Браво, блогъри! Този е пътят: истината, смелостта, откритостта!

Иска ми се да напиша няколко думи по развиващата се все още история-спор относно т.н. "авторски права" в интернет, която, впрочем, тече в един типично нашенски стил. Суперизвестният елитен блогър-грандоман Еленко Еленков написал следната историческа записка до Петър Стойков, също блогър, но не чак толкова величав:

“Пич, Спри да крадеш снимки бе, не те ли е срам? http://kaka-cuuka.com/ Ще те избложа. Е.”

Забелязвате, предполагам, с какъв финес действа принципният защитник на "авторските права", който съди и в-к "24 часа" за цели 1000 лева, защото му били използвали една негова безценна снимка-шедьовър. Възхитете се на грациозността на израза и слогана, абе кво да говорим, пич откъдето и да го погледнеш, и при това величав даже малко прекомерно. И ето това писъмце разпали дискусията, която на места е доста разгорещена, а пък на мен като психолог ми е безкрайно интересна, защото представлява точен запис на господстващите в блогосферата нрави. Апропо, същият този Еленко се прочу напоследък като защитник на свободата на словото, след като иначе си го знаем като най-усърден цензор в блогагрегаторите.

Интересното е, че една част от участниците в спора, в това число и експертката по медийно право Нели Огнянова, са се впечатлили не от друго, а от това, че П.Стойков, възмутен от арогантния хулигански израз на Еленко Еленков, е публикувал тази тяхна "лична кореспонденция", което било израз на лош вкус! Кво ще кажете, а, бива си ги тия защитници на етиката и на човешките права?! Значи някой най-хулигански обижда, нарича друг човек "крадец", ала тяхната кореспонденция била "лична" и трябвало да си остане "конфиденциална", тайна, "дискретна" дори може би?!

Другояче казано, когато някой действа хулигански, прехвалените човешки права изискват да запазим постъпката му в тайна, та, сакън, да не нарушим достойнството на хулиганина! И най-вече, пази Боже, да не развалим имиджа на такъв хулиганин! Сиреч ако някой, примерно, дойде в къщи да ме окраде, аз трябва, от уважение към човешките права на крадеца, да не го издам на полицията, щото ще се срамува, а трябва да си уредим сметката помежду ни, но обезателно аз трябва да щадя човешките права на крадеца!

Спорът има доста аспекти и затова е крайно любопитен. Има и правен момент, именно за т.н. "авторски права" в интернет, но в случая този въпрос лично мен не ме интересува толкова, понеже проблемът най-вече е нравствен. А това е най-важното, всичко друго иде впоследствие. Преди всичко трябва да сме хора, да сме човешки същества. Трябва да пазим човечността си. А на тия, който от мании или простотия, или от парвенющина, са на път да я загубят, трябва да им помагаме най-състрадателно да се върнат при нея. Всъщност точно това е направил П.Стойков спрямо Еленко Еленков, за което го поздравявам. Без човещината сме заникъде. И в този връзка откритостта винаги е целебна. На наглеца трябва открито да му кажеш в очите, а също дори и публично, че е наглец. На лъжеца - че те лъже. На крадеца, че те е окрал.

Ако привикнем към тази откритост и спонтанна изява на чувствата си, току-виж, че сме почнали и на управниците твърдо, безкомпромисно и открито да им казваме мнението си за това, което правят. Да казваме на Гоце, примерно, че е лъжец. Да казваме на крадливата компания, приютила се в Министерския съвет на републиката, че са крадци. Че вредят на страната, вместо да допринасят за нея, за което сме ги и избрали. Че трябва да си ходят незабавно. И така нататък. Този е пътят: истината, правдивостта, откритостта. Смело в очите се казват, и само така ще се спасим от моралната разруха, в която като индивиди и като нация сме изпаднали. А не трябва да щадим наглеците в никакъв случай. Това е принципно положение. Та затова обръщам внимание на казуса.

Добави в Svejo