Отзив от Иванка и Жак Асса: "... Подгониха Грънчаров защото беше изпреварил времето..."

Получих следното писмо от две личности, двама мои приятели, които особено високо ценя, напълно заслужено, прочее: 

Здравей Ангеле, 

Прочетохме едно твое искрено есе (става дума за есето със заглавие Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище, бел. моя, А.Г.), в което имаше добри думи за мен и за Паунов (както и за Катя Колева, която познавам от дете, защото ми е съседка, както и защото беше моя ученичка от първия или втория випуск на техникума, който после стана ПГЕЕ). Всичко това ме подтикна към „графоманството“ да ти напиша „многословен“ отговор, който ще подредя по точки: 

 1. С Паунов бяхме „стари“ приятели. Още бащите ни бяха приятели. С Иванка бяха съученици. Работихме задно в ПГЕЕ, където беше председател на профсъюза. После напусна поради „неразбирателство“ с тогавашната директорка и майка му настояваше, че е хубаво да му стана съдружник, защото евреите са били добри съдружници (известният навремето български банкер Буров е имал съдружник-евреин, който със съжаление е напуснал София по време на „нефашисткия“ режим преди 1944 г., когато евреите бяха спасени от българския народ, но всички банкери евреи избягали навреме). 

2. Приятел съм и с един философ, наречен Ангел Грънчаров. На флашка имам всички проблемни въпроси, свързани с неговото преподаване на предмета. През всички мои „свободни“ часове влизах в неговите часове. Спомням си часът за философа Анри Бергсон защото се интересувах от понятията му за интуицията, смешното, религията, морала и видовете общества. Часовете му протичаха повече като „предизвикване на дискусия“ и достигане до обобщаващите изводи на самия Бергсон, формулирани от учителя. Участвах и в дискусиите, организирани от Клуба по философия (организиран от тебе) на теми от рода „Философия и религия“ (имаше представител от МОН, който също участва в дискусията, увлечен от темата); „Необходим ли е ЛГБТ прайд?“ и други подобни изпреварили времето теми; 

3. По времето на Паунов имаше компютърни кабинети и лаборатории, които надвишаваха по брой кабинетите в съперничащата ни Математическа гимназия (чиито директор е един от присъстваащите в публикуваната снимка с Паунов). Имаше и двадесетина лаптопа на разположение на учителите и на всеки педагогически съвет Паунов призоваваше учителите да ги ползват. След това директор стана (по необясним начин) литераторка. Според нас (Жак и Иванка) компютрите са много подходящи в преподаването на литература, защото както литературните анализи, характеристиките на литературните герои, както и рециталите на стихотворения най-добре могат да се илюстрират с екраните на лаптопите. Получи се точно обратното. Нашият приятел Грънчаров беше „подгонен“, че пак е изпреварил времето и ползвал лаптоп при преподаването на философия (въпреки неговата надежда, че „новото ръководство може да въведе нещо ново, модерно“). 

4. Искаме да те успокоим. Ако след пенсиониране не го „удариш на безделие“, ако „остарееш като катедрала, а не като цървул“ и ако не те засегне деменцията, животът си остава хубав. Нещо повече, ако днес бяхме учители при тази демографска криза и при тези „над 45% функционално неграмотни ученици“ бихме получили инфаркт или инсулт. 

5. За да не звучим мрачно, искаме да ти преразкажем „приказката“ на един руски евреин сатирик Михаил Жванецки (който за съжаление почина през 2020 година):

„Преди управляваха умни хора и караха простаците да учат и те се измъчваха. Сега управляват простаци и карат умните хора да говорят просто и те се измъчват. Положителното е в това, че измъчващите се намаляват, защото умните хора стават все по-малко и по-малко.“

Иванка и Жак Асса

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo