Политиката ни спрямо Русия не бива да е въпрос на чувства, а следва да се ръководи само от прагматични съображения

Западът трябва да е наясно, че Русия запазва своето влияние не само в България, но и в цяла Източна Европа след 1989. Разбира се, има страни с традиционно по-силни проруски сантименти като например България, Финландия, Словакия, Гърция, Кипър, Сърбия и Черна гора. Особено в последните две русофилията и панславянството са пуснали най-дълбоки корени.

Причините за силното руско влияние на Балканите обаче не бива да се търсят в някакви народопсихологически особености на балканските народи. Известна роля тук играе най-вече благодарността за освобождението от турците, колкото и користно да е било то от страна на Руската империя, както и общата православна религия. Но това не са единствените и не са дори решаващите фактори.

За националния характер на българите можем да спорим, колкото си искаме. Мисля, че българите прекалено се фиксират върху това. Разбира се, всеки народ има някакви по-характерни национални черти и манталитет, но те не се проявяват еднакво у всеки индивид и обикновено не са достатъчни за обясняване на политически феномени. Иначе трябва да приемем например, че най-големите тоталитаристи на света са германците заради Хитлер, грузинците заради Сталин и китайците заради Мао. Хората в тези страни трябва да са „генетически” тоталитаристи, диктатори и идиоти.

Впрочем категориите на русофилията и русофобията не са категории, с които може да се прави политика в XXI век. Политиката не бива да е въпрос на чувства, а да се ръководи от прагматични съображения.

Между другото интересно е, че въпреки „русофилията” България в ключови исторически моменти политически никога не е била с Русия – нито в Първата, нито във Втората световна война, нито по време на Косовската криза 1999.

Каква е обаче е по-дълбокото обяснение за силното руско влияние на Балканите? То е най-вече геополитическо. Ето какво казва по въпроса проф. Александър Цанков в своите мемоари (цитирам свободно по памет):

„Малко държави в Европа, може би с изключение на Полша, са имали толкова превратна съдба като България. Сега зад „желязната завеса” тя не е нищо повече от руска Задунайска губерния или в най-добрия случай васална провинция на болшевишка Русия...

Заради голямото си стратегическо значение в центъра на Балканския полуостров днес върху България тегне пълната сила на руско-болшевишкото господство. И в миналото, във времената на Османската империя България като централна провинция на европейска Турция най-много е страдала от гнета на поробителя. България със своята столица София, т.е. антична Сердика, открай време има голямо военно-стратегическо значение и ще го има, докато има войни. С една дума, България е била гръбнакът или по-добре скелетът, който винаги е стоял в центъра на вниманието и грижите на всеки завоевател на Балканския полуостров...

Бившият руски външен мининстър Сазонов казва: „Ако има точка на земното кълбо, където се концентрира ревностно руското внимание, където Русия не може да допусне промени, който непосредствено да засягат нейните жизнени интереси, то тази точка е Истанбул. Историческото развитие на руската държава не може да завърши преди да се установи руското господство над Проливите.”

Ето защо България, въпреки че не е воювала с Русия във Втората световна война (в Първата, както знаем, е воювала, прадядо ми се е сражавал в Добруджа срещу руснаци, които викали: „Братушки, не стреляйте, мы вас освободили!”, на което българите отговаряли „А какво търсите тогава сега тука?”) до днес изпитва особено силно руско влияние.

(Автор: Стоян)

Добави в Svejo