Из: Нашите нови ревнители, КАЛИН ЯНАКИЕВ
В този текст ще изговоря неща, които се трупат в мен от месеци.
Ще говоря за онова обезпокоително за мен като християнин (и взимащо все по-впечатляващи размери) особено „ревнителство” в определени среди на (или около) моята Църква.
Ще говоря за тип хора, които неусетно започнаха да превръщат православността в някаква реактивна, обзета от фобии и изобличителска злъч [псевдо-]духовност.
Които ентусиазирано окупираха църковния амвон (в най-широкия смисъл на тази дума) и го превърнаха в кула на обсадена крепост, от която – вместо небето, захванаха да обглеждат заобикалящия ни „свят” и да го засипват с филипики и апокалиптични предсказания.
Които започнаха с това, че в продължение на месеци обсъждаха (и разпалено осъждаха) в статии и дори в книги един все-православен събор, поддал се в лицето на цели десет православни църкви на „дяволската съблазън” да отнесе (с уговорки) понятието „църква” и към определени не-православни общности.
Които сетне вместо за спасението в Христа (в Когото „няма вече ни елин, ни иудеин, ни роб, ни свободник”, Гал. 3:28) се загрижиха за спасението на… „генофонда” на България и на Европа, заплашен от задушаване от не-християнските пълчища на „бежанците”.
Които постепенно си самовмениха като първостепенен „православен” дълг (и възведоха в същински критерий за „православност”) отграничаването от „либералния Запад”, който – сам станал вече тотално не-християнски и даже антихристиянски – се занимавал в наши дни с едно-единствено нещо: как да направи нехристиянски и антихристиянски и нашия все още не напълно покварен свят.
Които достигнаха най-накрай до истинско „кресчендо” по повод една конвенция, в която откриха термин, издаващ – ни повече, ни по-малко – намерението на същия този „либерален Запад” да разчовечи човека, и наложиха фобията от въпросния документ като всеизпълващо християнско чувство, с което от тук нататък би трябвало да заживеем всекидневно и всекичасно.
Които постепенно превърнаха своята намусена, забрадена, подозрителна и уплашена „духовност” в алтернативната „политкоректност” на източния православен човек. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар