Здравейте! Не мога да повярвам: седя си в едно кафене в сградата на Нов български университет и от лаптопа си пиша този постинг! Лаптопът сам улови интернета, разпръснат в пространството наоколо, а за мен удоволствието е неописуемо: от този момент ставам мобилен блогър! Винаги съм си мечтал да мога да пиша навън, на някоя пейка, в заведение - и съм го правил, но си има разлика според нивото на технологиите: преди го правех с молив и бележник, а пък ето сега го правя с лаптоп. Разликата е колосална, особено като съзнавам, че ето в този момент имам пряка връзка с целия свят!Но това не е истинското чудо, има едно друго, още по-голямо: чудо на самия живот. Може би се питате откъде имам този лаптоп ли? Ами вчера наистина стана нещо невероятно, истинско чудо: звъни ми към обед по телефона някакъв непознат човек. След като ме запита и се увери, че говори с мен, ми заяви нещо, което най-малко съм очаквал: че бил прочел новата ми книга и че бил във възторг! Това, признавам си, много ме зарадва, благодарих на човека, но той настоя да се срещне с мен и да поговорим. Казах му, че идвам утре (днес) в София.
Е ето, срещнахме се, а преди около час се разделихме, говорихме си не повече от половин час. И този разгорещен читател на книгата ми ме сюрпризира така: пожела и настоя да ми направи подарък в знак на благодарност! Крайно ми беше неудобно, но моят благодетел ми предложи да отидем до магазин за компютри! Отидохме, той ми каза да си избера един лаптоп, избрах си - това е моя отдавнашна мечта, да имам своя лаптоп! - човекът го купи с дебитната си карта и ми го подари!
Не, не е сън, говоря самата истина, чудо, същинско чудо е това! Този мой благодетел пожела да остане анонимен, не е от публичните личности, но въпреки това не иска да афишира жеста си. Мога само да кажа, че е от тези сто личности, на които подарих новата си книга. Това е, аз съм на върха на щастието си, какво повече да пиша?!
Та от днес в различни заведения и места в Пловдив, където има интернет, много хора могат да забележат един човек на средна възраст, който замислено пише своите мисли, книги, статии. Това ще бъда аз. Един - въпреки всичко - крайно щастлив гражданин на България и на двадесет и първия век.
9 коментара:
Фантастично. Хвала на такива хора. Да си го ползвате със здраве!
Поздравления, Ангеле. Такива моменти наистина ти връщат вярата в доброто.
Поздрави от Каменов!
Радвам се за теб!
Звучи като приказка! Страхотен жест!
Браво г-н Грънчаров, ето че и ти си окомуш момче. Значи печелившо било да лижеш Костовия задник! Ами продължавай в този дух, хвали неудържимо негодниците и комунистическите агент-провокатори и скоро ще заслужиш я безплатна почивка в луксозен курорт, я нов Мерцедес, я разни други благини.
Да си гъзолизач в България е много изгодно, г-н Грънчаров, много!
Сега сигурно отново ще ме наречеш ченге или червен, или комунист.
То, аслъ, от комунистически философ като тебе може ли човек да очаква някаква по-свежа или нестандартна мисъл...
Ами като си толкова задръстен така ще е...
Наистина още не мога да повярвам, но наистина се случи това! Човекът ми каза, че искал да помогне за "разпространението на истината" и на мисълта в лицето на философ като мен и ми подари този съвсем нов лаптоп. Единственото, което ми каза за себе си беше, че произхожда от знаменит преди 1944 година род и че въпреки грабежите разрухата, причинена от комунистите, все пак е получил при реституцията все пак нещо от имането на дедите си. Това ми каза само моят тайнствен благодетел. Знам, че звучи невероятно като приказка, но е самата истина...
Ето виждате ли, добрите приказки понякога се сбъдват :)
Поздравления за човека направил този жест, Бог да му помага, а на тебе да дава сили за работа и ей така от вътре да ти идва.
Грънчаров, много ти се иска да вярваш в приказки - тайнствени благодетели, знаменити родове и тем подобни залъгалки.
Моята хипотеза е друга - паричките с които е купен твоя ЛАПТОП са дошли от източване на банки, ограбване на сираци и пенсионери, рушвети и пладнешки грабежи.
Не можеш да ме опровергаеш, защото ти сам не знаеш кой е твоя "благодетел".
Друг път бъди по-внимателен като приемаш подаръци от непознати, господин "философ"!
Не може да има нещо добро, ей така, направено от душа, всичко трябва да мръсно, подло и задкулисно или най-малко овъргаляно в мръсотийки.
Да живееш с тези мисли си е тежко бреме, как го издържаш анонимнико.
Публикуване на коментар