Както вече обявих (Виж публикацията със заглавие Вие лично ще дойдете ли утре да подкрепите българското правосъдие - в неговата титанична битка с тоталната развала на българския живот?) днес, 18 април, от 10.30 часа ще се проведе поредното заседание на състава на Окръжен съд, който разглежда съдебното дело за отмяна на моята заповед за уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, училището, в което съм работил 17 години. Заседанието ще се проведе в зала 7 на Окръжен съд (това е в по-новата част на съдебната палата в Пловдив). Имате възможността, ако имате желание и време, да посетите заседанието, може да ви бъде интересно. Пък и така ще ми вдъхнете известен кураж, не крия, че изключително много се вълнувам от това, което предстои да стане днес.
Защото днес ще се решава моята съдба: или съдът ще отмени заповедта за моето репресивно уволнение, или ще потвърди нейната "законност", което означава, че аз автоматично ще бъда лишен от преподавателски права, т.е. ще ми бъде фактически забранено да упражнявам правата си като преподавател по философия (получени при това от университет от чужда държава, от небългарски университет, моята диплома е от Санкт-Петербургския държавен университет!). Във втория случай съдът ще застане зад безпрецедентния случай на изцяло недопустим административен произвол, при който една самозабравила се директорка на училище си позволява еднолично да решава кой може и кой не може да бъде учител. Възможно ли е съдът да приеме, че тезата на въпросната директорка, а именно "Добър учител е този, който ми е лично предан - и никога не си позволява даже и да си помисли да ме критикува!" да бъде подкрепена от българския съд?
Ще кажете: може, как така да не може, у нас всичко може - зер неслучайно страната ни вече бива наричана "МУТРОЛАНДИЯ" или АБСУРДИСТАН?! Аз пък лично смятам, че това не може да се случи, продължавам да вярвам, че българското правосъдие не може да санкционира беззаконие, което здравият разум дори не може да си представи. Но ще видим де, вярата ми в ненакърнимото величие на правосъдието е едно, а животът, така да се каже, е съвсем друго.
Вчера една пловдивска учителка изпрати до директорката на пловдивската ПГЕЕ своя призив за извънсъдебно решаване на конфликта: виж Писмото на гражданката и учителката Мария Василева до директорката на пловдивската ПГЕЕ. Да, има такава възможност, независимо от това, че делото тече вече цяла година: при прилив на добра воля и на здрав разум страните винаги могат да заявят, че сами могат да си урегулират отношенията като седнат на масата на преговорите. Щото все пак не е работа на съда да решава кой може и кой не може да бъде учител по философия, това са въпроси, които отдавна са уредени и могат да се обсъждат само в рамките на образователната институция (която и е компетентна да ги решава). Да, ако има добра воля и също така разумно осъзнаване на ситуацията, казусът може да бъде решен по извънсъдебен начин. За което аз многократно в съдебната зала призовавах другата страна, ала тя, за жалост, не откликна.
Много се страхувам от прекалените вълнения (и унижения, защото днес в съдебната зала отново ще се обсъжда моя милост изобщо става или не става за учител!) да не стане така, че в един момент сърцето ми да не издържи; да оставим това, че преди по-малко от три седмици почина майка ми, цяло чудо е, че сърцето ми все още издържа на сполетелите ме беди. Моля се на Бог да ми даде сила да издържа днешното изпитание! Признавам си, все още не ми се мре...
Тази нощ сънувах следния сън, не зная дали има някакъв символичен смисъл, но ще ви го разкажа. Дали и "лош" или "добър" сънят ми ще кажете вие, стига да умеете да тълкувате сънищата. Някои хора умеят, ето интересно ми е дали ще се намери такъв сред читателите на скромния ми блог. Ще му бъда благодарен да ми каже тълкуванието си.
Значи сънувам, че съм в... учителската стая. Сякаш е начало на нова учебна година, някак си колегите са възбудени, суетят се около новата програма на часовете, записват си какви часове имат днес. А след малко трябва да влизаме в час. Аз също се опитвам да погледна в кой кабинет ми е часът, ала все не успявам да се добера - там, където е програмата, е гъмжило от учители. Понеже съм скромен човек, стоя и чакам множеството да намалее. Ала съм много напрегнат, ето, звънецът вече звъни, а аз не зная в кой кабинет да отида! Как ще допусна учениците да ме чакат, я да опитам да поглед и аз в програмата!?
Да, ама все не мога да зърна заветния лист! А множеството не намалява! Сериозно започвам да се безпокоя. Дали да не попитам някоя от заместник-директорките да ми каже къде е моят час? Или самата директорка да попитам, защо не?
Тръгвам да ги търся, ала тях ги няма. Кабинетите им са заключени? Леле, какво да правя, не си зная кабинета, в който ще се проведе часа ми?! Връщам са бегом в учителската стая, там като че ли тълпата пред програмата е станала още по-голяма! Аз вече решително закъснях за час!
Почвам да моля учителите да ми разрешат да зърна за миг програмата, пък после те да си я гледат колкото си искат. Да, ама никой не ме чува, аз такъв голям интерес към програмата не бях виждал до този момент!
Хрумва ми да тръгна по коридорите и където има класна стая, в която учениците са без учител, да влизам аз, това също е решение. Вървя по коридорите, но всички ученици са извън класните стаи, в това училище е настъпила сякаш пълна анархия! Явно и този вариант няма да проработи! А аз изпотен бързам ли бързам да си търся класа!
По едно време чувам името си, някой ме вика: "Господине, при нас сте, защо подминахте кабинета?!" Слава Богу, ученици ме викаха, търсеха ме, ето, че проблемът се реши! "При вас ли имам бе, момчета?", питам аз ученици, които не познавам, явно са съвсем нови. Да, господине, нали вие сте Грънчаров? Да, аз съм, вие знаете ли програмата?
"Не, господине, не знаем програмата, но понеже никой учител няма при нас, елате вие!" - ми отвръщат учениците. Искаме вие да сте с нас този час! Не може така бе, момчета, има програма, ще ме накажат! Не се притеснявайте, господине, ние ще ви защитим. Защо да стоим без учител, а вие пък да стоите без клас, елате при нас и толкова?! Толкова е лесно това! - ухилени ме гледат учениците и се чудят защо съм толкова отчаян...
Така си говорим, а аз съм крайно много притеснен и не зная какво да правя. Безсилен съм да реша проблема. Почвам да треперя от безсилното вълнение и... се събудих! Леле, олекна ми като разбрах, че това не ми се случва наистина. Щот часът комай кажи-речи почти мина, а аз още не съм си намерил кабинета! Какъв кошмарен сън, представяте ли си?
Това е. Глупав ми е сънят, нали? Ние, учителите, често сънуваме такива глупави сънища...
Бъдете здрави! Аз ставам да се приготвям и да тръгвам. Ще бъда днес на своята... Голгота! Пак ще ме разпъват, за кой ли път, до гуша ми дойде да ме разпъват, аман вече! Хубав ден ви желая! Изобщо не се притеснявайте за мен, аз ако издържа и днешното изпитание, ще ви се обадя после - за да ви кажа как всичко е минало. Ако ме няма, значи съм заминал в по-хубавия свят... и ми завиждайте, че съм се отървал от униженията завинаги!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
16 коментара:
ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!! НА ГОЛГОТА ОТИВАЛ ТОЙ, МОЛЯ ВИ СЕ????????!!!!!!!!!!!!!!!!! А ЗАЩО КАТО ТЕ ВЪРНА СЪДА НЕ ПРЕСТАНА С ИЗЦЕПКИТЕ СИ??????????????????????????!!!!!!!!!!!! ЗАЩО ПРОДЪЛЖИ ДА СИ ПРАВИШ КАКВОТО ТИ СКИМНЕ?????????????????????!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩО НЕ ПРЕКЛОНИ ГЛАВА????????????!!!!!!!!!!!! ЗАЩО ПРОДЪЛЖИ ДА ПИШЕШ В ГНУСНИЯ СИ БЛОГ ЗА СТАВАЩОТО В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ?????????!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩО ПРОДЪЛЖИ ДА УРОНВАШ ВИСОКИЯ ПРЕСТИЖ НА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ С ВСЕКИДНЕВНИТЕ СИ БЪЛВОЧИ В ТОЗИ БЛОГ?????????????!!!!!!!!!!!!! МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА ТЕ ТЪРПИ КАТО ЩЕ МИ СЕ ПРАВИШ НА "РЕВОЛЮЦИОНЕР"????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ВЕЛИКАТА БЪЛГАРСКА ПОГОВОРКА "ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ Я СЕЧЕ!" БИЛА МНОГО ПОЗОРНА, ТОВА НЕ Е ИСТИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАПРОТИВ, МНОГО Е ДОСТОЙНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА РУШИ, А ТРЯБВА ДА СЪЗДАВА!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ КАКВО СЪЗДАДЕ????????????????????!!!!!!!! НИЩО!!!!!!!!!!!!!!! МАНИАК НЕДЕН, ЩЕ МИ СЕ ПРАВИ ТОЙ НЕ ЖЕРТВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ИСТИНСКАТА ЖЕРТВА Е НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА, КОЯТО ТИ ПЛЮЕШ БЕЗ УМОРА ВСЕКИ ДЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИМА ТЯ ЩЕ ТЕ ТЪРПИ ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ??????????????????? А МОЖЕ БИ ИСКАШ И БАНИЦА ДА ТИ ОМЕСИ И ДА ТЕ ПОСРЕЩНЕ В УЧИЛИЩЕТО ОТНОВО?????????????????? ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ НИКОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! САМО ПРЕЗ ТРУПА МИ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НО СПРАВЕДЛИВИЯТ СЪД ДНЕС ЩЕ ТЕ ЛИШИ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПРАВА ЗАЩОТО ТИ НАИСТИНА НА СТАВАШ ЗА УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СПРАВЕДЛИВОСТТА НАЙ-СЕТНЕ ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ДНЕС!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Много хора днес ще бъдат с теб. Ангели също, все пак името ти е Ангел!
Още вярвам в справедливостта на българския съд!
Maria Vassileva
Господин Грънчаров, аз не вярвам в показателността на сънищата, но вярвам в интуицията, чувствителността, притесненията и нормалните човешки страхове. Сънят Ви отразява точно това. Най- ценно е усещането, че децата Ви искат, и че в крайна сметка се намерихте..., макар и с малко закъснение... Всичко ще бъде наред! Ще победите! Безумно е да се отнемат учителски права, ей така за нищо. Къде е погазването на закона, къде са Вашите престъпления, груби нарушения, безотговорност, посегателства... Не може нечий каприз, неодобрение, несъгласие... да отнема учителски права... изобщо. Ако и това се случи... всичко в тази изстрадала страна е изгубено... Пожелавам Ви успех от цялата си душа и съжалявам, че съм толкова далеч! Щях да бъда в залата за да видя как за пореден път, макар и трудно, мъчително, трепереща, със сетен дъх ИСТИНАТА побеждава...
Krasimira Ginkova
Благодаря! Дай Боже съдът да си изпълни днес високата мисия и отговорност да бъде строг пазител на законността! Само за това се моля...
Желая успех на директорката!
Успех. Надявам се справедливостта да възтържествува.
Томи Томев.
Да, желая успех на госпожа директорката! Та да се насади на още по-големи пачи яйца. Тази толкова ли не разбра, че се самозакопа като директорка? Ако бяхме нормална държава тя отдавна да беше изхвърчала от директорския кабинет, но понеже сме държава, управлявана от ДС, и тя още е на власт.
Интересно ме е какво ще направи директорката ако Грънчаров отново бъде върнат от съда??? Май ще и се наложи сама да си тръгне...
Мъжът на Анасосастасова е бивш партиен секретар на работещите в 6-ти отдел на ДС ченгета в цялата Пловдивска област. Майка му е сестра на Г. Атанасов, премиер по времето на Т. Живков. По време на прехода той успя да спести пари и е собственик на десетина апартамента. На това се дължи самочувствието на жена му. Той сега е началник на охраната на една голяма банка и получава огромна заплата без нищо да работи. Има връзки с Цв.Цв. със самия Б.Б. Възможно е те да са наредили да те уволни.
Грънчаров, като те върне на работа този път съдът внимавай много. Уж си умен човек, пък не разбираш, че като на пътя ти стои голям камък, заобиколи го, прескочи го, глупаво е да се опитваш да го риташ да се отмести. Счупи си краката да риташ "камъка" и не ти дойде на акъла, че това е тъпо. Та този път заобиколи камъка. Желая ти успех! И умната!
Грънчаров нали знаеш, че ти носиш пълната отговорност за коментарите в твоя блог? И може да бъдеш съден за клевета и набедяване ако не си изтрил такива клеветнически коментари? Ако не изтриеш горните коментари ще съдя теб!
След като досега няма злобни коментарчета, то г-н Грънчаров е победил и сега празнува. Поздравления!
Играта е ясна. Ако съдът върне Грънча, веднага следва ново уволнение. Поне аз така бих направила. И така до края.
На тия, които се интересуват какво е станало днес в съдебната зала, ще разкажа накратко.
Разпитана беше свидетелката г-жа Мина Ветренска, бивша учителка по философия и бивша педагогическа съветничка в ПГЕЕ. След това съдът обяви, че в срок до началото на май ще обяви решението си. Даден меше срок от 5 дни на страните да изготвят защитните си тези в писмен вид. Делото се гледа по ускорена процедура, затова така се процедира. Тъй че все още нямаме окончателен резултат. Не по-малко от две седмици чакане на съдебното решение предстои. Това е положението.
Благодаря на всички, които поне духом ме подкрепиха. В съдебната зала не дойде никой - с изключение на две горещи фенки на директорката на ПГЕЕ, едната, разбира се, е бившата учителка и сега пенсионерка Лили Попова, а другата е втората й фенка, бившата учителка по икономика, настояща пенсионерка Снежана Тодорова.
Подробности по случилото се в съдебната зала (в есеистична форма) може да напиша утре - стига да имам време и настроение за това. Понеже имам друго за писане: да подготвя вариант на защитната ми теза, който да предам на моя адвокат. Писане при мен колкото щеш. Аз съм каторжник на писането - както наскоро ме определи една приятелка.
Кураж и успех ти желая!
Cvetanka Nikolova
Ха, изненада AIG, видях жарена шунка в Кауфланд... Ако бях при вас за 20 дена ще хвана поне още 500 изчанчени нови думи, които вие си знаете кво са, одеско наречие на натовски апаши, бих казал... Бълхàрскиo език се променя с бесни темпове, а ти AIG си изстинал и не усещаш... След 20 г. това, което е останало от бълхàрското население, ще говори някакъв джибъриш, айде бегом да лапате новата английска дума, нали сте модни маймуни... Пише BG-майката на един BG в чужбина - ама защо участваш в толкова митинги, не ходиш ли на работа?... На бедната женица трябва да се обясни, че митинг вече не е митинг, а оперативка... Или планьорка, по Тошо Тошев (тоя пезевенк дали е жив)... Но не... Бълхàрския език побърква смешните си хора, докато те се забравят напълно кои са и защо са... Колко характерно за слабомозъчните богомили, надарили английския с думата педерунгел = бълхàрин (bugger, през френски)... Вашата страна ще изчезне приятели, толкова сте глупави тарикати (турска дума), че скоро нема да имате това нещо, наречено държава... Не знам и Русия ще ви спасява ли тогава, че само ще се оцапа с вас... Но територията ви е хубава, познавам бангладешци, които харесват Стара Планина, също познавам 80 милиона турци, които ви харесват още повече по исторически подбуди... Господи, изчезни това гадно племе от Земята, че не знаем защо си създал теа мижитуркови шушумиги наистина... Те не знаят нито на кой свет са, нито защо са... Та ти викаш че има съд у вас ли, а чел ли си кво казва Мак Гахан за турския съд и това изчадие-мутант, създадено от турците което ще те съди сега?... Боже упази... Те не се усещат че са марка 1878 и ще съдят, моля ви се... Тая гавра я няма и в Русия, вервай ми...
Публикуване на коментар