Lachezar Tomov: Миналата година написах над 100 стр. изключително иновативни учебни материали, сега ще създам специален учебник от нулата, но не участвувам в никакви проекти, нито европейски, нито национални, за целта. Дотолкова не мога да трая безсмислената формална система на отчитане, която се фокусира върху измерване на неизмерими величини, вместо да се осланя на хора и техните качества.
Ангел Грънчаров: И аз така като Лъчезар Томов, само дето много по-рано от него съм се захванал да правя същото. За последните 20 години написах и издадох (със собствени средства) 7 иновативни учебника и учебни помагала по всички философски учебни предмети, изучавани в гимназиите, без да съм участвал в каквито и да било организирани и финансирани от държавата конкурси или проекти, без да съм получил и 1 стотинка помощ от държавните чиновници (напротив, вместо да ми помогнат, те са ми пречили, забраняваха да се използват тия учебници, мен ме уволняваха заради това, че съм ги разработил и че ги използвам и пр.) Най-куриозното е, че със 20 години закъснение и държавните чиновници едва сега се сетиха, че са наложителни промените в същата тази област (философията и гражданското образование) - и едва сега почнаха съвсем тромаво и с огромно нежелание да вървят по прокараната от мен пътека! (Разбира се, не са ми поднесли никакво извинение за глупостите, които си позволиха по отношение на мен!) А загубите за младите хора, които години наред бяха държани оковани във веригите на едно анахронично "образование", са неизчислими...
Между другото, като стана дума за това, да добавя, за да се види докъде води абсолютният държавен властови монопол в "образованието" (и липсата и на следа от демокрация в тази толкова важна духовна област, която по презумпция следва да се основава на свободата!): докато държавата и властващите министерски бюрократи бяха заети с това да ме репресират (уволняват, наказват, гонят, тормозят...), аз написах и издадох няколко книги, в които изложих възгледите си за начините, по които следва да се направи истинската, коренна, същностна промяна в образователната сфера; едва сега бюрократите с половин уста признават, че в образователната сфера трябва да бъдат правени промени, и то именно в посоката, за която аз не само апелирам от години, но и които "на своя глава" провеждах и практически, на дело, в своето общуване с учениците - и за което същите тези самозабравили се бюрократи именно ме наказваха, репресираха, уволняваха и пр. Сфащате ли сега какви необозрими (неизразими) са абсурдите на социалистическата по характера си държавна система на командно-административното (тираничното, поставящо в робско положение и учителите, и учениците, и родителите) НЕ-образование и НЕ-възпитание?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар