Навлизайки в темата за държавата, нека се опрем на две показателни твърдения на английския историк Пол Джонсън:Първото: Както А. Смит осъзнава, понятието за индивидуална собственост е въплъщение на политическата и на икономическата свобода – в основата си те са неделими. Политическата свобода да гласуваш както искаш е почти безсмислена без икономическата свобода да работиш където желаеш. Щом човек получи свободата да сключва договор за собствената си работна сила, той скоро ще пожелае да сключва договори и с политическите си ръководители. Не е случайно, че промишлената революция и изграждането на капиталистическата икономика, основана на свободно наемане на работна сила, скоро довеждат до развитието на демокрацията на Запад.
И второто: Може да се каже, че капитализмът не само не дехуманизира човека, но дори му позволява да изгради онази пълна индивидуалност, която християнството винаги му е приписвало като на притежател на определено морално съзнание и на безсмъртна душа. Също както понятието за собственост се подразбира в понятието за свободна воля, така и трудовият договор се подразбира в Божествения договор. Установяването на капитализма отразява и ускорява появата на индивидуалната човешка личност. На Запад сме толкова свикнали да бъдем възпитавани и третирани като индивиди, че сме склонни да приемаме идеята за индивидуалността като разбираща се от само себе си. Обаче тя е сравнително модерна идея, не по-стара от капитализма и малко по-стара от промишлената революция. През по-голямата част от историята огромното мнозинство обикновени хора са третирани от властите като хомогенна маса, без личностни различия, да не говорим за индивидуални права и стремежи. За да се развие демокрацията, първо е необходимо обществото да признае, че се състои от милиони индивиди, а не от хомогенни групи, характеризирани единствено от вида занятие и обществения статус.
По своето понятие държавата е въплъщение на реалната ситуация, в която индивидите, групите и "общността като цяло" се намират – или са постигнали в своето историческо развитие и разгръщане. Още Хегел с основание е изтъквал, че "всеки народ е достоен за своето правителство", за държавата си, от което следва, че политическият живот и държавната организация в едно общество точно съответстват на нивото на самоосъзнатост, преобладаващо сред индивидите в него. Това съзнание, пораждащо своето външно налично битие в лицето на държавата, институциите и разпределението на властта, включва като свои неделими компоненти разбирането за индивидуална свобода и собственост, точната преценка за ненакърнимите права на човека, за разпределянето на отговорностите в спонтанния жизнен процес, отношението към договорността, към договорната основа на многообразните човешки отношения и т.н.
Развитата форма на съвременната държава – демокрацията – е резултат на многовековното утвърждаване в съзнанията на ценностите на християнското отношение към човека, на обхващащата всички форми на живот култура на индивидуалността и на свободата като същност на човешкото съществуване. Модерната демократична държава е точен израз на живата различност, явяваща се център на саморазвиващия се универсум на свободата, тя е явление, дълбоко свързано с опитващата се да постигне своята автентичност човешка екзистенция.
Ето защо вглъбяването в естеството на модерната държавност е насъщна задача пред стремящите се към разбиране, пред човешките същества, изпълнени с чист порив към смисъла на своята свобода.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар