Вълнуващи се заради тежката ситуация в Софийската филхармония граждани спорят, а г-н Министърът на културата гузно мълчи

Две публикации в блога (Бабаитлъците на културния мултак Вежди Рашидов се отпочнаха: дръж се, земльо, мултак те гази! и също Чувате ли ме, г-н Министре Вежди Рашидов? Вашето бягство от отговорност и вашето безхаберие води до проявления, родящи се с духовен геноцид), написани като читателски коментари и касаещи ситуацията около Софийската филхармония, породиха оживена дискусия, за която преценявам, че заслужава да бъде изведена на отделно място - за да й обърнат внимание повече хора.

А пък от инстанциите, от институциите (г-н Министъра на културата), разбира се, никой не очаква реакция, щото те са така възвишени, че не могат да се принизят дотам да откликнат на вълненията на някакви си там обикновени граждани, подозиращи нередни неща около конкурса за директор на Филхармонията. Ето сега и обменените мнения:

Клавдия Манолова: Моите уважения към д-р Соня Кехлибарева и казаното по-горе от нея – прочувствено, емоционално, като констатация – е вярно. Защото аз също ходя от време на време в зала „България“ и усещам „дрямката“ у залинелия оркестър. Това не е Софийската филхармония от преди десет години, да речем.

Дано Ви чуят, г-жо Кехлибарева, аз се присъединявам към Вашия глас, дано ви чуе г-н министъра на културата.

… Колкото до двата последвали коментара, тези на г-н Жоро Иванов и особено на енигматичното „Amapola“ (съзнателно го поставям в среден род) – това не е сериозно, господа (или там, каквито сте!), дори обидно-подигравателно звучат мислите Ви. Докторката повдига изключително сериозен проблем, а Вие го прихлъзвате битово-пародийно… Не Ви отива!

Konstantin: Не бих искал да защитавам напълно гореспоменатите Жоро Иванов и Амапола, но в известен смисъл имат право. Познавам проблемите на филхармонията, някои от по-старите членове са ми били и учители.

Трябва да се признае, че в България нивото падна. Не че преди бяхме водещи, но имаше добри водачи на секции, които привнасяха колорит, а и просто бяха други обстоятелствата, имаше и по задушевна атмосфера. Аз лично определям като епогей времето на Царския Симфоничен оркестър под диригенството на Саша Попов, откъдето и произлезе Софийската филхармония. По времето на Васил Стефанов – също култов етап, но от там започна постепенно нивото да пада. По времето на Табаков бяха за първи път изпълнени много произведения, които до преди това бяха забранени да влизат в репертоара.

Но сега положението е направо плачевно… Умишлено през последните години не съм ходил… именно поради липсата на атмосфера… (Е, и поради някои интерпретационни залитания, но това е прекалено задълбочено професионално виждане – не искам в случая да го излагам подробно…) Истината е следната: ХОРАТА ПРОСТО НЯМАТ СТИМУЛ е точно това е така, че разбирам и мнението на гореспоменатите.

Има и втори проблем: В България умишлено в средствата за масова информация се пишат и говорят непристоини неща. Това убива чуството към музиката. Много колеги се чувствуват просто изнасилени за жълти стотинки да хвърлят енергия, емоции, чувства…

За никакви пари, с които и парното не може да си платиш, а и на всичко отгоре трябва да слушат циничния и подигравателен тон на някои. Това убива.

Клавдия Манолова: Това, което изричате, са брътвежи и неверни неща!

Първо: т.н. от Вас „Култов етап“, отнесен към Васил Стефанов, не касае Софийската Филхармония. Не коментирам качествата на достолепния покоен Маестро, но той „почти“ не е помирисвал подиума на Филхармонията, бидейки дългогодишен ръководител на Радио оркестъра!

Второ: – забравяте имената на големи диригенти като Месру Мехмедов (чували ли сте, драги, това име въобще!?!), Димитър Манолов, Емил Чакъров… и естествено, най-заслужилите – Добрин Петков и Константин Илиев. (Някъде в редичката, достойно се нареждат и, разбира се, Йордан Дафов, Емил Табаков.)

Трето: но не на Емил Табаков, а на КОНСТАНТИН ИЛИЕВ се дължи „Пробивът“ за премиерно изпълнение на редица, както Вие ги нарекохте „забранени“ произведения: именно той, през шейсетте години, за пръв път изпълни дамгосаната до тогава от комунистите творба от Стравински „Пролетно тайнство“, а няколко години преди това – това бяха моите красиви студентски години! – Симфония „Турангалила“ от Оливие Месиен.

… И още десетки неудобни за „социалистическия реализъм“ творби, включително от български композитори като Лазар Николов, Георги Иванов (Вие знаете ли кой е Георги Иванов?!?), Иван Спасов, Васил Казанджиев и други…

Не сипете дезинформация, драги. Впрочем, в главата Ви, е – ясно – голяма бъркотия.

Поразгледах, нагоре-надолу из Блога, какви сте ги наприказвали около някаква смешна чалгаджийска мелодия (“Въх-мръх“, ли беше…) – един път я низвергвате, пошла била, срамна била(чух я! – прочие, и аз така мисля, но, в крайна сметка, всеки има право на избор!) – друг път, за същото това „Въх-мръх“, четох го по-горе, за изпълнителите, мед Ви капе от устата.

Как да Ви вярва човек, кога казвате истината? Не сте редовен човек Вие!

Накрая, щото трети път нямам намерение да „вземам думата“: тревогата на г-жа Сона Кехлибарева за състоянието на Софийската филхармония е основателна!

Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния, вече трети мандат, настоящ директор Явор Димитров!

Добави в Svejo