Ценностно оздравяване на нашата млада, непрокопсала, но въпреки всичко имаща големи перспективи българска демокрация

Вчера, 20 юни, в Нов български университет се проведе кръгла маса-дискусия на тема ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ от поредицата „ПРОСПЕРИТЕТЪТ ОБИЧА СВОБОДАТА”, посветена на философията и творчеството на Айн Ранд. Присъствах и участвах в дискусията и искам сега да споделя своите впечатления, да разкажа за своето възприятие на случилото се там. А своето собствено изказване (нещо като доклад) ще го публикувам тук отделно и то в най-близко време.

Присъстваха доста хора, залата беше препълнена, в един момент се наложи да се прекъсне дискусията, за да бъдат донесени още столове - явно интересът беше голям. Освен обявените вече говорители (докладчици) присъстваха всякакви други хора - студенти, преподаватели, журналисти, граждани, десни политици. При големия интерес и многото желаещи да се изкажат времето за дискусии явно не стигна, но пък подобни срещи с положителност трябва да продължат. Защото наистина имаме нужда от едно по-детайлно вникване и проясняване на ценностните основи на съвременното българско общество и на нашата млада демокрация. Едни такива семинари и дискусии могат да изиграят импулсираща роля и за консолидиране на гражданските движения и на десните политически сили, защото този така необходим ни оздравителен процес на българската десница все от някъде трябва да започне. Предполагам той не може да започне само с образуването на някакви коалиции, сиреч при реденето на листите, защото преди това трябва да се извърши един всичко определящ същностен поврат в съзнанията.

Многократно в изказванията беше отчетен безспорният факт, че най-стойностни български интелектуалци не са при своята мисия, че по неизвестни причини са се отдръпнали от участие в гражданския демократичен процес, че са се капсулирали в собствената сфера, в кожата или в черупката на една чисто специализирана дейност, която обаче едва ли има ония ефекти върху общността, които се очакват. Образувалият се вакуум незабавно беше зает от непълноценни заместители и сурогати: днес "духовни жреци" и "интелектуални наставници" на нацията са... Слави Трифонов, проф. Вучков и Азис, което е показателно за степента на деградация и падение на обществения дискурс и дебат у нас. Вместо пълноценен духовен живот и най-непринудено споделяне на ефективни и жизнени ценности, при което ефектът върху съзнанията е в една позитивна и оздравителна насока днес ние имаме същинска пародия на културно-интелектуална обществена и културна комуникация. На повърхността тези явления се осъзнават като неудържим и буен - подобно на вакханалия - триумф на простащината, на чалгата, на ментета от всякакъв вид и род, което говори за застрашителните размери на сполетялото ни нравствено, културно и духовно деградиране и израждане. Възходът на най-демогогския, на най-лъжливия мутренски популизъм от типа на батбойкоборисовия или на една просташко-злобна ксенофобия като тази на "Атака", както и загубата на ценностната идентичност на традиционните десни политически сили, които всъщност извършиха кардиналната преориентация на страната към западния ценностен и жизнен свят, са все симптоми на деградацията, за която сме длъжни да имаме цялата възможна яснота. Защото без ясно разбиране и адекватна преценка на реалността, на случващото се с нас самите, ще продължим да пребиваваме и съществуваме в мъртвилото на безкултурието и на аморализма, в което се намираме сега.

Широки слоеве от нацията са заразени с ценностен и политически нихилизъм, объркването сред тези хора е тотално, което е благоприятна среда за тържество на шарлатаните в политиката, за коите вече е детска играчка да измамят и да изманипулират както си искат пасивното и граждански неактивното, дезоориентирано общество. Ето в тази плачевна ситуация трябва да се търси изход, което означава да се мобилизират защитните сили на общността за спиране на пагубните тенденции. Или, другояче казано, да се възбуди жизнено необходим ни и същностен оздравителен процес в така деликатната сфера на ценностите, на съзнанията, на настроенията на духовете. Този изход е още по трудно откриваем, понеже цялата медийна мощ е в ръцете на арогантната посткомунистическа олигархия и на обслужващата я каста от леви и "либерални", т.е. от пишман-либерални политически маскари и шмекери, които в момента доминират в управлението.

Донякъде такъв беше патосът на моето уводно изказване на кръглата маса, но, както казах, аз за това ще ви информирам по-подробно като публикувам специална статия върху най-важното, което казах и исках да кажа (но за съжаление нямах тази възможност). Освен мен се изказаха водещият първата част от дискусията Калин Манолов, който изнесе много съдържателно експозе върху идеите на Айн Ранд, Искра Ангелова, която каза много смислени и важни неща по темата "Как Айн Ранд снема вината от успелите?", философът Емил Георгиев, който изведе ценна типологизация на типовете интелектуалци, говорейки по своята тема "Айн Ранд, интелектуалците и капитализма". Накрая на първата част интересно изказване направи младият икономист Велико Димитров, който разви провокиращи мисълта тези по своята тема "Предприемачите – съзидатели или надзиратели?". В първата част ораторите бяха представители на Българското общество за индивидуална свобода, инициатор и съорганизатор на кръглата маса.

А пък във втората част на дискусията кратки лекции изнесоха представителите на Нов български университет проф. Христо Тодоров, който говори много задълбочено по проблема за връзката между капитализма и морала, също доц. Димитър Вацов, развил интересни провокиращи тези по своята тема "Перипетиите на индивидуалната автономия" и също така доц. Момчил Баджаков, развил своя теза, формулирана като "Фундаментален либерализъм?". Върху изказванията на тези уважавани господа от Нов български университет имам няколко страници записки, по които още тогава имах готовността да опонирам, но за което обаче не ми беше дадена възможност (поради напредналото време: в такива интересни дискусии времето наистина никога не стига!). И по тази причина своите опровержения ще развия съвсем скоро в отделна статия, понеже те поставиха важни принципни проблеми, касаещи същността на дясната ценностност, на либертарианството, на консерватизма, бъдещето на капитализма и пр. Тук ще кажа само главното, стараейки се да бъда колкото се може по-кратък.

Нашите академични опоненти в дискусията наистина акцентираха върху важни проблеми, което вдигна нивото на дискусията. Една дискусия, която трябва да бъде продължена, защото е крайно необходима тъкмо за ценностното проясняване на младата българска демокрация. И защо пък тази дискусия да не бъде продължена по българските медии? Нима техните програми са така "интелектуално и идейно наситени", че нямат нужда от по-смислен дебат? Е, ако те нямат такова намерение - да дават трибуна на сериозни мислещи хора, на търсещи философи и на сериозни академични изследователи - а предпочитат в тях да дефилира само компанията на разни недоразумения като Пантев, Вучков, Божо Димитров, Дърева и пр., то тогава нищо не пречи интересната дискусия да продължи в интернет. Ето, да речем, на страниците на моя блог - или на друго, по-подходящо място.

Та наистина съм принуден, заради краткост, да кажа най-главното, общото впечатление от тезите на докладчиците от НБУ, които бяха изнесени и развити във втората част на кръглата маса. Оказа се, че и у нас, по подобие на западните страни, мнозинството от университетските дейци общо взето дълбоко в себе си и по същество са привърженици на лявото мислене, на лявата ценностност, другояче казано, те са антикапиталистически настроени критици на "реалната демокрация". По тази именно линия те атакуваха тезите на привържениците на свободния пазарен строй и на индивидуалната свободна инициатива на суверенната личност. Общият рефрен в техните изказвания (казах, аз отделно и по-детайлно ще им опонирам, и то съвсем скоро) беше, че капитализмът, или съвременните демократични общества, не могат да претендират за универсалност на своята ценностност, че техните принципи също са културно и исторически обусловени, т.е. са преходни (т.е. че капитализмът някога също ще си замине, както си замина и "единний светлий комунизъм"!), че десните либерални и либертариански мислители, в това число и Айн Ранд или Фридрих-Август фон Хайек примерно, били допускали тук-там "теоретическа некоректност", "повърхностност на анализа", че били се поддали и били изпаднали в плен на "редукционизма" и "опростенчеството". Аз, впрочем, за малкото време, което имах да им опонирам на самата кръгла маса, можах да кажа само това, че един такъв подход като техния е в корена си погрешен, понеже претендира за някаква абсолютност, или защото е изпаднал в някаква своеобразна "теоретична грандомания" тъй като не прави и най-малък опит да схване, че дясната, либертарианска и пр. ценностност и мисловност са от един друг, съвсем различен екзистенциален и духовен тип. Следователно да се опитваме да ги слагаме в схемите или в калъпа на някаква "общозадължителна парадигма" е съвсем некоректно и неоправдано даже и в теоретичен, да не говорим пък за някакъв друг смисъл. Добро и емоционално опровержение на тяхната критика направи Калин Манолов, също така много силни думи каза и Искра Ангелова. Изказаха се мнозина други участници в кръглата маса като проф. Пл. Цветков от НБУ, бившия депутат Руслан Семерджиев, проф. Димитров от СУ, депутатът Н.Димов, г-н Бобев и други, на които не можах да запомня имената.

Това е, както всяка истинска дискусия и нашата от вчера остави много от въпросите нерешени и открити за нови търсения и нови дискусии. Но това, в което бяха убедени всички участници в кръглата маса е че не си загубиха времето - понеже такива дискусии са ни изключително потребни. Защото смисленото говорене на загрижени за съдбата на общността интелектуалци може да импулсира и съдбовно нужното ни ценностно оздравяване на нашата млада, непрокопсала, но въпреки това имаща големи перспективи българска демокрация. Още не всичко е загубено, все още не сме изпаднали изцяло в олигархично-мафиотската нощ на разума, но и това може да стане, ако постепенно съзнанията на съвременниците не почнат все по-силно да се овладяват от ценностите и идеите на човешката свобода, на свободната индивидуалност, на предприемчивостта, на най-отговорното правене на собствения живот, на уважението към различността, на законността, на търпимостта, на правата на човека и пр., които именно са здравите темели на онова непрестанно проспериращо общество от западен тип, към което България се стреми - пък макар и често съвсем безсъзнателно - вече толкова години. От нас самите зависи всичко - само тази да беше вдъхновяващата теза на дясната ценностна мисловност, тя е достатъчна, за да започне така потребният ни поврат в душите на жадните за промяна наши съвременници.

А идеите на Ранд, както и на другите мислители-апологети на свободата съдържат неоценими богатства, за които е така жадна българската душа. Съдържат ценности, без които не може да се живее, без които животът се обезсмисля. Както именно и на мнозина съвременни българи, изпаднали в идейно-ценностна безпътица, им се струва, че се е обезсмислил животът им. А за това вина носят и същинските стойностни български интелектуаци, които наистина са се затворили в някакви черупки или "кули от слонова кост", откъдето си позволяват да гледат - често с нескривано презрение - тревогите на неразбиращата и отчаяна тълпа. И в отворилият се ценностен вакуум се наместиха кълчещите се в кючеци наши херои от типа на Азис, Слави Учиндолски, проф. Вучков, бат ви Бойко, дон Сава Доганович, таварищ Гоце Матросов, Волен Сидеров и други подобни.

Падението, с една дума, е пълно; пътят към освестяването ни като индивиди и като нация обаче е онова, което трябва да ни занимава...

Добави в Svejo