Манол Глишев: Публичната страна на проблема с Ивайло Московски изобщо не е във факта, че той по непредпазливост е убил сина си. Тя е в това, че и преди, и след - подчертавам: и след! - това нещастие Московски продължава да постоянства с участието си в схема, която коства множество други животи. Отделно, той демонстрира пълно безразличие към живота и евентуалната (всъщност предстояща) смърт на Босия. Това превръща Московски в абсолютно чудовище.
Вече трети, също отделен въпрос е, че разследването за отговорността на Московски по случая със смъртта на сина му... заглъхна. Изчезна. Няма го.
От това следват няколко неща. Първо, съвсем не става дума за скърбящ баща. Ако ставаше дума просто за това, естествено, нямаше да се налагат никакви публични коментари. Става обаче дума за корумпиран висш чиновник, демонстриращ пълно безразличие към човешкия живот и радващ се на медиен комфорт. Второ, тук вече въздържаността става безсмислена. Щаденето на такъв човек под предлога за "скърбящия баща" и добрия вкус е чиста наивност, даже колаборационизъм, съучастие. В политическия език се използва един грозен, но верен израз - полезен идиотизъм. Споделям схващането, че с крайно упорити престъпници държанието може и даже трябва да бъде брутално и несдържано. За съжаление съм (или сме, ако говоря за по-голям кръг хора) в асиметрична ситуация и това "брутално" поведение се изчерпва с възможното за постигане чрез груби послания. Това не е достатъчно, но го намирам най-малкото за напълно оправдано. (Прочети ЦЕЛИЯ КОМЕНТАР на Манол Глишев)
Кратък мой коментар: Изцяло споделям. Злодеят не заслужава никаква пощада - особено ако е неспособен на покаяние. Да се отнасяш с добро към злодей не само е тъпо, то означава, че сам насърчаваш злодеите да злодействат - като им осигуряваш нужния за това комфорт (включително и душевен). На злодея е добре в лицето да му казваш, че е злодей ако трябва всеки ден, с което му помагаш, с което му правиш добро: осъзнае ли, че е злодей, началото на неговия поврат към добро е започнал. Тъй че - никаква пощада към злодеите (убийци, крадци, лъжци, политически тарикати и прочие...)
Но там е работата, че голяма част от българите имат недопустима толерантност спрямо злодеянията и злодеите. Техните представи за злодейство очевидно са повредени - щом не реагират подобаващо, именно с възмущение. Голяма работа, че Борисов в мутренските си години бил бандит, ний му прощаваме, той сега веч е добър! - това познато ли ви е? Такова отношение, простете, е не само израз на идиотизъм, такава примиреност спрямо злодействата и злодеите е симптом за силно увредено душевно и морално здраве на самата общност. Морално чудовище, злодей ли е министър Московски? - ето че се оказва, че огромната част от българите не са способни да асимилират самия този въпрос, камо ли да му дадат задоволителен отговор. Поради което тъпеят - сякаш не са човеци, а говеда.
Казвам това, щото такова едно нравствено състояние на обществото не вещае нищо добро. Утре злодеите, насърчени именно от безразличието на "гражданите", ще се разпищолят така, че ще почват да ни избиват - и народът пак ще прощава на злодеите. Тия неща вече сме ги преживявали в историята си - затова е недопустимо да позволим да се повторят още веднъж. Така че съвсем не е безобидно това гибелно безразличие на общността към злото, злодеите и техните престъпления.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар