Препоръчвам ви да прочетете пътеписа "Великата Индия"

Пътепис: Великата Индия

Автор: Красимир Георгиев

И ако някой ви каже, че е възможно да събере в две-три странички текст впечатленията си от тази древна страна, да опише живота, традициите и културата на този велик народ, не му вярвайте. Невъзможно е. Както няколко капки от океана не могат да ви разкажат за целия океан, така разказът ми за 74-те градове-храмове, за хилядите култови комплекси и за стотиците хиляди религиозни светилища, духовни общности и средища на историческата памет ще бъде само докосване до многоликия образ на Индия. Докосване до свещените води на Великата Ганг, до съвършения дух на Великите Хималаи, до самобитните култове, храмове, литература, музика, философия, живопис, психология, етически предписания и религиозни традиции на индийците, непрекъсвани от епохата на детството на човечеството до наши дни.

От София до Делхи са 5024 км. Прелитам ги по пътя към страната на махараджите и заклинателите на змии с мисълта за капаните на пространството и времето и се сещам за едно от писанията на пътешественика от ХIV в. Ибн Батута, който, обиколил целия познат тогава свят, е твърдял, че Делхи е най-големият град на Вселената. Град, събрал в себе си много градове. Град на 3000 години, разпрострял се на близо 100 км (независимо от отправната точка).

Древни крепости, храмове, мавзолеи, паметници… Не как да разкажеш за тях, проблемът е как да ги изброиш, как да подредиш торнадото от впечатления. Ето го архитектурния комплекс на Червената крепост, построена от император Шах Джахан през ХVII в. (“Тук до Сипайското въстание от 1857 г. се е намирала резиденцията на моголските императори! ­ обяснява красива екскурзоводка. Намираме се в залата за обществени приеми Диван-и-Ам, в която господарите от Лал кила са разговаряли с художници, поети и музиканти…”); от величествения монолит на Ред форт, наречен “Сърцето на Индия” през 1947 г. Неру обявява независимостта на страната. Ето я невероятната джамия Джама масджид, построена през 1658 г., една от най-големите в света, само дворът й побира над 25 000 души. Разглеждам храма Лакшми Нараян, а после пътят ми през хилядолетията ме насочва към старата Индрапрасадха главния град от древния епос “Махабхарата”. Снимам 73-метровото минаре на Кутуб минар най-красивата кула в персийския свят, разказваща за величието на Делхийския султанат, издигната сред построения през ХIII в. от султан Кутб уд-Дин още един град върху града Делхи. А след това в рамките на днешната столица на Индия изникват последователно и паралелно още много градове Сураджкунд, Кутб, Сири, Джаханпанах, Тугхлакабад, Шахджаханабад, Делхи. По времето на последния от шестимата велики моголи – император Аурангзеб, в Делхи са живели 2 млн. души, а днес в града живеят колко – 10 млн., 14 млн., 16 млн. души? Различни цифри видях в туристическите справочници и е разбираемо “разминаването” в данните и методологиите, защото това гъмжило от хора, това стълпотворение от история и съвременност, от дворци, модерни сгради и коптори продължава и продължава и се “влива” зад границите със съседните щати. ДОЧЕТИ ДОКРАЙ >>>>>

Добави в Svejo