Уважаеми приятели на Грънчаров блог!Преди всичко, разрешете ми да поздравя всички с настъпилата Нова 2010 година. За всички нас – с Божията благословия – крепко здраве, сполука във всяко добро начинание, и духовна светлина в душите ни! Амин!
Приятели! Позволих си на връх Коледа, провокирана от публикуваното тук шаржово писмо от господина Пламенчо Джубрев, както и от прочетената във вестник „Уикенд“ статия от уважаваната госпожа Кортенска по проблемите на Софийската филхармония и в частност по повод проведения наскоро от Министерството на културата конкурс за Директор на същата институция, да изкажа някои мисли.
След седмица, надникнах в Блога, и що да видя – в известен смисъл, вярвайте ми, приятно съм изненадана. Явно има хора, които се вълнуват от проблемите на музиката, прочитайки тези няколко рознолики и интересни мнения по проблемите на симфоничната музика – особено много благодаря на изказалите се госпожа Клавдия Манолова, на господинът Милен Велчев (както се досещам, достатъчно показно дистанцирал се от един свой мастит съименник), благодаря на апокрифно-псевдонимния Д-р Ох Боли – (не зная какво ви е въздържало да изпишете името си, вероятно някаква екстевагантна екцентричност, що ли?, както на присъединилия се по-сетне към него (не по-малко фамозен) д-р Анибал Канибал.
Благодаря особено и на господина Иван Пеев, който ни увери, че след зъвръщането си от пътуване – ако този форум продължи – би разказал нови и интересни неща и аз лично очаквам думите му с достатъчно голямо любопитство, защото – макар, и името му да е достатъчно, как да се изразя, „конвенционално“, подозирам, че това е известен български музикант-интелектуалец, и той би споделил интересни, важни и съществени неща за историята и развитието на нашия тъй представителен национален симфоничен оркестър, както и за неговия така дискутиран директор.
Благодаря, не на последно място и на гасподина Пламенчо Джубрев, който, в една или друга степен, се оказа „виновник“ за случващото се.Преди седмица изрекох – сега ще го повтора: Боготворя музиката!
Боли ме страшно за нещата, които се случват в градинката на българската култура.
Аз ще повторя английската поговорка: аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
А се съсипва – за броени часове!
И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!
И ще попитам отново: Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме? Това не е просто престъпление!
(Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?)
Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора (не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов), това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!Ще повторя наново – ще потретя: Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до… проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?
Автор: Д-р Соня Кехлибарева
Няма коментари:
Публикуване на коментар