Получих едно доста изразително писмо от Америка. Публикувам част от него като подготвителен материал за своята бъдеща енциклопедия на българските нрави:Радвам се, че се справи накрая с издаването на книгата (и без моите задокеански $) - виждаш че не всичко е пари накрая, а те са само някакво средство, но личността си остава № 1. И аз тука (Canada) по едно време виках неволята като теб, а като видях, че тя не идва, станах и свърших каквото трябва. Сега е ОК.
Съгласен съм с това което пишеш в книгата си - ти коригираш напластени от комунизма (а и от турско време) български недостатъци, нещо което аз направих със себе си отдавна...
Но тая книга е много необходима на българите (които имат поне малко ум) - дано я четат и работят по нея, иначе ще го духат с празните си фукливи стойки, които толкова обичат...
Евалла на БГ-деформациите, кой ли ги може из света? Никoй!
Сега те оставям на мира да пишеш блога си. Викам си да направя книга за психологията на емигранта, но те не четат много, а и ние си знаем нашата тематика от контактите между си. Изглежда не сме глупави като заспалите родни българи и се информираме доста и навреме, без някой да ни спуска "книга"...
The man with no name (който бди над душата ти)
Жадния характер на българите иска специална разработка, но хем нямам време, хем не ме засяга вече. Поздрави!
А ето аз какво му отвърнах на този наш остроумен и духовит сънародник от Канада:
Здрасти..., винаги ми е безкрайно интересно да чета твоите мисли, за съжаление нямам много време да ти отговарям. Но написаното в блога ми го смятай в някакъв смисъл за специален отговор и към теб :-) Благодаря ти за поздравленията по повод излизането на книгата ми. Ако имаш желание да я подържиш в ръцете си и дори да се зачетеш в нея (на хартия си се чете другояче!), можеш да го направиш ако си поръчаш книгата :-)
Иначе около мен няма нищо интересно, само работа, работа, работа. Станали сме като вас, американците - понеже искаме да ви стигнем :-) И затуй някои работим непрестанно, а пък другите стоят навред около нас и ни се чудят на акъла защо работим? И знаеш ли какво става у нас, дето всичко е наопаки? Ами ясно какво става: тия, дето работим непрестанно, ставаме все по-бедни, а тия, дето нищо не правят, кажи-речи стават с всеки ден по-богати. Който както се уреди е у нас, това, надявам се, си го спомняш все още...
Поздрави от мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар