Съдържанието на книгата "Животът на душата: психология"

Станалото в Дискусионния клуб онази вечер (виж: В Дискусионния клуб тази вечер: Какво е да си личност? породи интересна и показателна дискусия между българския германец (германският българин), нарекъл се СПАРТАК и моя скромна милост. В тази дискусия стигнахме до възлови моменти (що е личност и какво означава да си свободен), поради което, с оглед да облегча разбирането на тия наистина фундаментални въпроси ми се наложи да насоча партньора си към моята първа книга, в която отдавна съм разяснил тия неща; и за да не му е трудно да ги намери, реших да публикувам главата за личността тук, в блога си; да, но понеже тя би следвало да се чете в големия контекст на цялото, се видях принуден да публикувам тук поне и съдържанието на цялата книга; ето го първо него, а след това можете да четете и главата за личността (те, прочее, са две глави): 

Ангел Грънчаров

ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ

1997 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

ПРЕДГОВОР

 

I.РАЗДЕЛ: НАЧАЛАТА

 

1.Самопознанието

 

1.Всекидневието. 2.Познавам ли себе си? 3.Готовността за самопознание. 4.Човекът като тайнство. 5.Преодоляването на несамостоятелността. 6.Разбирането на самия себе си.

 

2.Психологията

 

1.Познанието за човека и живота. 2.Проблемът за душата. 3. Личното отношение към своята душа. – “Вглъбяването" в душевния живот. 4.философията на душата. – Идеалност на душата. 5.Науката за душата. 6.Психологическите методи. 7.Психичният феномен. 8.В. Вунд, основател на модерната психология. – Експериментите на Вунд. – Аперцепцията. – Обем на съзнанието. 9.Елементите на съзнанието. – Чувствата. – Психологията на съзнанието. 10.Пътят на психологическото изследване. 11.Проблемът за истинността. 12.Човешката субективност. – Микрокосмосът.

 

II РАЗДЕЛ: ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ШКОЛИ

 

3.Психоанализата

 

1.Зигмунд ФРОЙД. – Биографията на д-р 3. Фройд. – Произведения. 2.Метод на изследване. – Свободните асоциации. – Сънищата. – Фантазиите. – Натрапчиви мисли и идеи. – Несъзнаваните грешки. – Душевните „инстанции". – Психоаналитикът. 3.Метод на лечение. – Психичната организация на личността. – Безсъзнателното. – Аз-ът. – Свръх-Аз. Норма и патология на душевния живот. 4.Психологическата теория. – Сексуалният живот. – Либидото. 5.Принципът на удоволствието. 6.Принципът на реалността. – Сублимацията. – АЗ-ът като арбитър. 7.Сексуалните лишения и сексуалното излишество. – Разпадането па личността. – Удовлетворението от своя живот. 8.Отношението към теориите на Фройд през годините. – Психоанализата  през XX век.

 

4.Гещалтпсихологията. Бихевиористите

 

I.Гещалтпсихологията. – Берлинската школа. 1.Понятието за гещалт. – Цялостност на възприятието. 2.Експериментът на Вертхаймер. – Гещалтни ефекти. 3.Възприемането на музикалната мелодия. – “Разпознаване” и “узнаване”. – Цялостност на образа. – Изоморфизъм. 4.Тенденцията към яснота (прегнантност). – Структуриране на феноменалното поле. – Подобие на гещалта между психика и мозък. – Идентичност по гещалт. 5.Преодоляването на атомистките схващания в психологията.

I I. Бихевиоризъм. 1.Едната насока на американската психология. 2.Отказ от психиката в полза на поведението. – Наблюдаемост на поведението. – Програмата на бихевиористите. – Психология ли е бихевиоризмът? – “Преодоляването” на религиозното понятие за душа. 3.Схемата “стимул–реакция”. – Примери на Дж.Уотсън. 4.Ученето. – Незабелязването на принципната разлика между животинско и човешко поведение. – Кардиналната разлика между човешка душа и животинска психика. 5.Отношението към бихевиоризма. – Показателното за по-сетнешните “реформатори” на психологията.

 

5.“Разбиращата” психология. Прагматизмът

 

I.Разбиращата психология. – Основоположниците В. Дилтай и Е. Шпрангер. 1.Същността на “обясняващата” психология. – Трудностите пред нея. – Действителността на живота и душата. – Интуитивното прозрение. – Разбирането на душевния живот. – “Вживяването” на душата. 2.Вътрешният живот. – Непосредственото разбиране на смисъла. – Целостта, душевната връзка в човешките личности. – Пълнотата на душевния живот. – Живото и мъртвото в психологията. 3.Описващата, дескриптивната психология. – Интелект. 4.Живот на подбудите и чувствата. 5. Волевите действия. – Свободната жизненост на душевния живот. 6.Ценността. – Художественото разбиране като образец на психологическото. – Влиянието на разбиращата психология.

 

I I.Прагматизмът. – Прагматическият мироглед в САЩ. – Основоположниците Ч.Пиърс и У.Джеймс. 1.Съзнанието като поток от индивидуални психични състояния. – функционалната ценност на съзнанието за живота на човека. 2.Вродените инстинкти и емоции. – Навиците. – Мисленето като инструмент. – Равновесието, полезността за опита и живота. – Стремежът към успех. – Истината като полезност. 3.Приложимост на идеите. –Зависимост на очевидностите от ориентацията към практически дела. – Решаването на практически задачи. – Инструментализмът като психологическо приложение на прагматизма. – Понятието за опит. – Регулационните инструменти. 4.Животът като решаване на проблеми. 5.Прагматизмът – философията и психологията на американската мечта.

 

III РАЗДЕЛ: СПОСОБНОСТИТЕ НА ДУШАТА

 

6.Душевният живот

 

1.Търсенето на принципа. 2.Истинският свят на психоло­гическата наука. – Разпознаването на научността. 3.Какво е душата? – Какво аз съм? – Човечност на душата. 4.Атомистичният възглед за психиката. 5.Разбирането за душата като цялост. 6.Имам ли душа? – Непосредствената даденост на душевния живот. – “Вътрешността” на човека. – Смисълът на идеята за душа. 7.“Безмозъчна” или “бездушна” психология? – Душевно и телесно. – Сърце и душа. – “Волята за живот”. – С мозъка или с ума си мислим? – Животът на душата като предмет на психоло­гията. 8.Основанията за запазване на думата душа за научна употреба. – Езикът на психологията. 9.Душа и съзнание. 10.Способностите на душата. – Мислене, чувстване, воля, вяра, разум. – Човек и свят. – Човешките отношения към света. – Отношението на човека към самия себе си. – Коренните човешки отношения. 11.Позиции и ориентации на човека. – Нагласите. 12.Познавателното човешко отношение. – Ценностното отноше­ние на човека, 13.Практическото отношение. 14.Съзнание, чувстване, воля. – Знание, смисъл, желание. – Човечността като интегралност, цялостност. 15.Синтези на "чистите" човешки отношения. – Аз-ът, самосъзнанието. – Аз-комплексът. – Интуицията. 16.Безсъзнателното. – Животът на душата като свобода, спонтанност, активност. – Реалността на духа на човека.

 

7.Човешката сетивност

 

1.Изследването на съзнанието. – Съзерцание и мислене. – Поток на съзнанието. – Живото съзерцание. 2.Появяването на света. – Има ли свят без съзнание? 3.Сетивността. – Непосредствената даденост на предмета за съзнанието. – Феномените. – “Явяване” и “явяващо”. – Феноменологичната нагласа. 4.Интенционалност, насоченост към предмета. – Предметност на актовете на съзна­нието. – Изпълването на съзнанието със значение и смисъл. – Многообразие на феномените. – Светът като хармония на съзна­нието. – Любовта към съзерцание и сетивно удоволствие. – Свободната игра на сетивните впечатления. – Пълноценност на възприятията. – Чистото и незаинте­ресованото човешко съзерцание. – “Изгубването” на света. – Неспособността за любуване на света. – Схематичният и ограничен поглед. 5.Улавянето на миговете. – “Поток” или “океан” е човешкото съзнание? – Внасянето на ред в хаоса на сетивността. 6.Позиции и ориентация на душата. 7.Сетивен праг. 8.Сензорна депривация (въздържане от импулсивност). 9.Компенсация. 10.“Емоционален тон” и взаимо­действие на усещанията. 11.Адаптация. 12.Субективното въз­приятие на времето. – Историчност на човека и неговия живот. 13.Аперцепция и нагласа. 14.Когнитивен дисонанс. –Последствията от неадекватното възприемане в любовта.

 

8.Интелектът

 

1.Направляването на сетивния поток. – Естеството на мисле­нето. – Търсенето на същността на нещата. 2.Любопитството. – Познавателният интерес. 3.Мислещият човек. – Безмълвието на нещата. – Разсъдъчността. – Логичността. – Теоретизирането. – Абстрахирането. 4.Психологическите измерения на мисловността. – Защо така мисля? 5.Подбудите, свързани с мисловната активност на душа­та. – Съзнаваемост на мисловния процес. – Типове мислене и мисловност. – Свободата на мисълта. 6.Представното мислене. – Анализ, сравнение, синтез. 7.Свободната игра с понятията. 8.Понятията на мисле­щия човек. – Езикът. 9.Изразяването на мислите, речта. – Мисловен акт и изразимост. – Участието на интуицията. 10.Инте­лигентност. – Оригиналност, самобитност на мислите. – Личността на мислещия.  – Потен­циал и предел на мисълта. – Интелектуалното наслаждение. – Хоризонтите пред мисълта. – “Окованата” мисъл. – Предразположеност към умствена активност или към умствена ленивост. 11.Нагласата към мислене. – Поддава ли се на “научаване” мисленето? – Глу­постта. – “Лечима” ли е глупостта? – Заблужденията. 12.Техника на мисленето. – Гъвкавост на мисълта. – Склонност към исти­ната. – Свободната изява и “употреба” на ума. – Преоткриването, “спомнянето” на истините. – Мисията на учителя.

 

9.Въображение и памет

 

1.Митът за Мнемозина. 2.Какво би представлявал светът, ако душата нямаше памет? – Загубата на паметта, представена в романа “Сто години самота” (Г. Г. Маркес). – Амнезията. 3.Забравянето според Фройд. – “Неуслужливата” памет във всекидневието. 4.Защо укоряваме паметта, а не ума си? – Запомняне, помнене, спомняне. – “Добрата” и “лошата” памет. – Словесна, двигателна, емоционална, музикална памет. – Инди­видуална особеност на паметта. 5.Загадъчността на въображението. – Защо природата “крие” тайните на паметта и въоб­ражението? – Случаи на феноменална памет. 6.Показателност на тези случаи. – Смисловото многообразие на съществуващото. – Паметта на развитата душа. – Латентните, скритите мисли. – “Будната” и “спящата” душа. – Волево и неволево запомняне. 7.Безсъзнателната памет в ранното детство. 8.Осмислено и механично запомняне (тест). – Осмисленото учене. – Опирането на смисъла. 9.Трансформации на съзнанието. – “Омагьосаните” кръгове в обучението. – Провалът на учителя. – Човешките отношения между ученик и учител. 10.Дълготрайност на помненето. – Спомнянето като истина на паметта. – Асоциативен експеримент (тест). 11.Смисълът на забравянето. – Защо забравяме онова, което не искаме да помним?

 

10.Емоциите

 

1.Човекът – мислещо, чувстващо или искащо същество? – Чувствата като израз на човечността. – Чувствителност и уникалност на индивида. – Душевните вълнения. 2.Разбирането на чувствата. – Поезията и внушението на чувства. – Магията на поетичното слово. – Музиката като универсален език на чувства­та. 3.Естеството на чувствата и на човешката емоционалност. – Преживяването на красотата. – Субективността като поле в емоцията. – Предмета ли чувстваме или своето чувство за него? –Родството на душата с предмета. 4.Одухотворяването на нещата в емоцията. – Ролята на чувствата за човешкото съществу­ване. 5.Недостатък ли е прекалената чувствителност. – Противо­речието между чувство и разсъдък. – Логиката на ума и логиката на сърцето. – Емоционалното съдържание на изобразителното изкуство. 6.Многообразните емоционални състояния. – Приятни и неприятни чувства. - Основни и производни чувства. – Амбивалентни чувства. – Емпатия. 7.Стрес и дистрес. 8.Фрустрацията, напразното очакване. – Емоционално насищане. – Амбивалентни преживявания. 9.Афекти. – Интенционални чувства. – Настрое­ния. – Витални чувства. – Чувства, свързани с Аз-образа (егоис­тични). – Алтруистични чувства. 10.Теорията на У. Джеймс и К. Ланге. – Изразителност на лицето и погледа. 11.Индивидуал­ност и чувствителност. – Емотивност. – Впечатлителност. –Харизматичност. – Страст.

 

11.Волята

 

1.Единната душа. – Синтетични прояви на душата. 2.Безпокойствата на психолозите. – Свободата на волята като основа­ние на тези безпокойства. 3.Може ли да бъде разбрана свободната воля? – Изборът. 4.Волята като насоченост на душата. – Съпоставянето на това, което “е” с това, което “трябва да бъде”. – Противоречието между човек и свят. – Целите. 5.Категоричното “аз искам” на волята. 6.“Съзнателният” избор на целите. – Волевите актове на душата. – Интегриращата роля на волята. – Безсъзнателната борба на мотиви. – Изкристализирането на съзнанието за цел. – Съзнателното решение като финал, а не начало на волевия акт. – Разбирането на волята. 7.Индивидуалната воля. – Съотношението на душевните сили като основа на индивидуалността. – Свободата като същност на човека. – Съзнателното “регулиране” на душевните сили като насилие над тях. – Спонтан­ност на избора и автономия на волята. – Възпитание на волята. 8.Своеволие. – Неволя. 9.Аз-ът като избираща инстанция на душата. – Подбудите от различно естество. – Коя воля е несвободна? 10.Отношението на “аз искам” с “трябва”. – Произвол. – Съвест. – Самоограниченията на волята. – Конкретната човечност. 11.Ситуацията на избор. – Решителност. – “Добрата” или “лошата” воля постига нещо с усилие? – Вдъхновената воля. – Инат. – Призвание и воля. – Човекът е това, което иска да бъде. –Успех и воля. – Свободните общества. 12.Волята като сила на душата.

 

12.Самосъзнанието

 

1.“Аз съм” или “Аз имам”? – коя е формулата на самосъзнанието? –“Аз съм Аз”. – Не-Азът. – Конкретната душа. 2.Изследването на самосъзнанието. – Да бъдеш наясно със себе си, със своя Аз. – Самосъзнанието като център на “планетната система” на душата . – Въпросът “Какво аз съм?”. – Аз-ът като средоточие на душевния живот. 3.Адекватният на предназначението си Аз. – Интегралност на душевните прояви. 4.“Аз съм умен” или “Аз имам ум” – какво означават тези изрази? – Формата “Аз съм” – форма на Аз-а, отъждествяващ себе си със своите душевни прояви. – Смисълът на израза “Аз съм”. – Аз-ът като битие. 5.Същност на “Аз имам”-формата. – Отчужденият от душата Аз. 6.Примери и анализ. – Какво всъщност има Аз-ът, който говори “Аз имам ум, воля, чувства и пр.”? 7.Разбирането на Е. Фром относно “Да имаш или да бъдеш”. – Реалното отношение между съзнание и битие. – “Овъншностяването” на душата и самосъзнанието.

 

13.Аз-комплексът

 

1.Методика за изследване на Аз-комплекса. 2.Характер. 3.Тенденциозност на конкретния Аз. – Рационален, ирационален (чувст­ващ), интуитивен и естетически тип душевност. – Екстраверсия и интраверсия. – Екстравертна и интравертна нагласа. 4.Аз-ът като ядро на душата. – Непространствен модел на “структурата” на душата. – Полюсите на душата: свят и безсъзнателно, външно и вътрешно. – Аз-ът като особено съзнание за идентичност. – Аз-комплексът. 5.Самосъзнание ли е Аз-ът? – “Към себе си” и “към света”-комплексите. 6.Основания за традиционното отъждествяване на Аз и самосъзнание. – Разстроеният, “разцепеният” Аз. – Душевното заболяване. – Душевният хаос и дисбалансите. – Ресурсът на осъзнаването. – Самочувствието. – Душевните кризи. – Предвестниците на провала на самосъзнанието. 7.Терапията на душата като прераждане на неадекватния Аз. – Психоаналитичната терапия. 8.Защо не се умира от болест на душата? – Животът в душевно страдание. – Смърт за душата не съществува. – Смъртта не е спасение за душата, а само за тялото. – Ако душата ни е безсмъртна, не трябва ли най-напред за нея да се погрижим? 9.“Крилатата колесница” на душата и нейният водач. – Търсенето на своя Аз.

 

14.Безсъзнателното

 

1.Статус на безсъзнателното. 2.Волята за живот на Шопенхауер. 3.Безсъзнателният живот на тялото. – Тялото като цен­ност. 4.Трудността на изследванията върху безсъзнателното. 5.Искането, сляпото желание за удовлетворение. – Жаждата на тялото да живее, страстта за живот. 6.Стремежът към удовол­ствия. – Принцип на удоволствието. – Удоволствие и болка. – Сексуалното удоволствие като символ на удоволствието изобщо. 7.Наслаждения на тялото и морализъм. – “Порочно” ли е безсъзнателното? 8.Безсъзнателните влечения. – Ефектите на безсъзнателното върху душата. – Либидото, еротичното удовол­ствие. – Пренасяния и фиксации на либидото. 9.Двата рода “разполовеност” на човека. – Половете, половата любов. – “Половинките” на човека. – Равновесие между душа и тяло. 10.Обек­тите на сексуалния интерес. – Еротичното чувство. – Автоеротичност. – Сексуални фантазии. – Нарцисизъм и хомосексуализъм. – Ерогенни зони. – Трансформации на либидото. 11.Из­тласкването на безсъзнателните импулси. – Сублимация. – Власт­та на безсъзнателното върху човека. – Илюзията за незави­симост от безсъзнателното.

 

15.Сексуалността

 

1.Сексуална основа на душевната патология. – Либидната орга­низация на личността. – Срамът от сексуалността. – Вицовете. – Откритост на Аз-а спрямо своята сексуалност. – “Циничната” сексология. 2.Целите на либидото. 3.Проблемът за “нормата” и “перверзията” в секса. – Хетеросексуалност и бисексуалност. – Мнозинството и малцинствата в сферата на сексуалния живот. – Сексуалната неудовлетвореност и непълноценност. 4.Нормал­ност и “еталон за човечност”. – Секс и репродуктивна функция. 5.Детската сексуалност. 6.Орална, анална и генитална фаза в развитието на сексуалността. – Сексуалността на юношата. – Регрес в начините на удовлетворяване. – Отношението към родителите, привързаност към единия родител. – Едипов ком­плекс. 7.Преодоляването на привързаността и откриването на външен сексуален обект извън семейството. – Степен на невротичност на родителите и детето. – Има ли “оконча­телна” сексуална ориентация? – Мастурбирането. – Кастрационен комплекс. – Отношението между еротичност и автоеротичност. 8.Ирационалният “остатък” в човешката природа. – “Знанието” за без­съзнателното и неговите пориви. – Смисълът на сексуалните забрани и табута. – Хармоничната душевност и сексуалната й основа. – Стремежът към блаженство.

 

IV РАЗДЕЛ: ЛИЧНОСТТА И ПОЛЪТ

 

16. Индивидуалната личност

 

1.Недостатъци на научното познание за човека. – Безличният субект на науката. – Отказ от самопознанието. – Разочарование от науката. 2.Превъзходство на изкуството. 3.Синтезът на фило­софия и психология. – Жизнена и душевна цялост. – Идеята за живот и животът на душата. – Разбирането на човека и личността. – Любов, мъдрост и живот. 4.Личността, персоната. – Маската в античния театър и нейната гримаса. – Лице, лик и личност. – Символиката на частите на лицето. – “Лично” и “раз-лично”. 5. Личността – самостоятелното човешко същество. – Да бъдеш личност – какво е това? – “Откриване” и “скриване” на лицето, на действителната физиономия. – Лицемерието. – Фасада и вътрешност. – “Полирането” на личността. – Душевно и лич­ностно. – Човечност. – Божията искра у човека. 6.Личността на детето. – Кога човекът става личност? – На-личното у личността. 7.Липсата на лик и лице. – Своето лице. 8.Душевно и телесно-физиономично. – Безизразност на лицето. 9.Личността – лицето на душата. – Съответствията между двете лица на човека. – Основанията за тези съответствия. – Одухотвореното лице.  – Личността – маска с много гримаси? 10.Двете алтернативи на разбиране. – Първата: тялото като храм на душата. – Одухотворено лице. 11.Втората: тялото си създава душата като “израстък”. – Тялото – първичната виталност. – Гениталиите – скритото лице на тялото. – Двете лица на тялото: гениталии и физиономия. 12.Голото тяло и цялостният човек? – Символиката на пениса. – Срамът от гениталиите. – Личност и сексуалност. 13.Пресекването на жизнеността.

 

17.“Лицата” на човека

 

1.Погледът – магическото “огледало” на душата. – Празният поглед. – Погледът – “врата” на душевността? 2.Душата – човешкото царство на свободата. – Как гледа другия развитата душа? – Грубият поглед. – Поглед и лице. 3.Съответствието между поглед и обща конституция на тялото. 4.Една ли е лич­ността на отделния човек? – Маските и персоните. – Личностните роли. – Човешката общност. – Социалното – “нормалното” или “безличното”? – Индивидуалност на човешката същност. – Нивелирането на индивидуалното със социалното. – Комунизмът – социална психопатология? 5.Личностната активност и свобода. – Великата и “малката” личност. – Личността на духовния аристократ. – Свръхчовешкото у човека. – Волята за власт и волята за подчинение. – Слабата личност. – “Масата” от безличия. – Посредствеността.  – Жизнената пълноценност. 6.Силната телом и духом личност. – Елит. – Фалшивият кумир на тълпата. 7.Неконформистът. – Безразличието към другия. – Желанието за провокиране на интереса към собствената особа. – Себелюбието. 9.Механизмите на лич­ностното израстване. – Личностният баланс. – Личностната идентичност. 10.Типология на личностите. – Екстраверсия и екстраверт. – Интраверсия и интраверт. – Разбирането на К. Юнг. 11.Идеални типове индивидуалност (Е. Шпрангер.) –Теоретическият човек. – Икономическият човек. – Естетическият човек. – Социалният човек. – Тип на християнина. – Полити­ческият човек. – Религиозният човек. 12.Характер и темпера­мент. – Отделните темпераменти. – Загадката на човешката личност.

 

18.Половете: мъжът и жената. Любовта

 

1.“Общият индивид” на психологията. – Половите различия на психиката. 2.“Пол и характер” на О. Вайнингер. – Мъжката и женската душа. – Телесните и душевните признаци на пола. – Мъжественост и женственост. – Принадлежността към своя род и пол. – Интуицията за мъж и за жена. 3.Субективната при­страстност съм своя пол. – Подценяването на другия пол. – Половите клевети и обиди. – Молитвата на Платон. – Мъжът – пълноценният човек? –Половите превъзходства. – Полът – “пол-о­вината” човек? – Срещу-пол-ожеността на половете. 4.Амазон­ките, обществото от жени – поучителната им съдба. 5.Добродетелта “мъжество”. –Човешката цялостност и пълноценност. 6.Родството между душите и телата на един мъж и една жена. – Тайнственото подобие в различието. – Двуполовите същества, андрогинният род в древния гръцки мит. – Разказът  на Платон в диалога “Пирът”. – Произход на половите влечения. – Търсенето на своята пол-о­вина. – Античното разбиране за любов между мъже. – Похвална реч за бог Ерос. – Опит за демитологизиране на мита на Платон. – Да срещнеш себе си в една друга душа и в едно друго тяло.  7.Не­удовлетвореността от любовта. – “Правенето” на любов. – Любовта като велика Божествена и природна симпатия. – Любовта като космическа сила. – Любов, свобода, добро и красота. – Имитации на любовта. – Илюзиите на любовта. – Любовта, даваща живот. – Какво търси жената у мъжа и мъжът у жената? 8.Търсенето на вечната идея за женственост и мъжественост. – Идеята за мъж и идеята за жена. – Недостатъчност на само субективните представи. – Мъжкото разбиране за мъж и женското разбиране за жена. 9.Общността на душите. – Мъжът и жената като човешки същества. – Общността в различието. – Различията в кон­текста на общността.

 

19.Любовните тайнства: еротика

 

1.Връщане при Платон в търсене на идеята. – Речта на Агатон. – Качествата на бог Ерос. – Блаженство, красота, съвършенство. – Младост, нежност, гъвкавост. – Добродетелите: свобода, справедливост, благоразумие, храброст. – Общата идея за човечност. – Благодеянията на Ерос. – Ерос, бащата на Разкоша, Нежността, Негата, Миловидността, Страстта, Копнежа. – Ерос, най-красивият и най-добър предводител. – Ерос, спасител в трудни моменти. – Отпечатъкът на младостта на Агатон върху неговите думи. 2.Еротичност, еротика. – Красотата. – “Сексапилност”. – Младостта. 3.Любовта като ценност на живота. – Любовта – търсене на красота. – Отчуждение от любовта. 4.Одухотворяващата и оживотворяващата идея. – Богатството на смисъл. – Човекът – носител на идеята. – Откритостта към идеята за живот. – Безсъзнателност на тези отношения. 5.Мъжът и мъжкото като символи. – Въплътената идея за мъж и мъжественост. – Жената и женското като символи. – Въплътената идея за жена в женското тяло. – Съответствие между душевните, личностните и телесните прояви на мъжа и жената. – Коренът на симпатията между мъже и жени. – Податливост на мъжа към женственото и на жената към мъжественото. – Красотата на мъжкото тяло. – Красивото женско тяло. 6.Асиметрията на женското тяло по отношение на мъжкото. – Съотношението красота-еротичност. – Еротично-естетическите преживявания. – Естетичната еротичност. 7.Идентификацията във връзка с телата. – Идентифицирането с другия пол. – Идентифицирането с прекрасния друг индивид от твоя пол. 8.Невидимата красота и еротичност. – Мъжкият характер и мъжествената душа. – Душата на жената. – Пълноценният човек.

 

20.Идеята за живот. Вечната женственост

 

1.Одухотворяващата и оживотворяваща идея. – Богатството на смисъл. – Потребността от философско разбиране. 2.Дискурсивно изразяване на идеята. – Човешкото същество – заложник на идеята? – Човекът – носител на идеята. – Има ли “съвършена” порочност и извратеност? 3.Откритост към идеята за живот. – Позитивното, негативното и безразличното отношение към идеята. – Безсъзнателност на тези отношения. – Мъжът и мъжкото като символи. – Мъжественото тяло. – Въплътената идея за мъж и за мъжественост. – Конституивната представа за мъжественост. 4.Жената и женското като символи. – Женственото тяло. – Въплътената идея за жена в женското тяло. – Конституивната представа за женственост. – Съответствие между душевните, личностните и телесните прояви на мъжа и на жената. 5.Коренът на симпатията между мъже и жени. – Податливост на мъжа към женственото и на жената към мъжественото. 6.Голото мъжко тяло. – Красотата на мъжа. 7.Идеално красивото мъжко тяло. – Лицето на мъжа. – Образцовата мъжественост. 8.Красивото женско тяло. – Красивата жена – въплътената идея за женственост. – Щастието на жената: “Той иска!”. 9.Образцовата женственост. – Асиметрия на женското тяло по отношение на мъжкото. – Хармоничност на женското тяло. – Загадката на женското лице. – Еротичните чувства на мъжа под напора на женствеността. – Съотношението красота-еротичност. – Еротично-естетическите преживявания. – Човекът – същество, еротично-естетически преживяващо. – Естетичната еротичност. 10.Възприемането на тела от противоположния пол. – Възприемането на собственото тяло. 11.Интересът на мъжа към красотата на своето тяло. – Интересът на жената към красотата на своето тяло. – Мъжката и женската суетност. – Съзнаващият своя чар мъж (или жена). – Несъзнаваната красота. – Съвременното отношение към красотата на своето тяло. – Невъзприемчивост и възприемчивост на мъжа към мъжката красота. – Чувствителност към красотата изобщо. – Сексуалните ориентации и отношението към красотата и тялото. – Чувствата на жената, породени от красотата – своята и на друга жена. – Латентен хомосексуализъм. 12.Идентификацията във връзка с телата. – Идентифицирането с другия пол. – Идентифицирането с прекрасния друг индивид от твоя пол. – Невидимата красота и еротичност. 13.Мъжкият характер и мъжествената душа. – Душата на жената като вечна загадка за мъжа. – Пълноценният човек. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo