Вие някога Левски и Ботев убихте, та че сте убили някакъв учител ли ще се трогнете?!

Много трудно е да се вземат правилни, разумни решения в тежката, в крайно унизителната, в безперспективната ситуация, в която се намирам. Аз вече съм победен. Победиха ме не жестоките удари на арогантната властваща бюрокрация в т.н. "образователна" система, а тъпото безразличие на хората, на сеирджийски настроената безучастна общност.

Не ме победи никой друг, а ме смаза точно това кошмарно и убийствено безразличие. По тази причина съм пред избор. Ако искам да оцелея физически, трябва да капитулирам. Ако продължа да се боря, ще загина съвсем скоро.

Защото силите ми се изчерпаха. Моята сила беше поразена обаче не от друго, а от пълното безразличие на хората към борбата, която водя от години - и я водя тъкмо за тяхното добро, за доброто на техните деца и внуци. Да, за доброто на вашите деца и внуци водя тия борби, драги сеирджии!

Но подкрепа никаква не срещам отникъде. Погнусен съм от това тъпо безразличие на робите!

Затова изглежда ми се налага да мисля за оттегляне - и за оцеляване и спасяване.

Налага ми се, за жалост, да спра борбата. Борих се за истинска, т.е. за непосредствена и практическа, т.е. реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности (и по-специално в общността на училището, в което работя от години като учител по философия и гражданско образование, т.н. ПГЕЕ, известно като "ТЕТ-ЛЕНИН" в Пловдив), но не бях подкрепен комай от никой, не само от учителите, не дори и от учениците (най-голяма подкрепа все пак, длъжен съм да кажа, получих от тях, пък макар и крайно пасивна!), не само от родителите, но и от обществеността в града, да не говорим пък на страната (е, неколцина човека ме подкрепиха, но подкрепилите ме се броят на пръстите на двете ръце!).

Повтарям: мен ме победи тотално, смаза ме безразличието (тъпия инат) на масовия българин!

Скоро аз най-вероятно съвсем ще замлъкна и ще се оттегля от всякаква дейност и активност. Най-после ще си отдъхнете от мен. (Нека да ликуват властващите бюрократи - тази тяхна пирова победа им я поднесохте, потретвам, тъкмо вие, "гражданите", преизпълнени с вашето убийствено безразличие даже към собствената си участ - и участта на децата и на внуците си!) 

Ще изчезна завинаги. Ще се оттегля ако трябва в манастир, ако трябва ще ида да живея в гората като отшелник, ако трябва ще тръгна бос по света - за да умра в някоя канавка на някоя друга, по-човечна страна. Къде ще изчезна тепърва ще решавам. Но ще ви се махна от очите завинаги. Няма да ме има. Един вид жив ще се погреба. Просто вече няма да ме има.

Знам, че няма да ви пука. На вас вече от нищо не ви пука.

Вие някога Левски и Ботев убихте, та затова че сте убили някакъв учител ли ще се трогнете?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo