебно дяло, чието предмет е да си върна незаконно отнетите ми преподавателски права

Въпросите, които възнамерявах да задам пред съда на свидетелката, която е представителка на МОН:

• Вас г-жа директорката на ПГЕЕ ли Ви призова – или Вие самостоятелно проявихте инициатива да станете нейна свидетелка? Бихте ли опитала да ни кажете каква е целта и в двата случая по Ваша преценка?

• В обжалваната заповед за уволнението ми съм обвинен, че в своето преподаване съм бил нарушил „държавните образователни стандарти по философия”. Вие как си представяте това нарушаване? В какво може да се изразява то според Вас – в принципен план? Имат ли право преподавателите по съответните учебни предмети да проявяват самостоятелност и свобода в избора на по-ефективния начин за постигане на най-важната цел на обучението, именно неговото по-високо качество? Възможно ли е тази цел да бъде постигана ефективно ако преподавателите нямат такава методическа свобода, ако бъдат заставени да преподават по абсолютно един и същ „най-правилен начин”?

• Има ли право преподавателят в обучението на своите ученици да използва свои разработки, примерно подготвени от него самия учебни помагала? Може ли всяка една разработка от страна на всеки учител да бъде непременно одобрена и утвърдена от МОН?

• Как Вие лично оценявате методическите и дидактични препоръки и оценки на един административен ръководител, отправени към учител, по чиито учебен предмет този същият ръководител не е специалист? Има ли право ръководител неспециалист по съответния учебен предмет да се произнася по такива специфични въпроси като съответствие на преподаването с държавните образователни изисквания, съответствие на някакви учебни помагала с държавния стандарт по съответния учебен предмет, по това дали даден учител „правилно” преподава предмета си и пр ?

• Според Вас единствено-възможен ли е стандартният начин за въдворяване на ред в учебните часове, а именно – чрез външен натиск, принуда, строга регламентация чрез заповядване и чрез налагане на наказания за неизпълнението, по насилствен път и пр.?! Допустим ли е в това отношение друг, по-различен подход според Вас?!

• Четохте ли текста на процесната, на обжалваната от мен заповед? Какви са Вашите впечатления от него? В нея за несъмнени конкретни факти ли става дума или там са налице субективни оценки, съждения, „присъди”, изразяващи единствено това, че подготвилото заповедта длъжностно лице се ръководи от представите на преподавателска технология, коренно различна от онази, от която се води „осъжданото лице”?!

• Кой според Вас е правомерният, законосъобразният начин за обявяване на един квалифициран и дългогодишен първокласен специалист за „неспособен да бъде учител”, за учител, на когото му липсват нужните качества да бъде учител? Има ли изобщо такъв правомерен и законен начин, който да е отразен някъде в официалните наредби и правилници на образователното ведомство?! Бихте ли ни разказала най-същественото от този евентуално съществуващ правомерен механизъм за фактическо лишаване от преподавателски права на един учител по философия по-специално?

• Един човек става учител и придобива преподавателски след като премине през доста тежка съответстваща на закона процедура, учи в университет, държи изпити, явява се на педагогически стаж и пр. Вие как лично как смятате: може ли директор на училище да има правомощията самоволно да обезсилва тези права и компетентности, има ли той нужната за това квалификация и съответно законни пълномощия в тази посока?

• Ако аз съм уволнен по причина на това, че директорката на ПГЕЕ не споделя моите убеждения за по-добър, съвременен, по-ефективен, по-качествен и пр. преподавателски подход и най-вече за начина на уреждане на всички вътрешни отношения в училищната общност (аз съм последовател на идеите за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищните общности, не само мисля така, но и реално съм работил за промяната в тази посока, по посока на реалната декомунизация, а това значи именно демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност), а пък директорката на ПГЕЕ очевидно има коренно различни разбирания по отношение на моите, та значи ако всичко това е така, то как мислите, моето уволнение политически мотивирано ли е – или все пак не е такова?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo