Първото условие да си учител е да си преди всичко друго човек!

Тази сутрин решавам да напиша и изпратя следния документ до съответните инстанции:

До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДПРАЗНИЧНО ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин от Пловдив, философ, писател,

безработен учител по философия и гражданско образование

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите!

Многоуважаема госпожо Анастасова,

Заявявам, че желая и имам готовност да заема работното си място на титулярен учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ – съобразно РЕШЕНИЕ № 561 на Окръжен съд в Пловдив, което отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на заеманата преди това длъжност.

Убеден съм, че Вие, уважаема госпожо Директор, изхождайки от чисто хуманни причини, ще изпълните решението – едва ли ще ми причините унижението още 7-8 месеца (докато излезе, след Вашето обжалване, окончателно решение по казуса от Върховния Касационен съд!) да живея без абсолютно никакви средства за съществуване, в крайно тежки, непоносими условия (съпругата ми също на два пъти беше уволнена от тъй солидарния с Вас Директорски синдикат – и също е безработна вече цяла година!), и то в моето здравословно състояние; знаете, че имам тежко заболяване, не, това е нечовешко и Вие, бидейки деец от хуманитарната, от възпитателната, от образователната, от личностно-формиращата и духовната сфера не вярвам, че можете изобщо да си го позволите да ми го причините! Все пак в този наш живот, за да го преживеем що-годе достойно, не бива да робуваме на жалки страсти за отмъщение, за възмездие, за доказване на някакво мнимо превъзходство, основаващо се на това, че имаме власт, ерго, че можем да си правим каквото ни скимне с подвластните ни хора; не за това, многоуважаема госпожо Анастасова, Ви е дадена властта!

Аз помолих омбудсмана на Пловдив да разговаря с Вас с оглед на това да Ви помогне да осмислите и постигнете човешкия смисъл на създалата се толкова благодатна за Вас самата ситуация да излезете колкото се може по-достойно от положението, в което се оказахте; Вие чрез него отвърнахте на призива ми така, че аз с право си правя извода, че сте решила докрай да се опозорите – признавайки, че човешката страна за Вас лично няма никакво значение; е, позволявам си да вметна, че допускате поредната си голяма, направо невъзвратима и дори съдбовна грешка.

Тук само ще си позволя Ви подхвърля ето какво съображение, то може, да се надяваме, да Ви повлияе поне малко по посока вразумяване: добре де, ще ме държите още 7-8 в крайно унизителни за човешко същество условия, но какво ще правите ако, примерно, и ВКС потвърди решението на ОС? Второ, още по-важно, нека и на него да се спра: ами ако в тези 7-8 тежки за мен месеци се случи с мен нещо невъзвратимо – как тогава ще живеете, как след това ще продължите да упражнявате властта си?! Нима, г-жо Анастасова, ще можете да понесете и моята причинена от Ваши собствени действия и бездействия смърт? Дотам ли сме стигнали вече, госпожо директорке, възпитателке, учителке на младежта?! Схващате ли поне малко за какво говори такова едно допускане?! (В скоби казано, колегата, който ме заместваше по време на първото ми уволнение, почина внезапно две седмици след като Вие ме уволнихте за втори път и отново него извикахте да ме замества; Вие нима не успяхте да разчете и този знак, който Провидението Ви изпрати – за да Ви подскаже с каква опасна игра сте се захванала да се забавлявате, да се разсейвате от управленската си скука?! Почти веднага след това почина и бившият директор инж. Венелин Паунов, Вие нима и този знак на Провидението не успяхте да разчетете?! Какво още трябва да се случи че да осъзнаете какво си позволявате да правите?!)

Психолозите твърдят, че едно уволнение (особено на човек на моите години, но дори и да не е на толкова много години!) било равносилно по равнището на преживявания стрес на смъртта на най-близък човек от семейството. По времето, в което Вие на два пъти си позволихте в последните три години да ме уволнявате, починаха моят брат (пет години по-млад от мен!) и моята майка, Бог да ги прости и двамата! И какво излиза ако сумираме смъртите, които аз трябваше да преживея през последните три години, в които Вие се забавлявахте да ме тероризирате и да ме гоните от училището?! Четири смърти – ако не броим смъртта на инж. Паунов, който го възприемах като свой приятел и дори баща, толкова човечно се отнасяше той с мен и когато беше директор, и след това, докато Вие се гаврехте както се сетите с мен. Смятате ли, че аз имам безпределна физическа, душевна и духовна сила за да издържа на още гаври?! Питам Ви най-отговорно: ако болното ми сърце не издържи, какво ще правите, моля Ви се, след това?!

Никой от нас няма да живее вечно, госпожо Директор. И на власт няма да стоите вечно. Вие, прочее, изкарахте два мандата, нима не се насладихте вече на наркозата на властта? Не е ли време да се освободите, да излезете от нея? (От наркозата имам предвид да излезете, не от властта, зная добре, че от властта няма как да искате да излезете: който в наши условия получи власт, се смята венчан за нея посмъртно.) Но мисълта ми е, че има по-важни неща, които ако не ги съзнаваме, всичко отива по дяволите. Човеци сме най-сетне, госпожо Директор: не е ли време да покажете, че човечността не Ви е съвсем чужда?

Щото ако един учител или възпитател (да не говорим на началство някакво) на младежта допусне да се обезчовечи, то тогава такъв нима има правото да се смята все още за учител и за възпитател?!

Това мое заявление е сетен мой опит да Ви предразположа поне малко да се позамислите. Безброй доклади, жалби, отворени писма, възвания, есета, очерци, книги, какво ли не още написах все с тази цел, да Ви помогна да осъзнаете какво всъщност си позволявате да правите, не и не, Вие продължавате да упорствате. Ето, сега дойде последният Ви шанс да се спрете. Самият Бог Ви дава тази толкова щедра възможност да се възпрете и да предотвратите нещо, за което ще съжалявате докато сте жива, а може би дори и след това (щото има хора като мен, които убедено смятат, че този живот, тук и сега, не е единственият, за да можем да си позволим да го живеем както ни скимне; по тоя пункт можете да вземете компетентна консултация от тъй благочестивата и набожна Ваша заместничка Камелия Стоянова!). Мисля, че е време да се откажете от пословичния си инат. И да заложите на простите истини на живота ни: хора сме, можем да преговаряме, можем за всичко да се разберем, важното е желанието да е налице.

Аз специално винаги съм имал това желание за постигане на разбирателство – и за избягване на конфликтите. Чудеса комай направих в тази посока, ала не, Вие показахте завидна твърдост в пословичната си също така недиалогичност. И в самозабравянето си също. Така, позволете ми, не постигате нищо, а само продължавате да се излагате. Глупаво е да продължавате така. Дойде време, госпожо Директор, да направите промяна в душата си, най-важната промяна, без която са невъзможни никакви други. Вие не си ли мислете понякога, че сте допуснала да станете пречка пред промените в нашата училищна общност? Ето и по този пункт Ви съветвам да се позамислите – ако досега не сте го правила никога…

Още много мога да пиша, темата е благодатна, но спирам. Останалото можете да го постигнете сама, изхождайки от вече казаното. Знаете, аз съм „много лош учител”, по тази причина никога не разказвам на учениците си „правилните мисли”, взети назаем от уроците от учебниците, оставям ги да мислят сами. Ето, и с Вас постъпвам така. Вие се оказахте обаче една от най-слабите ми ученички до момента. На всички нас, госпожо Директор, нищо че сме учители, също ни се налага да бъдем и ученици, било един на друг, било дори на самите себе си ако щете. Който учител е станал неспособен нищо ново да учи, той вече не заслужава да бъде учител. Вие мен, примерно, ме научихте, без да си давате сметка за това, на много неща. Предимно обаче в негативен план: научихте ме, примерно, как не бива да се директорства. Ако един ден стана директор (нямам обаче такава амбиция!) благодарение на Вашите уроци ще стана може би прекрасен директор, почти като г-н Паунов: щото и той много уроци ми е изнесъл в тази посока, също без да си дава сметка за това. Той наистина беше прекрасен учител и великолепен училищен мениджър. (Тия дни излиза хартиено издание на книгата ми за него, ако искате може да Ви я дам, но трябва да си я платите, нямам възможност да Ви я подаря – заради тежкото финансово положение, в което се намирам благодарение на Вас.) Който не е човек, не може да бъде учител: първото условие да си учител е да си преди всичко друго човек!

Чакам с нетърпение Вашето решение! Ползвайки се от случая си позволявам да добавя към това мое предпразнично обръщение към Вас и своите поздравления както към колегите-учители, така и към учениците по случай празника на духовността, просветата и културата 24 май! Пожелавам ви този път да се държите като човеци, за които духовността (и свързаното с нея, примерно морал и пр.) не са празна дума без никакво покритие в живота!

(Моля не давайте погрешни и незаконни заповеди на секретарката си да не завежда във входящата книга моите писма, жалби и доклади и да не ми дава входящия номер; секретарките на министъра и на началника на РУО изпълняват закона и ми пращат исканата обратна информация, но Вие си позволявате да демонстрирате, че стоите над правилата и над закона: много сте се заблудила и по този пункт!)

Пловдив, 22 май 2018 г. 

С най-добро чувство: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ: Писмо до мен от омбудсмана на Пловдив, касаещо резултата от предприетата от него посредническа мисия в отношенията ми с директорката на пловдивската ПГЕЕ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo