Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

вторник, 22 май 2018 г.

Да те уволняват у нас било комплимент: но в Русия неудобните на властта направо ги убиват!




Най-после един “разкаран” журналист, продуцент на предавания в случая дори, да отгърне малко завесата на медийното задкулисие. Това прави дългогодишният главен продуцент на БНТ Робърт Ковачев, уволнен на 9 май. (Виж: Роберт Ковачев: Да те уволнят от БНТ вече е комплимент)

Проговарянето на г-н Ковачев е наистина рядък акт на противопоставяне сред многото случаи, когато уволняваните, маргинализираните или “просто” изпадналите в немилост пред началството журналисти са принудени да мълчат. Устите на журналистите като правило у нас са запушени от вкусните по начало клаузи в договорите за високо заплащане, което обаче може да им излезне през носа чрез наказателни бумерангови мерки, ако тръгнат да си търсят правата.

В този смисъл искам да отдам дължимото на проявата на Робърт Ковачев като изключение от тъжното правило. Съгласен съм и с констатацията му, че натискът върху журналистите в България се осъществява чрез “публични екзукуции”, макар да не си спомням БНТ да е проявявала под каквато и да е форма солидарност с моето публично екзекутиране преди повече от 12 години.

Спомням си обаче друго и с риск да налея вода в мелницата на екзекуторите на Р. Ковачев ще го споделя. Нали се борим за истината!

Моя милост беше поканен в едно от първите издания на предаването “Референдум”, създател и продуцент на което беше Робърт Ковачев. Т.е. трябва да е било преди около 7 години. Не бих си позволил да оценявам своето единствено участие в “Референдум” като успешно, ако това не бяха сторили тъкмо неговите стопани. Скоро след това те отново ме поканиха, което няма как да стане без да са преценили изявата ми като успешна или полезна по някакъв начин. Аз обаче отказах на Робърт Ковачев в дълъг, почти едночасов разговор по телефона в разгара на лятото на 2011 г. Не пожелах да присъствам заедно с персона, с която имам дълга предистория на лично омерзение от интриги и доноси по мой адрес в публичното пространство и в задкулисието. Мога да разговарям с всекиго, когато трябва, но не се чувствам длъжен да лицемернича в случай, когато мога да си го спестя без това да е “краят на света”.

Това обаче се оказа краят на моите участия в публицистиката на БНТ, сведени постепенно до нулата. Просто изчезнах от нейните радари. С малки изключения (за известно време в предаването “Денят започва с култура”), които потвърдиха правилото: “екзекутиран бях” или за отмъщение, че съм упражнил правото си на отказ и с това съм обидил някого, или бях награден с тази форма на отрицателно внимание “за цялостно творчество”. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Ми иди да живейш у Америка, бря!