Вие лично обичате ли природата и земята - или с "глупости" не обичате да ви занимават?

С колегата-блогър Ники Димов и съпругата ми си направихме нещо като малка екскурзия до селото на бащата на Ники - Градина. Ники си имаше работа, нас ни покани само да се разходим, да се възползваме от безплатния (за нас) транспорт, не пожела аз да му помогна в работата, остави ни да се наслаждаваме на селската, на природната идилия; е, насладихме се. Да, обаче като пристигнахме в селото на него му хрумна да ни покаже една тяхна нива, която била наблизо до река Марица, същата Марица, която тече е покрай моето родно място - Долна баня. Откара ни донякъде, нататък продължихме пеша, доста се поразходихме.

По пътя към нивата си философствахме за какво ли не, нашите разговори са доста приятни, той е добър събеседник. Той има планове за това как да използва тази и други техни ниви в близкото бъдеще. (Знаете, в същото време ние двамата обработваме едно ранчо в... градски условия, а земята ни на село стои неизползвана, необработвана!)

А аз после се замислих за следното: изключение ли е Ники, млад човек, който се вълнува от такива неща, именно как да използва бащината и дядовата земя? И който при това точно знае къде се намира тази земя или тези ниви, докато примерно моят син не само че не знае къде се намират нашите ниви, но и дори и на мен не ми е хрумнало някога да го заведа и да му покажа нашите ниви, та да ги знае, щото един ден аз няма да съм жив, а те ще останат негови.

Нещо в нишката, свързваща поколенията, се скъса: да не стане така, че нашите деца и внуци вече няма да знаят къде се намират нивите на своите бащи и дядовци?! А какво стана с привързаността на българина към земята? - ето и този проблем си заслужава да бъде обсъден.

Върнах се с доста впечатления и мисли покрай тази разходка из землището на село Градина, Пловдивско. Някои от които са тъжни, меланхолични, други - оптимистични, ама донякъде, не прекалено.

Когато снощи казах на сина си, че възнамерявам да го заведа в землището на родната ми Долна баня и да му покажа нашите ниви, той едва вдигна очи от компютъра, изгледа ме с безкрайно удивление и ми каза:

- Какво ти става сега пък? Как е възможно да ме занимаваш с такива глупости?

Да, така стоят нещата. А Николай Димов, агроном от Пловдив, който има идеи за това да учи вашите деца и внуци на земеделие, на градинарство, на цветарство, който си мечтае да стане учител, да води такива курсове, е нещо като бяла лястовица (или черна овца?), така ли?! Има ли други такива като него млади българи, които обичат земята и природата - или той е рядко изключение? Срещали ли сте такива като него, които се вълнуват от подобни неща? И които при това не само са готови във всеки момент да запретнат ръкави и да работят, но и често го правят, често работят, копаят, орат, косят, поливат, Николай тия неща ги прави комай всеки ден (на ранчото ни, примерно, е почти всеки ден с лопата в ръка!)! Да, има и такива като него, но са прекалено малко, така ли?

Кажете де, защо се умълчахте толкова? Да не се замислихте нещо? А вие лично обичате ли природата и земята - или и вие с "глупости" не обичате да ви занимават?

Хубав ден ви желая! И приятни размисли! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo