Приятно четене, приятни размисли!
Някои мои първоначални въпроси и реакции във връзка с горната книга:
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста." Христос (Матей 4:4)
(В Цариградския превод на Библията е ето как: "Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста".) Защо се отказахте от словото - и предпочетохте само хляба?! Заради хляба ли се отказахте от словото?! Съзнавате ли какво означава човек заради хляба да се откаже от словото?! (Говоря за словото изобщо, не само за Словото, не само за Божието Слово: ние сме божествени и Божии доколкото сме отдадени на Словото - и на словото, на нашето чисто човешко слово...)
"За човека в потъващия кораб е препоръчително безразличието на свинята" - и затова ли, умници, сте така безразлични?
"... Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот..." (У.Шекспир)
С други думи Шекспир е казал, че ний, човеците, сме духовни същества - според понятието си. (Използвал е думата "сън" щото простолюдието съвсем не разбира думата дух, като чуе думата "дух" немислещият си представя някакви призраци!) Човекът като човек не е нищо друго освен дух. А вие лично, позволете да ви запитам, човек ли сте?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар