Явор Ганчев каза: Едно обръщение към учителите, които обичат да сочат с пръст колко са неграмотни и прости родителите.
Мили и уважаеми учители: продължаващият социализъм в образованието ви е размътил ума, та не се съобразявате с един основен факт: родителите и учениците са ваши клиенти.
Друг факт - няма нищо обидно, недостойно или унизително в това да предоставяте услуга на клиенти. Ако имаше, значи като пазарувате в магазина, обиждате търговците. Виждате ли колко е нелепо?
Като не си давате сметка за това, изпадате в положение, все едно ако сте лекари, да се оплаквате, че пациентите ви са болни, вместо да ви идват здрави. Ако сте попове, да се оплаквате, че трябва да проповядвате Евангелието, вместо неграмотното ви паство да си го чете само. Пълен потрес е това отношение; отблъскващо е. Вашата работа не е да отблъсквате, а да привличате.
Това отношение също така допринася и грамотните и внимателни родители да не искат да имат нищо общо със системата ви, уважаеми учители. Дори и да обучавате качествено, презрението към клиента е отблъскващо и обезценява качеството на обучението. Това увеличава относителния дял на неграмотните и простите, защото хората с култура и ресурси намират образованието си на друго място - където не ги обиждат за недостатъците им. Така се лишавате от естествения си съюзник в работата тъкмо с неграмотните.
Не казвам, че сте виновни. Жертви сте на тая система. Но никой не може да ви оправи, сами трябва да си оправите отношението. Неграмотната майка, която се интересува за помощите си, има най-голяма нужда от образование. Тя има по-голяма нужда от мен, от родителите, които могат да говорят и пишат правилно и не разчитат на социални помощи.
Но нито тя, нито аз имаме нужда от това някой да ни сочи сламката в окото.
Кратък мой коментар: Обвинявайки за това или за онова родителите (пък и учениците си), днешният типов или образцов (за системата) учител се мъчи да бяга от собствената си отговорност за печалното състояние в системата, на която служи, т.е. се мъчи да успокои съвестта си - щото неговата съвест няма как да не му казва всеки ден, че той изневерява на длъжността си на учител, приемайки позорната роля на служител на една построена на напълно погрешни основания система. Защото тази абсурдна система на (не)образование, не допускаща свободата на никой (нито на учители, нито на родители, нито на ученици!), задължава всички, в името на своето мнимо оправдание, да си прехвърлят взаимно отговорността ("топката"), при нея (понеже свободата и прокудена и игнорирана тотално) никой не носи отговорност, всички, следователно, са безотговорни. Това е система на безотговорността - и затова всички нямат друга грижа освен тази кому другиму да прехвърлят отговорността си; в нея по тази причина никой не носи отговорност за нищо, но за сметка на това пък всички за всичко са виновни, ерго, никой за нищо не е виновен! Изходът кой е: който по морални причини не иска да участва в тази позоряща го, накърняваща достойнството му аморална игра се преобразява в свободен човек, който не се отказва от свободата си по никой начин, той става "черна овца" (или "бяла врана") за системата, тогава всички до един скачат срещу него, щото той с примера си дава алтернатива, пагубна за системата на безотговорността, която е тъй изгодна за всички! И такъв, разбира се, го изритват от системата, за да се възстанови нейната гибелна идилия. А народът, който в мнозинството си хал-хабер си няма що е това свобода, гледа като говедо - и изобщо не му пука, че системата на (не)образованието всеки ден нанася непоправими душевни рани и поражения на собствените ни деца и внуци...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар