Един интернет-приятел ми изпрати тази книжка. Прочетох я и разбрах някои важни истини; по тази причина я дадох да я прочетат двама младежи, първо на моя син, след това на сина на моя първи братовчед. Иска да кажа няколко извода, които си правя след прочитането на тази книга:
Първо, успехът ни ще бъде толкова по-вероятен колкото по-скоро съумеем да се освободим от някои разпространени заблуди или илюзии. Примерно от тази, че все някой друг ни е виновен за нещата, които ни се случват, че някой, моля ви се, ни бил длъжен, че някой трябвало да ни носи на ръце и пр.
Второ, американците са успяла нация защото в огромната си част са прагматици, те са най-прагматичната страна и нация в света. И затова най-вероятно са най-успялата, най-проспериращата. Прагматизъм иде от гръцката "прагма", означаваща "дело, действие". Мисленето обслужва действията. У нас масово не се разбира що е то прагматизъм. Трябва да работим за успеха си. Критерий за истинност на тази или онази идея е нейната практическа ефективност и полезност. Има дълбок смисъл в тази положения. Но често те се отхвърлят съвсем неоснователно.
Трето, има някои духовни, чисто човешки детерминанти на живота и успеха, които не бива да се пренебрегват. Човекът е духовно същество. И свободно при това. Духът на човека се ражда на почвата на свободата. Без свобода няма дух, няма човечност, няма нищо. Сега съзнавате ли защо нация като нашата, примерно, е най-бедната? Ами защото у нас масово не се разбира що е свобода. По тази причина ние сме и една крайно материалистична нация. От което следва, че сме и една крайно глупаво държаща се нация. По тази причина и не успяваме. И затова постоянно допускаме непростимо тъпи грешки. За всичко обаче сме си виновни ние самите. Но дори и това няма как да осъзнаем понеже, казах, масово ни липсва съзнание за свобода. Несвободният не знае (няма как да знае) какво е отговорност, какво е вина, какво е грях, какво е дълг, какво е достойнство, неговите представи за тия неща са крайно изопачени.
Четвърто, за себе си като пишещ човек си направих извод, че основната ми грешка в областта на писането е била тази, че винаги съм писал подробно и задълбочено, т.е. винаги съм писал големи, в смисъл на некратки, немалки книги. Тази книжка е 131 странички, наполовина по големина от нормалните - и при това шрифтът й е доста голям. Решавам оттук-нататък да пиша предимно малки, кратки текстове и книги. Аз и преди по друг път бях стигнал до такова едно разбиране, сега то се потвърди.
Човеците (народът) обичат истината да им се дава наготово (подобно на "хапчета за душата" или за мисълта) и точно по тази причина като пиша не съм длъжен да извеждам и обяснявам всичко така, че да не оставям място читателят да направи совите мисловни стъпки и крачки. Главната ми грешка е била тази. Въпреки че още преди много години написах дори книга, в която нищо не обяснявах: тя съдържаше само въпроси! Да, само въпроси, без никакви отговори. Това беше учебно помагало по философия, наречено "Лаборатория по философия". Е, този подход явно не ми е чужд, но сега трябва да се върна към него.
По тази причина сядам да довърша куп мои недовършени книги, които си чакаха реда щото все не намирах достатъчно време да "обходя всички теми и проблеми", сега разбирам, че това не е и нужно, първо по причина на това, че няма как да стане, второ, щото дебелите книги са голямо зло (думи на Ницше, чиито книги, както е известно, се състоят от кратки мисли, от афоризми), трето, защото книгите трябва да се пишат така в съвсем съвременното разбиране, че да оставят огромно място за собствените мисли на читателя, авторът не бива да го заменя в тази посока, щото това в крайна сметка е и много вредно. А е вредно защото развива консуматорското отношение към мисленето.
Ами толкова засега. Ако все пак искате да направите нещо смислено за успеха си, прочетете и тази книга. Ако сте се разучили да четете хартиени книги - опитайте все пак. Ще осъзнаете, че да се чете такива книги е нещо хем удобно, хем приятно. При това тия книги, когато са малки, са съвсем... леки. А това е огромно предимство в нашия забързан век. Аз примерно прочетох тази книжка по време на две-три мои разходки, прочетох я, седнал на пейка в парка. Прочетох я по този начин с удоволствие. Я опитайте да четете в парка на таблет или лаптоп: ще разберете, че е крайно неприятно. А книга да се чете така е приятно.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар