Дали учителите, верни на мисията си, не са нещо като Дон Кихотовци?

С г-н Жак Асса имаме доста различия в политическите ни убеждения, но въпреки това никога не сме преставали да имаме най-дружелюбни, човечни и дори приятелски отношения...

Под статията със заглавие Как си представяме училището на бъдещето? с автори Иванка и Жак Асса започна дискусия; получих отзив от авторите, който публикувам отделно - с надежда, че дискусията ще бъде насърчена от него и продължена; ето какво пишат те, г-жа и г-н Асса:

ОТНОВО В ДИСКУСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Иванка и Жак Асса 

Първо пак наши биографични данни: 

С Ангел Грънчаров дълго време сме работили заедно в ПГЕЕ Пловдив. Още в началото на съвместната ни учителска професия установихме: въпреки че преподавахме „точни“ науки, обичаме и четем книги, свързани с философията и педагогиката. Следователно трябваше да установим някакъв своеобразен „модус вивенди“ и това стана афоризма на Волтер „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." В учителската си дейност, както и спрямо нас, той спазваше и спазва този принцип. 

Например не можем да не се съгласим с твърдението, че нещо липсва на „домашната ни демокрация“. Но не можем да приемем, че това е само наследство от „социализЪма“(както го произнасяше „другарят“ Тодор Живков). Настъпилият след него неолиберализъм има огромна заслуга за днешните недостатъци. Грънчаров е напълно наясно, че „ликвидационните комисии“ ЛИКВИДИРАХА селското ни стопанство. Не трябва да се забравя, че сме на първо място в Европа по отношение на обработваема земя на глава от населението (а поне в стотината обезлюдени села, обработваемата земя е вече напълно загубена, а в другите села е „почти напълно“ загубена). Той също знае, че 40% от 15-16 годишните са „функционално неграмотни“ и това в „тъмното социалистическо минало“ не беше така („сигурно поради страха“, както се обяснявя този факт). 

Поради несправедливото отношение към неговата личност, причинено от „новоизлюпени“ демократи, Грънчаров е склонен да обвинява много хора в пристрастие към миналото. Просто защото знае, тези „новоизлюпени“ демократи са бивши членове на комунистическата партия, т.е. че са обикновено „удобни“ за себе си хора. (Докато ние винаги сме били приемани като „неудобни“ и изглежда сме доволни от това – нали според твърдението на примиера Костов „да не забогатееш при демокрацията показва, че не си достатъчно умен“). 

Сега към г-н Jores. Очевидно, че той е мислещ човек, загрижен за състоянието на образованието днес и запознат добре с него. На базата на афоризма „че служителят на Бога не може да пенсионира мисленето си“, сигурно г-н Jores или е свързан или е бил свързан с образованието. 

Напълно сме съгласни с него, че учителите на бъдещето трябва да бъдат на много високо интелектуално и морално ниво. Не сме съгласни обаче, че трябва те да бъдат единствените източници на информация. Докато бяхме учители, нашите възпитаници завършваха с дипломни работи (после се премина към държавни изпити с конспекти, а сега „новото“ е, че ще завършват пак с дипломни работи – пак библейско твърдение: „всичко ново е добре забравено старо“). Всеки учител-специалист си взимаше по 5-6 дипломанти, караше ги да четат странична литература и по темата си да знаят повече от цялата изпитна комисия, дори и от дипломния си ръководител. Не всички ученици постигаха това, но бяхме много щастливи, че повече от (10-15)% от тях УСПЯВАХА. Тогава имаше само книги. Днес източниците на информация са повече, а утре – още повече. Очевидно ролята на учителя ще се налага постепенно да се изменя. 

Накрая отново се обръщаме към участниците в дискусията, да се придържат към темата, БЕЗ ДА ИМА ОТКРИТИ ПОЛИТИЧЕСКИ НАПАДКИ. Припомняме, че по време на „голямата учителска стачка“ (както я нарече тогавашния министър на финансите Орешарски в началото на прехода) 80% от тогавашните 150 000 учители участваха активно в стачката, доказвайки своята „прилика с Дон Кихот“. Май че ние запазихме приликата с него и след пенсионирането си. Още вярваме, че народ, запазил името си повече от 1341 година, е достатъчно креативен за да се запази още толкова време.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg 

Добави в Svejo