Разказ за една вълнуваща случка в Париж ми дава малка надежда, че не всичко в живота е загубено дори и на моите години

Из: СРЕЩА НА ЛИОНСКАТА ГАРА, Dimo Raikov

Радостен съм.

Вчера един мъж на честта и неукротимия български дух, бивш дългогодишен учител по математика и директор на училище в България, ме разлюля.

Обади ми се, пожела да му донеса последните пет мои книги.

Оказа се, че той, който скоро ще навърши 79 години, дошъл на 64 години в Париж, досега "живеел" в един парижки парк в палатка, трудил се всеотдайно и мъжки, както може да се труди един почтен българин, който разчита единствено на ръцете си, работел каквото намери и преди месеци си е купил с посъбраните парички малко жилище в града на Светлината. Малко, малко, но парижко! Това било неговата мечта от дете - да стане законна част от Париж! Да работи яко и на тази възраст, но да получава достойно за труда си, за да си плаща за всичко, което потребява.

Първото, което направил, било да си вземе... етажерка, поставил моите книги, които имал и сега иска да прибави към тях и останалите ми произведения.

И ето - седим в просторното фоайе на Лионската гара - двама българи, две несретни души, набрали сетен кураж и порив към свобода, тръгнали на достойна възраст подир Мечтата си...

И аз, писателят емигрант, давам автографи на най-верния си и интересен читател герой на моите книги...

Аз пиша, той ме гледа... И говори, говори...

- Жилището ми е мъничко, г-н Райков, знаете колко са скъпи тези жилища в Париж, но библиотечката е първата ми мебел! И върху нея книгите на моя писател Димо Райков... Върна се уморен от работа, та малко ли са вече 80-те ми години, и разлиствам книгите Ви... Аз обичам да чета, г-н Райков, Вашите книги... Те ми даваха кураж в оная палатка, те хранеха мечтата ми...

И ми подава гордият българин банкноти. Отказвам.

И се изправя този човек. И казва твърдо.

- Райков, това е нечовешки труд! Ти си разкъсвал сърцето и кръвта. Никога писателят не трябва да подарява. Достатъчно е онова, което той дава с думите си...

Тук вече усещам, че ха, още миг и ще рухна върху пода. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Кратък мой коментар: Много вълнуваща случка! Пък и с примера си този човек ми дава кураж: аз съм все още само на... 59, значи не е съвсем късно да опитам и аз да се изнеса в някоя нормална страна? Това да живея в палатка е вариант, аз си мислех да тръгна из Европа с лека кола, в която да мога и да спя. Колата да ми е временно жилище. Диоген е живял в бъчва, нима в днешно време не може да се живее в кола? Или в палатка.

Важното обаче е да се махна от униженията, които ми се стовариха на главата особено в последните години. Уволняват ме самозабравили се бюрократи с мутренски манталитет, опраскват ме, правят нужното да ме уморят от глад и от унижения (ние, учителите, сме много чувствителни на тема достойнство и униженията ни убиват направо!).

Но това, което ме убива най-много е пълното безразличие на масовия нашенец, който само гледа сеир и... люпи семки! И малкия си пръст не ще да мръдне да направи нищо в подкрепа на човека, който е учил, който е помагал на хиляди деца да станат пълноценни личности! Срам и позор!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo