"Лекар, който не верва във ваксините, не е лекар!"
Тоз бисер чух тази заран от един лекар (по една ТВ). Щом не е лекар, значи какво е? Как какво: враг е, какво друго да е? Враг на народа е, разбира се!
Звучи ми познато. Нали си спомняте какво ставаше с ония, които навремето не верваха в комунизма?
Също така у нас е ето как: който не верва в догмите на "убразувателната СИСТЕМА", не може да е учител.
Мен примерно мутро-комунисто-гербоваците ме опраскаха-уволниха от образованието, лишиха ме от преподавателски права защото дръзнах открито да заявявам, че не вярвам на системата, че имам критично отношение към нейните недъзи, т.е. си позволих да заявя, че съм за нейната решителна промяна, за реформирането й, за ДЕМОКРАТИЗИРАНЕТО й: аз съм привърженик на концепцията за т.н. демократично училище. И затова мутрите ме опраскаха и изритаха като мръсно коте от образованието на тъй приказната страна Мутроландия.
Сега сфащате ли накъде води тази битка с ИНАКОМИСЛИЕТО включително и в областта на медицината? Води до КОМУНИЗЪМ, ето до това води: ненавистта към свободата поражда непрекъснато комунизъм, към национал-социализъм, води до онова, което комунистите навремето наричаха "фашизъм" (национал-социализмът, фашизмът е малкият кръвен брат на комунизма).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар