Какво представлява мутро-комунисто-ченгесарската власт, чиито Пророк е Ахмед Доган, а Падишах - Боко Борисов?

Из: Хаосът в главата на Пророка от Сараите е очевиден, а той изглежда въодушевява абдалите*

Вторият след Мохамед е Ахмед - „легенда”-та продължава – щом милионерът с наши пари се величае като емблема на прехода и вместо с възмущение го заливат с шербет

Д-р Панайот Ляков

Той е многолик войник на Партията /БКП/ и нейния ударен отряд Държавна сигурност /ДС/ – в казармата е „Ангел”, като студент във ВПИ – Шумен агент „Сергей”, а в Софийския университет, където е прехвърлен за заслуги, става „Сава” и така продължава в Института по философия на БАН. По-късно ДС му създава легенда на репресиран и след промените „монтира” Доган за председател на ДПС, като елиминира истинските лидери на движението. Следва изстрелване във властта и парадигмата и може да се изрази с една дума:

Кьорсофра

На нея „Сава” внедрява бизнесмодел, познат още в Османската империя като „аванта” - корпорацията ДПС със своите ортаци блажат яко от „тлъсти”-те обществени поръчки, от приватизацията, хармонизацията, мелиорацията … и въобще от всеки източник на държавни средства.

Парите у нас правят чудеса и превръщат медийните, социологическите и политически мекерета в „аргати” на Ахмед, обявен за втория пророк след Мохамед: най-умният, най-прозорливият и успелият политик, „инструментът на властта”, който раздава „порциите от бюджетната баница”.

Подмазването няма граници: той е стратег, гадател, повелител, господар на обръчите, изследовател на векторите, конструктор на парадигми, енергиен идеолог и накрая собственик на сараи с пристанище, на ТЕЦ, на хотели и … липсва му само летяща чиния, но има време.

Захапало здраво властта Движението за Прослава на Сава /ДПС/ се движи устремно по финансовия вектор. Когато не крадат, прославят „Сава” или хем крадат, хем го прославят. Нали той ги уреди! А пред всяка Коледа Пророкът се обръща към правоверните си последователи с програмно слово, нафрашкано с

„мъчни” алабализми

Тази година речта му бе посветена на Прехода. Уводът е поносимо изкуствен: „тази година е маркер”, „резултатите от местните избори са надстроечен капацитет”, но анализът на изминалите 30 години е потресаващ. Не поради моралните ни претенции към този „надут герой”, който се превърна от консултант лаик в милионер или от милионер в консултант, което все означава, че е лапнал най-голямата порция. А заради наукообразните му изрази и фалшивите тези, с които е изпъстрено обръщението:

„Няма нужда от ретроспективен анализ на генетичната политическа връзка на Прехода с появяването на ДПС в социалното пространство, защото субективното изместване на ролевата значимост в този процес ще бъде неизбежно.” А не бива, защото като дълбинен философ на всичко във всичко и на нищо във нищо Доган е открил, че ДПС е феномен на колективната пулсация при ускорен темпоритъм на глобалната политическа тектоника. Затова „се оказва, че … да пишеш История е равносилно, дори по-значимо, от това да правиш История”, но връх е отговорът му на собствения въпрос:

какво ни дадоха тези 30 години 

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo