събота, 7 юни 2008 г.

Една полезна българска книга

Тези дни излезе от печат нова книга на философа Ангел Грънчаров със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България). Книгата е сериозен опит за психологическа и философска интерпретация на най-новата ни история, на случилото се с всички нас след 1989 година та чак до наши дни. Авторът развива една необичайна гледна точка, за която твърди, че му е много интересно как ще се възприеме от съвременниците.

Новото изследване на Ангел Грънчаров, автор също на излязлата през миналата година книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността), освен хронология и феноменология на смисъла на преживяното в последните десетилетия е също и прецизно вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Другояче казано, това е книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането, първите стъпки и най-вече за трудния път на младата българска демокрация – и за това какви сме ние, съвременните българи. Това е една книга за нашите грешки и провали, за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но въпреки всичко е една оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме слаби, апатични, бездейни, ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност, да не затъваме в недостойнството и униженията. От нашето съзнание, от нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица винаги е пораждала историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили. И за които сме платили прекомерно тежка цена. До достойнството се стига само чрез решителна всекидневна битка със собственото малодушие. (Из рецензия за книгата, автор Стоянка Костова, историк)

Ето обаче как самият автор представя своя замисъл, идеята и също начина, по който се е постарал да я реализира. Това по-долу е откъс от предговора на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. От него най-ясно и плътно може да се долови и разбере най-значимото, вътрешното, същностното в една такава наистина необходима за нацията ни книга. За нашата опитваща се да се прероди нация, която преживя съдбовни промени, ала много често сама не знаеше какво точно иска и накъде трябва да върви.

Разговаряйки по най-горещите проблеми на България с много хора, преди всичко младежи, изведнъж ми хрумна великолепна идея: да напиша поредица от есета за най-новата, за съвременната история на България. Започнах да пиша тези есета с невероятно въодушевление: имах чувството, че не аз пиша тях, а някак си все едно те пишат мене. И просто нямаше как да отложа във времето тази задача.

Когато нещо е назряло, когато е дошъл моментът да се роди, вече нищо не може да спре появата му на белия свят: така именно се роди и тази поредица от мои есета за България и за преживяното от нас, съвременниците на раждането на модерната българска демокрация. Всяка сутрин пишех по едно есе и скоро книгата, която условно нарекох “Кратка лична история на съвременна България”, взе да придобива облика на една съвсем личностна, откровена, ценностно наситена и честна книга. Разбира се, тя включва периода след 1989 г., понеже констатирах, че младите хора – особено пък от "поколението на свободата", което тази година навършва 18 години – съвсем не познават този период. Ние, по-възрастните, познаваме тази история дори "отвътре", понеже, така или иначе, бяхме участници в нея: та тя се разгърна пред очите ни! Нещо повече – ние я живяхме и изстрадахме. Същевременно, за жалост, олигархичната пропаганда днес ревниво пази тайната около действително случилото се през тези години – и затова наистина трябва повече да се пише за този период. И то не само от мен, ами от повече хора.

Аз писах за събитията в тия години от моя си гледна точка: от позицията на философ, за който освен фактите най-важното са психологическите и нравствените подбуди на реалните участници в събитията. Същевременно по моя си обичай преплетох лично-преживяното с исторически-значимото, защото тия два пласта за мен не просто се преплитат, ами благодарение на тях може да се долови тъкмо субективната, човешката страна на случилото се. По тази причина аз написах поредица от експресивни есета, в която представих една наистина съвсем човечна и лична, а не наукообразна или пък "обективна" история. Сиреч аз не само че не съм гонил от анализите си субективния момент, лично-човешката и ценностна пристрастност, напротив, акцентирах тъкмо върху тях. Струва ми се, че подобен подход има и нашият Симеон Радев, който описа друг един период и то така, че неговата гледна точка ще си остане завинаги толкова вълнуваща и дори меродавна.

Аз лично не съм привърженик на марксистката псевдонаучна обективистка историография, която обезличава тотално историческия процес, понеже елиминира тъкмо личностното, човешкото в него. За маркс-комунистите историята не е нищо друго освен разгръщане на някаква извънчовешка "закономерност" или дори съдбовна предопределеност, в която реалните дейци, участниците, са просто рупори на някаква историческа необходимост или на една съвсем предвзета “неумолима повеля на времето”. Този подход, който все още си вегетира необезпокояван сред нашите историци и особено в учебниците по история, е крайно време да бъде пратен да събира прахта в архивите, понеже е негоден и крайно несъвременен. Аз лично съм привърженик на един друг тип историография, която описва възможно най-плътно и жизнено-достоверно ония човешки феномени, които в своята съвкупност правят цялата поредица от естествено разгръщащи се исторически събития. Историята я правят реални дейци и хора, имащи си свои идейни и психологически подбуди, своите ограничени или пък пронизани от съзнанието за държавническа мисия човешки мотиви. Смятам, че точно този подход, който не изнася "извън скобата" човешкото от делата на историческите дейци, е най-плодотворен – и също че само той може да интригува човека, особено пък младите хора...

И тъй като идеята за написването на една такава различна история на България ме овладя невероятно силно, аз за известно време зарязах всичко останало. Не мога да опиша с думи това силно чувство, което ме импулсираше в работата. Оживих наново в представата си всичко онова, което нацията ни преживя в онези трудни, но въпреки всичко безкрайно значими за България години. Сякаш неотдавна преживяното наново възкръсна пред очите ми, а пък най-вече в съзнанието ми се възроди оня дух на свободата, който тласкаше събитията напред, който въодушевяваше тогава привържениците и страдалците на най-новата българска демокрация. Смятам, че възсъздаването на този дух на свободата, на който всъщност дължим всичките си постижения в тия години, е особено потребно в наши дни, когато “разочарованите от свободата” и противниците на демокрацията ни сякаш са мнозинство – и затова не пропускат нито една възможност да я похулят или да се погаврят с нея. И като връх на всичко за преживяното от нас самите, за случилото се пред очите ни, вече започнаха да разпространяват какви ли не, един от друг по-неверни, отвратителни в изопачеността си басни, приказки и митове. Особено пък увлечено лъжат за ония събития повечето от преките участници в тях – за да изкупят или поне да замажат старите си вини и предателства. Ето при това положение аз вече просто нямаше как да не напиша своята история – и го направих, при това, както казах, с извънредно вълнение и дори страст.

Наистина не съм историк-професионалист, но това в някакъв смисъл може да е предимство: аз исках да напиша една, както казах, съвсем друга история. Исках да напиша история на човешките реакции и подбуди, която за мен като философ е същинската история, а пък онази, "реалната история", е просто неин отблясък, нейна реминисценция.

Да, за мен историята на духа, на човешкото съзнание, на психологическите и човешки феномени е сърцевина на това, което наричат "действителна история". Защото самата история не е някакъв свръхличен, тя е именно човешки феномен. Само ако разберем историята на нашите толкова човечни преживявания през годините след 1989 г. ще разберем и истинските причини за всичко онова, което ни сполетя. А то, разбира се, не ни сполетя като "Божие проклятие свише": защото не Бог, а самите ние, заради своята боязън пред свободата, заради нерешителността си, осъдихме самите себе си на това безславно и унизително вегетиране, на тъпченето на едно място, на срамните ни връщания назад, в уюта на добре познатото, но така унизително иначе съществуване. И именно затова понесохме толкова издевателства спрямо честта ни като индивиди и като нация – вместо да заживеем най-накрая по-човешки и достойно живота си...

И ето най-после моята книга е в твоите ръце, драги читателю. Ти ще бъдеш съдник на казаното в нея, защото това е една крайно полемична книга, предразполагаща към размисъл и най-страстни, дори и ожесточени дискусии. Тия дискусии обаче са целебни за раните, които заради страх, нерешителност и малодушие сами нанесохме по тялото на младата ни българска демокрация, а също така и за раните в собствените ни души. Ако нещо не е както ние искаме, то причината за това е в нас самите. А не в “обстоятелствата” или в злата ни и така несправедлива към нас участ, историческа и човешка – както обикновено си го представят. Воден от това високо съзнание – да провокирам такъв необходим за нацията ни разговор – аз написах своята книга съвсем съзнателно в най-дързък, изцяло провокативен маниер. Целта ми беше да отправя най-яростни понякога провокации към съзнанията на българите, и то не за друго, а за пробуждането на спасителния и животворен дух на самата нация, за освестяването й – за което, впрочем, е крайно време. Писал съм по този начин с болка, а не от извратеност или заради склонност към някакъв исторически или политически мазохизъм – както някои неизбежно ще го изтълкуват. И защото съм дълбоко убеден, че такъв един подход е не само допустим, той е и в най-голяма степен належащ.

По тази именно причина не спестих нищо от ония наши народно-психологически слабости, дефекти и кусури, които толкова пречат не само на живота ни, но и на битието ни като държава и като нация. Бях пределно честен, прям и открит – колкото и да е дразнещо това за мнозина. Казах и написах всичко напълно открито, без никакви скрупули относно това как аз виждам нещата. Не спестих нищо, нито пък някъде съм се старал по добре познатия ни отвратителен популистки маниер подличко да дразня едно наше съвсем фалшиво национално самочувствие.

Продължавам да вярвам въпреки всичко в така простата констатация, в чиято правота съм се убедил за некраткия си живот: без истината сме за наникъде! Без истината много сме страдали и ще продължим да страдаме. Ако не отхвърлим и изкореним безжалостно гадничките ни склонности да се прекланяме пред лъжата и пред лъжците било от прекалена наивност, било от глупост или просто от скука, да не чакаме добро: всяко нещо на този свят не остава безследно и всяка слабост се наказва. Ето по тази причина аз нищо не спестих и всичко казах както аз съм го осъзнал: пък дори и да звучи съвсем жестоко. Направих това, защото и за нашата национална психика сякаш ни е необходим хирург, който без жалост ще отстрани всички ония тумори и вредни разсейки на болестта, която свързваме с половинвековното тотално господство на комунизма. Ако не победим тази болест на обществения организъм много още ще страдаме. Нужно ни е пречистване, та да се върнем не само като индивиди, но и като нация при изворите на автентичния живот. Защото само така ще заживеем най-после нормално и човешки, ще поставим здравите основите на бъдещия ни просперитет.

Тия от нас, които обичат да осмислят историята на нашите лутания към свободата и достойнството, които не се отказват от истината за нея, ще бъдат особено импулсирани от моята книга. Постарах се да бъда изключително правдив. Правдив според правдата на самия живот, а не според тази или нечия друга субективна или пък политическа "истина". Крайно време е да разберем, че само с истината може да се живее. И че в нея не трябва да търсим никаква външна целесъобразност или превратна полезност: истинното е полезно за всички. Особено пък за ония, които изобщо не съзнават своите коренни интереси. И по тази причина предпочитат да бъдат сладко залъгвани или направо баламосвани от умели користни играчи-популисти или пък социално загрижени леви лицемери.

С пожелание за плодотворни размисли и търсения на истината за нас самите, която ни е така безкрайно необходима, те оставям, любезни читателю, с една необходима книга, която говори за съдбата на нашата България. На нашата единствена България, която наистина заслужава да осигури на народа си бъдещето на просперираща и доволна от себе си нация. Което засега все още не сме й осигурили – за жалост и за наш срам, понеже все пак живеем в 21-ия век! Крайно време е да разберем, че от това какви сме ние – като характери, като личности, като преданост и отдаденост на свободата! – пряко зависи и съдбата ни като нация.

А също и трябва да положим известно старание да станем по-добри, по-смели и по-истински – и като индивиди, и като граждани, и като българи. И особено пък като европейци – защото едва тогава нашата България ще постигне бъдещето, което заслужава! Имайки съзнанието, или бидейки с една изцяло европейска – а не с ориенталска или пък руско-славянска общинническа или комуноидна! – психология страна и нация. Не бяха леки, напротив, много трудни и обиколни бяха пътищата, по които вървяхме към нашата си оригинална българска идея за свобода, но това се дължеше именно на нашата нерешителност. Само ако победим своето малодушие и слабост ще постигнем бъдещето, което достойният и смел човек непременно постига.

А това, което важи за индивидите, в пълна мяра важи и за нациите. Да, от нас зависи всичко, от никой друг. Няма да спра да повтарям тази съдбовна особено за нас истина. Това именно съзнание на гордия и свободен човек и гражданин ни е съдбовно необходимо. И моята книга работи най-усърдно и всеотдайно за раждането едно такова автентично съзнание. Дано книгата ми помогне с нещо в тази насока. И дано стане една полезна българска книга. Дай Боже!

22 коментара:

Анонимен каза...

Иван Костов е нашият Месия! Да се слави името му, имението му в Драгалевци, жена му комсомолска касиерка и турските му държавни ценни книжа! Хвала тебе Ваньо, хвала тебе Костов!

Анонимен каза...

До Иван Костов - комунистическата курва:

Ей, най-сетне ще ти го турят, точно както си го изпроси, като затри дясното! Нека ти е хак Мангал Костов и на теб и на гадните гаргамели костунгери. На ти тебе признание вожд на гъза ми!!! В същност твойта песен е изпята Гадняр Костов, най-презирания българин от всички времена.

Сън нема да те ловне оттук насетне. Нека да ти се сбъднат най-лошите нощни кошмари!!!

Анонимен каза...

Явно десеебарите и реститутките са раззвъняли телефоните - "аман, заман, плюят командира - на крак да му излижеме храчките от мутрата". И като се започна едно лизане... не ти е работа. Абе реститутковци, ще му изтъркате задника на мангала Костов от лизане. То бива партийна преданост, ама чак толкоз лизане...

Анонимен каза...

ivan kostov raboti protiv Balgaria i v Balgaria. Toi e tainoto orazie na chervenata mafia. Izigra si roliata i sega veche ne e nuzen na cherveniat monarhokom(kapital)izam. Toi doprinese za tova chervenata mafia da e oshte na vlast kakto nikoi drug. Chudno zashto dosega agenta "goce" ne go e nagradil s nai visokite staroplaninski ordeni. BKP/BSP/DPS?NDSV/....triabva da mu izdignat pametnik i vseki den po niakolko pati da se moliat za nego.

Анонимен каза...

Къде е тръгнал този бозав мангал Костов? Какъв парламент, те ще го гледат за винаги през крив макарон. Най-голям хитрак излезе МУРАВЕЙ - напълни си гушата, що нещо примъкна и сега? Няма го, не се показва, покри се, защото ще разлае кучетата. А мангала пак се пъне да го смятат за КОМАНДИР! Глупак, отнесе половин България и мисли българите за тапунгери, които нищо не разбират и той пак да комадери. И катуна около него, същия сорт.

Анонимен каза...

Сещам се по-скоро, че Мангала Костов продаде БГА Балкан за около 200 млн долара т.е. колкото струва един от самолетита.
Много други неща се сещам- наглите седесарски физиономии, когато разграбиха и разпродадоха цялата ни индустрия, благодарение на което сега 2 млн. българи са в чужбина пари за пенсии, пътища болници и т.н. няма и всички в Европа ни се смеят.
Това се сещам аз за нагклеца Иван Йорданов Костов, който както като Софиянски ми се хили като путка от екрана.
Разстрел заслужава Костов, той простата му жена и десетки подобни седерасоиди "демократи", които ебаха майката на държавата и обрекоха милиони българи на глад, мизерия и позор!

Анонимен каза...

Лос Анджелис Таймс:
"Иван Костов няма да бяга в Бразилия."

Днес бившият премиер на България заяви пред кореспондент на вестника, че няма да бяга в Бразилия, защото всяка негова вина трябва да се докаже, както е и в Бразилия.

"Защо да бягам в Бразилия, когато имам вече собствена Бразилия в Драгалевци, съвсем близо до София" - добави господин Костов. "Самият аз приличам на бразилец, това ми е напълно достатъчно."

На въпроса защо не е спечелил изборите през 2001 година, бившият министър-председател отговори:

"Как мога да спечеля втори избори, когато българският народ е толкова прост и не разбира моето величие!"

Анонимен каза...

Костов, папка зеленчук!
Учил е във Кременчук!

Школа има - КГБ -
всички ни да преебе!

Демократ се пише той -
циганин лъжец от сой!

Бразилия, Бразилия -
сега се цели в нея!

Ще види ли Бразилия,
преди да остарее?

Анонимен каза...

Като най-върл враг на народа и мерзавец от класа Иван Костов би трябвало наистина да се страхува за кожата си и сериозно да разгледа вариантите за укриване в Бразилия:

1. Hasienda de la Democracia en el Comandante

Ако изберат да живеят в лукс Елена и Иван ще могат да притежават частна армия, истински роби, и ще могат да отвличат американски туристи за да си присаждат органите им. Лошото е, че за да отвлече Костови за да ги съдят у нас, може и да бъдат наети бразилските гангстери, а ако намери някоя ултралява организация каквито бъкат в Южна Америка тя ще свърши безплатно работата.

2. Favelas del Rio de Janeiro

Много по-удачен вариант обаче ми се струва семейство Костови да потънат в Рио де Жанейро като заживеят като средно бразилско семейство в някой квартал от разбичкани бараки, наричан фавела, където напълно ще се слеят с мургавите, изгърбени от работа бразилци. Иван Костов даже изговаря р като истински бразилец.

3. Амазонската джунгла

Най-безопасният вариант е Костови да избягат в Амазонската джунгла при някое индианско племе което никога не е влизало в контакт с белите хора. Единствената опасност е някои любопитни учени да снимат от самолет племето и тогава сигурно ще са много учудени от гигантските каменни статуи на Иван Костов.

Анонимен каза...

Костов, я виж какви ги надроби, бе мангал гнусен!

2001 - народът тъп, не го разбрал.

2005 - народът още по-тъп, да върви по дяволите.

2008 - ДРУГИТЕ корумпирани.

Изведнъжка! Щото не беха, ама вчера станаха корумпирани. Батей, ша даваш ли 2009 да ти я лъскам демокрацията?

Анонимен каза...

Изследванията показват тенденция към задълбочаване на заболяването "Костово ужас" при засегнатите индивиди. Причините са наблизаващите избори и реалните прогнози, че манипулирането на избирателите няма да дае желания ресултат. Засегнатите от синдрома "Костово ужас" хиперболизират възможностите на Костов да спечели изборите и заслужените наказания след това предизвикват пристъпи на бяс, злоба и загуба на самоконтрол. Лечението е затруднено, поради повишаването цените на студената вода, с която биват обливани пациентите ...

Анонимен каза...

Теорема., Да се докаже:
Костов = комуняга

Доказателство

Знаем, че:

комуняги = кауза пердута

Но:

Костов = кауза пердута

Следователно:

Костов = комуняга

Q. E. D.

Анонимен каза...

Ами, кой продаде БГА Балкан за жълти стотинки, бре Иване. А и защо сега всички ние трябва и да връщаме на Гад Зееви още пари- нали уж си "най-успешния"премиер? Ами нещо за твоя приятел по крадене Муравейчо, ами Булбанк дето я хариза на Италия заради дъщеря ти? Всичко се помни, Иване. Нищо не е забравено, ако разчиташ на това.

Анонимен каза...

Ivane, sled kato obra BALGARIA chrez:BGA,,BALKAN,,BU
LBANK,,petrolnia biznes i fondatsiata na ELENKA i T.N. ,ti tragna da kradech kolelo ot detsa!!!KADE E FONDATSATA Ivane?KAK E CHORNI GARGAMELT4O? ZASTO PRETSAKA PENSIONERITE Kostov?Ti si dete na pakala Ivan4o.

Анонимен каза...

Интервю на Петър Христозов:

"-Защо го няма в списъка с досиетата и Иван Йорданов Костов?

-Ще ви отговоря. Защото част от архива на бившата Държавна сигурност, а и на цялото МВР, навремето се ръководеше от руските спецслужби. И досиетата на тези, които бяха ценни и перспективни в агентурната им мрежа, се изнасяха в Москва. Досието на Костов е в Москва. Той и затова е спокоен, защото няма кой друг да го издаде, освен Йордан Соколов - човекът, който като вътрешен министър по онова време знаеше къде са насочени част от ценните архиви на службите. Не е тайна, че споменавайки тези имена, говорим за така наречената "подготвена опозиция".

- Както казваше Луканов, да си отгледаме опозицията... "

Анонимен каза...

Драгалевския крадец, мангала Костов ще остави завинаги в народната памет като символ на кражбата,алчността и лакомията!

Ангел Грънчаров каза...

Анонимният е все един и същ, по айпито му си личи, ама нека да драска каквото си ще, та да се види колко му е акъла... Петър Христозов, генерала от КГБ, му е авторитет на тоя, майчице мила!!!! Акъл нямат обаче, само тъпа злоба, което е особено радващо... когото Бог иска да погуби, първом му взема акъла...

Анонимен каза...

Тия са голяма напаст!
Господи, защо ни прати толкоз много?
Каменов

Анонимен каза...

Исках да направя кратък коментар на новата Ви книга. Прочетох я с удоволствие и интерес и не мога да не се съглася с фактите и изводите в нея. Поздравления за сполучливия труд, написан живо, увлекателно и с чудесен тънък хумор!

Само няколко кратки бележки за прословутия национален характер и „народопсихология” на българите, която е призвана да обясни поне отчасти историческото развитие на България. Никой не оспорва, че у различните нации съществуват или преобладават известни психологически черти и нагласи, които оказват влияние върху тяхната историческата съдба. Процесът е, разбира се, двупосочен - историческата съдба на народите от своя страна се отразява върху психиката на населението в дадена географска област. При все това трябва да сме много предпазливи, когато използваме подобни психологически модели като обяснение и най-вече да се пазим от опростенчество. Иначе клишетата са известни: англосаксонците са прагматични, французите са коварни, италианците са комедианти, испанците са горди, германците са сантиментални и дисциплинирани, руснаците са пияници и т.н. Във всичко това има известна доза истина, но трябва да се има предвид, че поради глобализацията тези различия между отделните народи, доколкото съществуват, все повече се нивелират. Освен това разликите в психологията между отделните представители на дадена нация често са по-големи, отколкото между тях и представители на друга нация. Какво (нетривиално) общо например има между психиката на двамата немци Хитлер и Хелмут Кол? Едва ли ще се намерят много общи черти освен например тривиалния факт, че и двамата като немци обичат сладкиши и кафе.

Всеки народ е склонен да си мисли, че е единствен и неповторим, както в положително, така и в отрицателно отношение. Нищо чудно,ч е българите са готови да оплакват историческата си съдба, приписвайки част от несполуките си на своя „националния характер”. Без да съм в състояние тук да представя една завършена и осмислена „философия на българската история”, искам да обърна внимание на това, че много други европейски народи са имали не по-малко, а често и по-превратна историческа съдба, като неудачите им са се дължали в немалка степен и на тяхната „народопсихология”. За онагледяване ще се спра бегло само на няколко по-фрапантни примера от по-новата история.

Така например унгарците са известни с предателствата в своята история и с понякога не дотам героичното поведение на някои свои „национални герои” след неуспешни въстания. Унгарският елит въвлича страната във Втората световна война и страната дава стотици хиляди жертви убити и умрели в плен на източния фронт. Освен това в резултат на „далновидната” политика на (австро-)унгарската политическа класа днес половината унгарци живеят извън Унгария. Прословутото унгарско въстание 1956 е плод на едно недоразумение, инициирано е не от „народа”, а „отгоре”, а Имре Наги (Над) е предател и агент на КГБ. Той въобще не е искал да прави съществени промени. Същото впрочем се отнася и за Пражката пролет 1968. Ако внимателно проучим тези събития, ще установим, че историческата истина е доста по-различна от битуващите представи. Сигурно поради своя силен „антикомунизъм” унгарците (и поляците) след 1989 упорито гласуват за посткомунистите! А каква декомунизация беше извършена в Унгария?!

Да не говорим за малодушието на чехите, когато Хитлер 1938 навлиза в Судетите и ги окупира. Защо чешката армия, която е била много добре въоръжена и екипирана, не оказва никаква съпротива? Впрочем в интерес на истината трябва да признаем, че чешката армия исторически никога не се е отличавала с особена храброст.

Защо румънската политическа класа допусна също като унгарците румънци да се сражават на източния фронт през Втората световна война също със стотици хиляди жертви?

Сърбите са, разбира се, традиционни врагове на българите, но в интерес на истината трябва да признаем, че са един от най-изстрадалите народи на балканите (не без намесата на българите). Така например в Първата световна война Сърбия според някои оценки губи около 1/3 от населението си. Във Втората световна война жертвите също са гигантски. А сатрапът Тито е отговорен за смъртта на 1.5 милиона свои сънародници югославяни, с което се нарежда на почетното 10-то място сред масовите убийци на ХХ век. В първите месеци на установяването на комунистическата власт в миниатюрна Словения например са зверски избити около 20 000 души. Знаем освен това какво направиха сърбите след 1991 г., показател за „високата” им култура и „европейско възпитание”.

А какво да кажем за гражданската война в Гърция, в която гърци ожесточено воюват срещу гърци и жертвите вероятно са над 100 000. Браво на гърците! Същото се отанся и за гражданската война в Испания. Браво на испанците!

Германия днес е демократична страна, но цената, която плати за това, минавайки през ада на диктатурата на Хитлер и войната, е много висока - прекалено висока. А Хитлер беше доведен на власт чрез избори!

Непрекъснато се повтаря, че България нямала своята 1956 и 1968 г. Това е вярно, макар че тези събития, както казах, не са това, което обикновено се смята. Но България е имала други неща, които тези страни не са имали , например горянското движение. В никоя друга източноевропейска страна (с изключение на Прибалтика) не е имало организирана въоръжена съпротива срещу комунизма в продължение на поне 10 години - от 1945 до 1955 (виж напр. Диню Шарланов: България и комунизмът, София 2007). Този героичен период заслужава специално проучване и не по-малко внимание от страна на историците от инспирираното и направлявано от Москва комунистическото „партизанското движение” преди 1944. Между другото Пламен Цветков обръща внимание на обстоятелството, че в държавите от бившия Източен блок , граничещи с НАТО – ГДР, Чехия, България – диктатурата по понятни причини беше особено твърда. А „либерализацията” при Янош Кадар в неграничещта с НАТО Унгария става, разбира се, с благословията на Кремъл.
Във Франция по време не германската окупация, продължила само от 1940-44, се явяват безброй колаборационисти с нацистите. Не ми се мисли какво щеше да стане във Франция, ако там беше установен комунизъм за 50 години - колко верни последователи щеше да намери режимът!

От проучванията на журналиста Христо Христов днес знаем, че желанието на Тодор Живков да направи България република на СССР не е било продиктувано от идеологическа вярност, а от икономически съображения. България просто е била фалирала и Живков трескаво е търсел изход от неплатежоспособността. Не че той иначе не беше верен слуга на Москва. В случая обаче мотивите му са били други.

ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ НЕ СА НЯКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ИЛИ БЯЛА ВРАНА СРЕД ДРУГИТЕ СТРАНИ. От това, разбира се, не следва, че трябва да сме безкритични. Напротив, българската история и българската „народописхология” трябва, разбира се, да се изучават и анализират и да се търсят пътища и начини за преодоляването на грешките и недостатъците.

Най-накрая нека отново да обърна внимание на една аксиома: процесите в Източна Европа след 1989 не могат да се разберат в дълбочина, ако не се държи сметка за ПРОДЪЛЖАВАЩОТО И НЕОТСЛАБВАЩО РУСКО ВЛИЯНИЕ в тези страни. Въпрос към чешкия антикомунист и дисидент Петър Цибулка:

Москва все още ли контролира бившите комунистически страни?

Отговор: ПОЗИЦИИТЕ НА МОСКВА СА СЪЩО ТОЛКОВА СИЛНИ, КАКТО ПРЕДИ 1990. МОСКВА ВСЕ ОЩЕ КОНТРОЛИРА ВСИЧКИ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ СТРАНИ.

Ангел Грънчаров каза...

Извинете, искам да публикувам този отзив като отделен пост, бихте ли излезли от анонимност, за да го публикувам от името на реална личност? Ще се радвам да застанете с името си зад този отзив....

Georgi Petrov каза...

"демократи", които ебаха майката на държавата и обрекоха милиони българи на глад, мизерия и позор!"
Ооооо видяхме и ги другите какво направиха - и царя и комунистите и всичките ги видяхме. Това, което Костов е успял да заграби е капка в морето, пред това което комунистите заграбиха от 45-та година насам и продължават да заграбват без да им мигне окото, че и ДПС и царя покрай тях. Поне от Костов не пропищя цяла Европа, може да е крал ама не изложи България пред Европа, няма политик в света, който да не краде, вие какво мислите, че ако дойде английската кралица да ни управлява, тя няма да краде? Ще краде, като и позволява народа. А сега ги виждаме тия, които са в момента, какво правят. Те тогава най много плюха Костов, сега те го надминаха ама така го задминаха, че не е истина. Проблема не е в тези, които крадат, проблема е в тези, които им позволяват да крадат.
Радвам се, че ги наблюдавам само от чужбина и им се смея без да ми бъркат в джоба. А вие като сте съгласни да ви бъркат в джоба, стойте и си мирувайте. Ако не сте, хванете се, свалете ги тези, които според вас крадат, пък идете вие там, да ви видим какво ще направите.
Все на вас някой ви виновен. Аз едно ще кажа: времето ще оправи всичко - през 2060-та година като се сменят 2 поколения и манталитета на българина, тогава ще започнем лека полека да се оправяме. Аз нямам толкова време. А Вие???

Анонимен каза...

това, което търсех, благодаря