Един блогър поставя въпроса "Що е отечество?" Видя ми се смислен този въпрос и затова и аз ще опитам да отговоря. И то съвсем накратко - по възможност.
Буквално погледнато, понятието "отечество" има за корен "отец", сиреч баща, татко. Значи отечеството е... "татковината". Има и една такава стара дума. Симеон пък схвана отечеството като своя "бащиния", ама той все пак е цар, та донякъде има основание да го разбира така...
Схванато обаче според идеята, според същността, пък и според истината си, думата отечество би следвало да се мисли като родината, защото както родителите ни са ни довели до живота, така и отечеството ни е привързало към общностния живот, към живота на нацията. Значи отечеството това е както и земята, на която си се родил, така и хората, с които имаш общност на основата на културата, вярата или религията, традициите, езикът, манталитетът и дори на онова, което наричаме "национална душа".
Ако се лишиш от отечество - ако това изобщо можеше да стане по някакъв начин! - то това би означавало, че си се отказал от гореизброените неща или ценности. Обаче как да се откажеш от тях, след като те са всъщност това, което си ти самия, и ти си това, което са те?! То е същото като човек да опита да смени, примерно, кръвта си - и какво като я смени?! Или пък да се откажеш от... родителитет си - и какво от това? Пълна глупост е това: родителите и родината не можем да избираме и ги имаме само веднъж - и завинаги. А пък новата ни кръв пак ще се абсорбира и... побългари, щото българското е и в плътта на оня, чието отечество се нарича България...
Няма коментари:
Публикуване на коментар