... С времето се научих да ценя хората не за това, което не са, а за това което са.
Не виждам много като него, с които животът да ме е срещнал и с които да се гордея че съм работил с и за тях.
Няма значение че няма да го оценят, че няма да му дадат "Стара Планина", че няма да го поканят за му вземат мнението. Няма никакво значение.
Сложете го до Борисов, Доган, Първанов, Пеевски, Станишев, Виденов, Нинова и т.н. и ще намерите главната отличителна черта - той беше държавник, мислеше стратегически. Стърчи, дори с грешките си и несъвършенствата си. И днес ако ги викнете на изпит пред народа по знания, начетеност, по управленска култура ще ги остави далеч зад себе си. Защоте чете повече, защото осмисля повече, защото слуша повече и знае повече.
Какво направиха ТЕ, гореизброените, от Доган до Борисов, с безграничната си власт вече 30 години и какво направи той само за четири? Защото на тях не им пука за държавата, а за кръговете, за парите, за личното и групово благоденствие. Убеден съм, че ако Костов беше останал на власт, разбира се със сегашната мъдрост и смирение, България щеше да излети в друга орбита, а не да крета на опашката и тези пред нея да увеличават дистанцията. ...
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Честит юбилей на единствения държавник в най-новата история на България! Мненията за него са полярни - няма равнодушни в оценката на това, което той направи по време на своето управление - от 1997 до 2001 г. Не желая по този повод да бъда съдник. Единственото, което бих споделил е безспорния факт, че Иван Костов изгради съвременната българска държава. Между 1989 и 1997 г. българската държава бе на практика редуцирана до съвкупност от слаби и безпомощни институции, чрез които посткомунистическата олигархия утвърждаваше своя контрол над стопанството и обществото. За няколко години правителството на Иван Костов направи системни реформи на 17-18 основни сектора на държавно управление. Това правителство на практика възстанови българската държавност. Ако донякъде имаме държава днес - дължим го преди всичко на Костов.
По време на неговото управление бяха извършени много несправедливости, ключови управленски решения и действия и до днес са подлагани на сериозна и често обоснована критика. Едно е сигурно - Костов пое държавата в условия на пълен икономически колапс, той бе принуден да осъществи ключови стопански и институционални реформи в пределно трудни условия, под тежък и неизбежен диктат на световните финансови институции. Правителството на Костов върна България на картата на Европа и света - по времето на неговите предшественици бяхме на ръба да се окажем част от постсъветското пространство. Управлението на Костов донесе на българите свободното пътуване в Шенген, поканата за членство в ЕС, непосредствената перспектива за членство в НАТО. Това са успехи, за които управлението на СДС-ОДС и лично Костов платиха висока цена.
Реформите, които под управлението на Костов бяха направени в държавата, стопанството и обществото бяха болезнени и трудно поносими. Но те бяха цената за възстановяване на българската държавност за първи път след 1944 г. Костов бе успешен български национален лидер. Той не бе част от съветската и от постсъветската колониална администрация в България. Той управляваше с принципи и защитаваше националния интерес - така, както го разбира. Не си позволи да бъде ветропоказател, да се нагажда или угодничи пред силните на деня - в каквато и да е посока. Често беше неприветлив, остър, не щадеше нито свои, нито чужди. Мястото му в най-новата българска история става все по-ясно и неоспоримо с течение на времето. Наследиха го дребнави хора, без чувство за мисия, без воля за отстояване на националния интерес, без смелост да преследват своя кауза плувайки срещу течението. Затова и днес няма да срещнете официална позиция по повод на неговата 70 годишнина, изразена от която и да било институция или публична личност, разполагаща/ разполагала с власт. Защото им е дискомфортно да се съизмерват с него. По-удобно им е да ползват резултатите от многодесетилетното очерняне на неговото управление, извършвано от тези, които организирано осуетиха възможността успешното изграждане на българската държава да продължи пълноценно и през новия век.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Наистина е обидно, че Костов не беше удостоен с орден по случай годишнината му.
Пожелавам му да бъде компенсиран със здраве и щастлив живот!
Обръщам се към посетителите на този блог.Всеки ден много хора влизат и четат този интересен блог.Знаем че авторът господин Грънчаров е уволнен и безработен и неизвестно как живее с безработната си съпруга, учителка която властта също държи принудително безработна.Затова ми се струва че сме длъжни в тази ситуация да му помогнем.Който с каквото може би могъл да му помогне.Ето страницата, където са неговите данни https://aig-humanus.blogspot.com/p/donations.html Той всеки ден влага много труд за да прави блога си.Нормално е да не се отблагодарим с нещо.
Публикуване на коментар